"Ейнджъл" от Джос Стърлинг - ревю

   Ейнджъл е импулсивна. Не й е лесно да прикрива савантската си способност да контролира водата. Тя се запознава с отнесения, красив Маркъс на музикален фестивал, в който участват и двамата, и се оказва в непознати води. Когато той пее, душата й отговаря със своя собствена музика. Също като прилива тяхното взаимно привличане не може да бъде спряно, но недоверието на Маркъс към дарбата на Ейнджъл е още по-силно. Как изобщо биха могли да бъдат заедно, щом Маркъс е неспособен да приеме това, което Ейнджъл е, както и това какво биха могли да означават те един за друг? И докато примката се затяга около общността на савантите, настъпва време всеки да избере страна.

Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

    Джос Стърлинг не изневери и с тази книга на лекия си, невероятен стил на писане, който вълнува, изненадва и донася само приятни емоции. Обичам начина, по който тя изгражда героите си и характерите им. Обичам любовните истории и топлите взаимоотношения, които тя създава между персонажите. Обичам лекото чувство за хумор, което долавям, докато чета книгите й. Обичам… всичко!

   Още от първата страница се влюбих в героинята на Ейнджъл. Тя бе енергична, емоционална, първична, артистична и страшно забавна. Обикновено намирам по нещичко, което да ме издразни в персонажите, но специално в нейния не мисля, че имаше такова. Много интересен ми бе контрастът с родителите й, които бяха домошари, за разлика от нея. Ейнджъл беше от онези хора на приключенията, пълни с енергия, които постоянно трябва да са някъде и да вършат нещо. Обичам, когато персонажите са хора на изкуството, а тя бе именно такава – Ейнджъл бе и певица и музикант (свиреше на цигулка) и разбира се, като повечето хора на изкуството, бе изпълнена с мечти относно бъдещето си. Тя беше също така и доста смел персонаж – много ми допадна начина, по който се изправи срещу фронтмена на групата, въпреки че  с това си навлече неприятности (той беше пълен идиот, между другото)
   В тази книга присъстваха и добре познати герои от предишните книги, които ми липсваха, затова се радвам, че бяха включени, а това бяха някои от братята Бенедикт и Алекс, Мисти и Самър (които бяха в ролята на най-добри приятели на Ейнджъл). Обожавам взаимоотношенията между Ейнджъл и тях и това как се разбираха един друг и без да са необходими думи. Алекс и Уил й бяха като по–големи братя, които имаха постоянната нужда да я защитават. Мат, друг член на групата, пък бе винаги на нейна страна и също бе човек, на когото можеше да разчита.
   Маркъс. Имам толкова вътрешни конфликти относно него. Ще започна с това, че бе много по – различен от Ейнджъл – той беше по – сериозен и вглъбен от нея и не беше никак… забавен. Бе много мнителен и изобщо не се доверяваше лесно на хората – особено пък на Ейджъл. Едновременно с това обаче беше и много мистериозен, затова нямаше как да не бъда привлечена и да не искам да разбера повече за него. В него бушуваха най – различни чувства, които той отразяваше с музиката си. Разкъсваше го вечният конфликт между сърцето и разума, а той имаше чувството, че което и да избере ще бъде грешка. Противно на първоначалното ми недобро мнение за него, в края мисля, че го харесах.
   Обичам връзката между Ейнджъл и Маркъс и определено ги ship-вам като двойка. Те бяха несъмнено много различни характери, но се допълваха и слабите черти на единия бяха компенсирани със силните черти на другия. Джос има навика да  пише любовните истории така, че първоначално сродните души да не се спогаждат много-много и тази не правеше изключение – по време на книгата се създадоха няколко конфликта между двамата, но това само ги правеше още по - очарователни.

   Джос Стърлинг за пореден път ми донесе много емоции и напрежение. Книгата поднася една вълнуваща любовна история, с нотки на хумор, малко екшън ситуации, които да вкарат напрежение и страници, между които да се изгубите.