петък, 18 декември 2015 г.

Играч първи, приготви се от Ърнест Клайн - ревю

   Действието в книгата се развива в недалечното бъдеще. Годината е 2044, а в епицентъра на събитията е Уейд Уотс - поредният, потопил се изцяло във виртуалния живот и копнеещ за голямата награда на виртуалната утопия ОАЗИС. 
   За почитателите на Джеймс Холидей, създателят на този свят, това не е просто поредната игра, а начин на живот. За манията по ОАЗИС допринася и огромната награда, която ще получи победителят, а именно цялото наследство на Холидей. И така мнозина се впускат в търсене на трите порти и ключовете, които ще послужат за отварянето им, потапяйки се изцяло в 80 - те години на 20 в. - любимия период на Холидей. Феновете изследват подробно биографията на Джеймс - всичките му любими филми, сериали, музика, игри, но безуспешно. 
   Тук се появява Уейд Уотс - първият открил ключа към първата порта. Светът отново връща надеждата си за достигането на огромното наследство, а 80 - те отново са на мода. Но лоши хора са напът да превърнат виртуалната игра в надпревара на живот и смърт Уейд трябва да опита по всякакъв начин да ги спре, но и едновременно с това да разгадава заплетените загадки на Холидей.

Много благодаря на издателство Интенс за предоставената възможност!

   Страшно много харесах книгата! Оригинална история, вълнуващ стил на писане, огромна доза напрежение, силни персонажи - какво повече му трябва на човек?
   Книгата беше нещо много ново и различно за мен. Никога не съм си падала по виртуалните игри и светове, но светът на ОАЗИС ме погълна така, както бе погълнал Уейд. Не го чувствах като виртуален, а като напълно истински. Дори малко се обърквах, когато Уейд отново се връщаше в реалността (което не беше често, тъй като той буквално си живееше в играта) и исках отново да го видя в играта, където се случваше истинският екшън. Реалността бе представена като някакво скучно и сиво ежедневие, а ОАЗИС предоставяше бягството от това ежедневие. Виртуалният свят бе мястото, където човек получаваше обучението си, завързваше приятелства, участваше в нощния живот, получаваше виртуален дом, дрехи, визия. ОАЗИС предоставяше на потребителите си и възможността да се включат в голямата надпревара за голямата парична награда - ако знаеха подробно всичко за Джеймс Холидей, разбира се. След като сравних реалния с виртуалния свят, си обясних и защо хората бяха избрали виртуалния. Кой би ги и винил? 
   Книгата, освен тези страхотни възможности на този нереален свят, ни бе представила и огромния му минус - криенето на истинската самоличност, постоянните съмнения относно това кой седи срещу теб и дали това, което "приятелят" ти казва за себе си е истина. В нея проследих как се създават истински приятелски взаимоотношения във виртуалното пространство, но в героите винаги оставаше съмнението за личността зад аватара. Тези им подозрения се оправдаха с няколко неочаквани изненади за истинските лица на някои от потребителите на играта. 
   За самото състезание, което Холидей бе направил за потребителите, мога да кажа, че беше изпълнено с много напрежение, бе изготвено със замисъл и бе страшно интересно за проследяване. Без съмнение е трябвало да се направят много проучвания на 80 - те и доизпипване на дребните детайли, за да постигне авторът достоверност на загадките. Имаше купища включена информация за музиката, сериалите, филмите и игрите през 80 - те, но тя бе поместена в рамките на самата надпревара, бе част от загадките и затова не ми се стори натоварваща и излишна. Всъщност, тя дори помогна да си изградя представа в главата за това какъв точно е характерът на състезанието. 
   Като типичен за антиутопиите го имаше образа на злодеите - Шестиците (още ИОИ) бяха голяма компания, която чрез спечелването на паричната награда целеше и овладяване на целия виртуален свят. Те бяха безскрупулни и бяха готови дори и на манипулации и убийства, за да постигнат целите си. Някой трябваше да ги спре, а с тази тежка задача се нагърби главният герой - Уейд.
   Уейд бе в образа на онзи герой, който трябваше да спаси положението. Той бе смел, готов да рискува всичко, влезе и в ролята на обединител, а беше и невероятно остроумен, което доказа с бързото си разгадаване на загадките. Той имаше добри приятели в лицето на Арт3мида, Аех и Шото. Взаимоотношенията между тази щура компания минаха през много етапи на приятелство, разцепление и недоверчивост, любов, конкурентност, подкрепа. Въпреки че имаха виртуални взаимоотношения, чувствата между тях почувствах като истински. Макар и реално да не се познаваха, те сякаш приемаха виртуалния свят като истински и това нямаше как да не се прехвърли и на мен. 

   С интересен и поглъщащ сюжет "Играч първи, приготви се" потапя читателя в един виртуален свят, където му дава шанса да се гмурне в разгадаването на множество загадки, мисии, да се включи в битки на живот и смърт и да опознае попкултурата на 80 - те.

Няма коментари:

Публикуване на коментар