четвъртък, 10 декември 2015 г.

И заживели щастливо от Кийра Кас - ревю


Преди Амбърли да се озове в замъка…
Тя бе четворка, влюбена в единица.
Преди Максън да срещне момичето на мечтите си…
Той бе момчето на нечии други.
Преди Аспен да допусне някой нов в сърцето си…
Той бе решен да се бори за първата си любов.
Преди Марли да получи възможността да се влюби в принц… 
Тя бе омагьосана от пазач.



Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Страшно много ми липсваха писането на Кийра Кас и героите й и ето, че „И заживели щастливо” ми даде шанса отново да се потопя в света на героите и да съпреживея емоциите им. Предговорите към новелите определено ми помогнаха да осмисля самите новели и да погледна на тях от по-различен ъгъл, в сравнение с това, ако ги нямаше, затова се радвам, че авторката ги е включила. Понеже за всяка една от тях имам да кажа по нещо, смятам да ги разглеждам по отделно по реда им в книгата.
   Кралицата. Винаги ме е глождело любопитството за характера на Амбърли и това как такъв прекрасен човек като нея се е влюбил в Кларксън. В тази новела е описано точно това вълшебно чувство на влюбване, което Амбърли изпитва към Кларксън. Ако човек се потопи изцяло в образа й, няма как да не започне да вижда и добрите страни на властния крал, когото познаваме и дори малко да го… хареса. Ако не знаех за ужасния характер на Кларксън, за непростимите неща, които извършва спрямо сина си, може би и аз като Амбърли щях да бъда заслепена и да харесам персонажа му. За щастие не съм. Любовта, която Амбърли изпитваше към Кларксън замъгляваше преценката й и макар понякога да я нараняваха грубите му коментари, бързо й минаваше, когато отново усетеше присъствието и вниманието му. Дали я сметнах за слаба, за наивна? Не мисля. Чувствата й бяха описани по толкова истински начин, че не смятам, че някой би я винил. В тази новела Амбърли изживява и тежка лична драма, през която трябва да премине. Тя бе на ръба на отчаянието, но въпреки всичко намери сили в себе си (а може би тук и Кларксън има заслуги) и това я направи много по-силна в очите ми.
   Принцът. Обичам Максън още от „Изборът”, затова бях убедена, че ще обикна и новелата, посветена на него. В новелата се запознаваме с неговите гледни точки и представи за Изборът, любовта, приятелството. През очите на Америка в началото Максън бе представен като несигурен и неуверен. Сега в неговата новела това се потвърди – той изпитваше сериозни съмнения относно любовта и това дали е способен да я намери. Запознанството му с различните момичета и симпатиите му към някои от тях още повече го объркваха. Имаше забавни моменти като неопитните му общуване и подход с момичетата. Беше представена и комичната сцена в градината от „Изборът”, който ме забавлява също толкова, колкото и първия път. Новелата ми позволи и да проследя контрастът в образите на родителите му - майка му беше неговата най-голяма опора, а баща му този, който постоянно го критикуваше, потъпкваше самочувствието му и му даваше съвети, но по-скоро властно, отколкото бащински. Новелата не ми представи нещо изненадващо – познавам Максън и знаех точно какво да очаквам от него, но това не я направи по-малко интересна.
   Стражът.  Не харесвах особено много Аспен и очаквах тази новела да ми върви най-бавно и да ми хареса най-малко, но това изобщо не беше така. Всъщност, след нея, мисля, че дори си подобрих мнението за Аспен. Може би не го харесвах, защото досега съм го виждала само от гледната точка на Америка, а тя постоянно изпитваше колебания относно чувствата си към него и Максън и това страшно много ме изнервяше. В един момент предполагам тези „нерви” просто са се прехвърлили върху Аспен. Тази новела ни представи неговата гледна точка в този любовен триъгълник. Проличаха силната му любов и загриженост към Америка, надеждите му за съвместен живот между двамата, но и съмненията му, че такъв е възможен. Все още харесвам повече Максън и все още мисля, че той бе правилният избор за Америка, но се радвам, че видях нещата през очите на Аспен, защото сега разбрах в по-голяма дълбочина силната привързаност помежду им и любовта, зародила се между тях още в ранни години.
   Фаворитката. Марли винаги ми е била страшно симпатична, затова бях много ядосана, когато бе наказана за това, че се е влюбила. В нейната новела в едни от най-тежките си часове тя се връща към един от най-щастливите си мигове – този на първото влюбване. Беше ми интересно да проследя постепенното сближаване между Марли и Картър и първите искри между тях. Едновременно с това обаче съпреживях момента на наказанието, което колкото и ужасно да звучи, ги сближи повече от всякога. По отношение на персонажа на Марли си припомних колко мила и нежна бе, но и колко силна и смела пред лицето на властта, когато трябваше да защити най-ценното – любовта си. Припомних си и невероятното приятелство между нея и Америка – такова, изградено на доверие, подкрепа и грижа.
   В книгата следват няколко кратки глави за Селест и Луси. Селест, опитваща се да намери идентичността си и да разбере себе си и Луси, съмняваща се в любовта и в собствения си „щастлив край”
   Следва любимата ми част от книгата – две сцени с Максън и Америка. И двете бяха невероятно сладки и очарователни и ме накараха отново да се влюбя в тях. Ако ги харесвате като двойка със сигурност сцените им ще ви стоплят сърцето.
   „Къде са сега?” пък ни представи в няколко абзаца три позабравени героини (поне аз бях забравила две от тях): Крис, Натали и Елиз и техните животи след Изборът. Беше ми интересно да видя накратко как е продължил животът им, но в сравнение с останалата част от книгата тези странички не бяха нещо особено.



 „И заживели щастливо” е книга, наситена с любов, която ще донесе много усмивки на лицата ви. Тя е като топла прегръдка от любими герои, които дават късче от себе си, за да ги опознаем по-добре. Книгата разказва за трепетите на първото влюбване, надеждите за споделена любов и мечтата за „щастлив край”.

   П.П. Илюстрациите са невероятно красиви и нежни и изобразяват героите точно така, както са в представите ми!

Няма коментари:

Публикуване на коментар