Три сестри, три кралици от Филипа Грегъри - ревю

Ревю на "Бялата кралица"

   В разкъсвания от амбиция, страх и подозрения кралски двор на Тюдорите властната Маргарет Боуфорт, майка на Хенри VII, определя правилата. Децата растат в сянката на баба си, изгаряща от желание да утвърди новата династия на узурпирания престол.
   Маргарет, по-голямата сестра на бъдещия крал Хенри VIII, възприема съвестно уроците на баба си - никой не може да стои по-високо от Тюдорите, никой не може да бъде по-богат, по-красив, по-смел и по-велик от представителите на тази династия. 
   В кралския двор Маргарет има две съпернички, две съюзнички, две сестри - родната ѝ сестра, красивата и лекомислена Мери, и снаха ѝ, строгата и набожна Катерина Арагонска.В нелеките си съдби трите момичета са свързани до живот чрез обич и омраза, съперничество и споделена мъка - като три сестри, орисани да станат кралици на Англия, Франция и Шотландия, и да се изправят една срещу друга.

Много благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета романа!


   Втора среща с Филипа Грегъри и отново останах удовлетворена! "Три сестри, три кралици" проследява живота на Маргарет Тюдор - обичната принцеса на Англия, превърнала се в кралица на Шотладния, като не спестява трудностите, които героинята ѝ среща, за да запази трона си, възходите и паденията ѝ, загубите, сложните взаимоотношения с двете ѝ "сестри" и последствията от това да следваш сърцето си. Емоционално наситена книга, в която умело са вплетени исторически факти и художествена измислица. И едно пояснение, ако за пръв път се захващате с Филипа Грегъри -  книгата е осма подред в поредицата ѝ за Плантагенетите и Тюдорите, но спокойно може да се чете и самостоятелно. 
   Въпреки богатата библиография, упомената в края на книгата (в сравнение с "Бялата кралица") и използвана от Филипа Грегъри за създаването на романа, тя споделя, че информацията за Маргарет Тюдор е оскъдна, почти нищожна, затова и е интересно, че авторката се е заела именно с нейния образ. За образа на героинята си, Грегъри се позовава както на реално случили се исторически събития, така и на интуицията си при пресъздаването на емоциите на Маргарет. А "Три сестри, три кралици" определено беше наситена с много емоции, което я направи и толкова поглъщаща и напрегната. В тази книга обаче ми направи впечатление и едно друго умение на Филипа Грегъри и това е да прави наистина добри описания - страхотна обрисовка на красивите шотландски замъци и шотландската и английската архитектура. Описанията ѝ правеха картината жива и реалистична. А дали ми се прииска да отскоча до Шотландия още утре? Определено!
    Няма как да не започна с образа на Маргарет Тюдор, която освен главно действащо лице бе и тази, през чийто поглед се развиваше целият роман. Тя беше представена от Грегъри едновременно с множеството си недостатъци и положителни страни, а най-интересното в персонажа ѝ бе нейната трансформация. Маргарет започна като момиче, свикнало да получава всичко, живеещо в постоянно съревнование с останалите и интересуващо се основно от властта и от материалното - най-скъпата рокля, най-бляскавите бижута... най-пищната сватба. Много скоро след венчавката си с шотландския крал Джеймс IV, животът я постави пред неочаквани предизвикателства, първото, от което я превърна в неособено добър балансьор между Франция и Англия. Ценностите на Маргарет се промениха и след първия си брак, тя бе готова да последва сърцето си в името на любовта, дори и с цената на това да постави мястото си на трона под въпрос, печелейки множество врагове, включително и от родния английски двор. Перипетиите пред нея не спряха дотук - следваха бягства, в които тя търсеше помощ от Англия, изневяра и предателство от страна на мъжа, в когото бе влюбена и дългогодишни опити за развод с него... Грешките, които допускаше, трудностите, с които се сблъскваше, но решителността, с която се изправяше пред тях и тази постоянно нейна нужда да следва сърцето си, я изградиха като една силна в очите ми героиня. Малката Маргарет не беше обаче напълно "умряла", поне що се отнася до постоянното съревнование, за което се бяха погрижили двете ѝ "сестри"...
   Мери, сестрата на Маргарет и  Катерина Арагонска - съпругата на брат им, бяха както вечните съпернички, на моменти дори врагове на Маргарет, така и най-добрите ѝ приятелки. Общо взето трите имаха любовно-омразни взаимоотношения. Интересно обаче беше и колко много си приличаха животите им и как в толкова много моменти биха могли да се направят паралели между тях. Мери беше красивата и наивна малка сестра, която имаше подобна съдба като тази на Маргарет, впускайки се първо в уговорен брак с френския владетел, а след това и в такъв, към който я поведе сърцето. Катерина - бездетната, крайно религиозна кралица на Англия, също загуби съпруга си от първия брак, ожени се повторно и подобно на Маргарет се сблъска с честите изневери на съпруга си. Грегъри определено беше изградила интересни образи в лицето и на трите, а това как съдбата ги срещаше отново, и отново в различни ситуации, когато бяха сестри, когато бяха врагове, докато се мразеха и докато се подкрепяха, беше черешката на тортата в книгата.

   Филипа Грегъри отново поднася на читателя интересен исторически роман, този път разказващ за живота на Маргарет Тюдор. Една пленителна история, наситена с драматични моменти и обрати, силно изграден и емоционален женски персонаж и наистина страхотни описания на Шотландия. Препоръчвам!

Коментари