Литий от Орелиен Гуго - ревю

   Когато всичко е само игра и преструвка, искреността се превръща в явление.
   Париж. Тя и Той. Работа. Партита. Секс. Алкохол.
   Потънали в ежедневното. Деца на консуматорското общество и социалните мрежи. Пасивно борещи празнотата на дните си, в очакване на уикенда - аперитив, бистро, клуб, където самотата се дави в алкохол, джойнт и случаен секс.
   Тя и Той нямат общи интереси, общи приятели, но пътищата им ще се пресекат. Между две цигари и две бири, между две нощи и мимолетни връзки, те ще се срещнат...
   Една пряма и убедителна история за живота не в бляскавия Париж, а в истинския. Поетичен портрет на цяло едно поколение, обитаващо големите градове, в търсене на нещо по-добро и по-вълнуващо...

Огромни благодарности към издателство Ера за предоставената възможност!


   "Литий" бе роман далеч-далеч от зоната ми на комфорт. И може би именно защото беше нещо различно от книгите, които съм свикнала да чета, ми допадна. Действието се развиваше в Париж, но не в онзи романтичен Париж, който изниква в съзнанието при споменаването на града, а просто в поредния голям град, дом на консуматорското общество. А двамата герои Той и Тя бяха типичните му представители - апатични, изживяващи един и същи работен ден отново и отново, до уикенда, когато идва ред на алкохолните опиянения и купоните до зори. С интересен стил на писане и реалистичен сюжет, отразяващ много точно действителността, авторът ни запознава с двама души, водещи живот, който би могъл да бъде описан като "съществуване".
   Изключително много ми хареса стилът на Орелиен Гуго - кратките изречения, лишени от емоции, малкото описания, пасващи перфектно на сивотата в ежедневието на двамата главни герои. Ежедневие, повтарящо се от понеделник до петък, след което идваше ред на обичайния уикенд - алкохол, цигарен дим, дрога, случайни свалки, партита, завършващи със съвсем кратък сън, недостатъчен за началото на новата, напълно неразличима от старата, седмица. Колкото до персонажите - интересно решение на автора бе да ги направи анонимни. И ако в началото си мислех, че тази идея с анонимността ще бъде проблем за мен във връзката "герои-читател", на която така силно държа, то в края, имах чувството, че точно това ги направи по-близки, по-познати. Той и Тя биха могли да бъдат всеки един представител на консуматорското общество.   



   Тя - работничка в радио - работа, която не ѝ носеше нищо друго, освен отегчението от гласа на поредния обадил се, унижението от по-високостоящите и изпуснатите часове сън сутрин, заради поредното безумно ранно ставане. Затова не беше изненадващо решението, което един ден Тя взе - да сложи край на това. Изненадващо е решението, което направи след напускането си - да замине далеч, на място коренно различно от Париж, където евентуално да започне нов живот. И ако за някои от хората около нея, това беше акт на "бягство", то аз бих го описала като "осъзнаване". Осъзнаване на токсичното настояще, в което живееше, може би дори един от етапите в инициацията ѝ?
   Той - търговски представител, печелещ на гърба на възрастни хора, имащ връзка, в която просто "присъства". Връзка, лишена от емоции и споделеност, предвкусваща своя край. Интересен беше въпросът ще се вкопчи ли в нея, ще изцеди ли и малкото любов, останала в нея, или просто ще я остави да загасне безславно. 
  Той и Тя едновременно бяха различни един от друг - като се започне от най-тривиалната разлика - факта, че работеха в различни сфери, различните контакти, които поддържаха с приятелите, семейството, партньорите си, но и си приличаха - по отровния начин на живот, апатичността, под която иначе прозираше колебанието и жаждата да изплуват от настоящата реалност. Възприемам срещите между тях като малка кулминация за романа, който иначе беше с толкова равен тон. И двамата се намираха на еднакви етапи от живота си, Той - опитващ се да загърби обречена връзка, Тя - напускаща сигурна работа и готвеща се за нов живот на ново място, а тези, на пръв поглед незначителни срещи, всъщност им показаха най-голямата допирна точка помежду им - това, че до момента просто "съществуват" и само от тях зависи дали ще дадат "зелена светлина" (малка препратка към края на романа) на бъдещето си.

  Грабващо написан роман, със стил, изцяло потапящ в атмосферата на сюжета, за консуматорското общество, представено от анонимни, плашещо реалистични образи и сивото им, повтарящо се като на "replay", ежедневие. Ако ви е допаднала темата, почитатели сте на жанра или на Фредерик Бегбеде, който горещо препоръчва романа - не се колебайте да дадете шанс на книгата! 

Коментари

  1. Благодяря за ревюто ти, за първи път чувам за тази книга. Определено отива в TBR листа ми! ^^

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар