Краят на дните от Сюзън Ий - ревю

Ревю на първата книга.

   Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...
   Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта? 

Благодаря на издателство ЕМАС за възможността да прочета романа! <3


   Несъмнено разтърсващ финал на любима поредица! Съдържаше всички елементи, които обикнах в предходните две книги - имаше я емоцията от първата книга, когато Пенрин и Рафи тепърва се опознаваха и между тях прехвърчаха искри (е, тук искрите се бяха превърнали в огън...), имаше го и напрежението от втората книга, където читателят не можеше да си поеме дъх от постоянните битки, в които се впускаше героинята. Имаше екшън, страст, страховити сцени, емоционален заряд, обрати... Тази книга не ми се стори като развръзката на поредицата, а като нейната кулминация! И да, тя определено измести втория роман от челното място.
   Светът. Не мога да не започна с този антиутопичен свят, който авторката градеше пред читателски поглед в продължение на три книги, правейки го още по-ужасяващ с всеки следващ роман. В "Краят на дните" светът бе представен в най-тъмната си страна - нови зловещи същества, способни да разрушат и малкото останало от човешкия свят, се появиха на хоризонта, но заедно с тях път си проправи и светлината - обединението на човешката раса в преломния за трилогията момент. Един наистина добре изграден и оживяващ пред очите свят, но с това не свършват писателските способности на Сюзън Ий. По време на цялата трилогия, тя успя да опише еднакво добре екшън сцените - кървавите битки, голяма част от тях ала "на косъм от смъртта" и емоционалните сцени - тези, показващи чисто човешките взаимоотношения (или ангело-човешките взаимоотношения), пример, за което са трогателните моменти между Пенрин и майка ѝ, Пенрин и сестра ѝ , Пенрин и Рафи... И, да, в "Краят на дните" Сюзън Ий не ни спести нито силни екшън сцени, нито затрогващи емоционални такива. Но ето, че дойде време и за черешката на тортата в книгата, а това бяха героите ѝ!
  Пенрин - няма да отстъпя от мнението си, че тя не ми е любима героиня, но не мога да отрека всичките ѝ силни и слаби черти, които я направиха толкова добър и реалистичен образ: на борбената и смела, понякога - уверена, друг път - колеблива, често емоционална, на моменти отчаяна, самосъжаляваща се героиня, притежаваща онова чисто човешко качество/недостатък - да греши. Другото, което не мога да отрека е, че за тези три книги Пенрин извървя наистина дълъг път: от първата книга, в която тя беше готова на всичко, за да спаси малката си сестричка, до тази последна книга, в която тя бе готова на всичко за спасяването на човешката раса. Най-силно впечатление в "Краят на дните" ми направи ролята ѝ на лидер - Пенрин се превърна в един говорител от името на човешката раса, която макар да изглеждаше на пръв поглед сломена, в себе си криеше неподозирани сили. Пенрин носеше надеждата в себе си, независимо от всичко, което преживя, и най-важното, което бе - предаваше я и на околните.
   Колкото до Рафи - това е герой, в който наистина се влюбих от пръв поглед. Той също извървя дълъг път и преживя големи промени (не само тези чести смени на прословутите му ангелски крила). Любовта му към Пенрин го накара да погледне на света по един напълно различен начин, да се вгледа дори в себеподобните си - ангелите, да осъзнае всички онези ужасяващи решения, довели до катастрофални последици за света и най-вече - да достигне до онзи преломен момент, в който трябва да избере - ангелите или хората. Миналото на Рафи бе другото интересно около персонажа му - в началото образът му беше една мистерия, но малко по малко придобихме представа за същността му от постепенните фрагменти от миналото му, които ни даваше авторката. Историите от миналото му и решенията му в настоящето са и това, което го направиха толкова пълнокръвен образ.



   Освен двамата главни персонажи, купищата интересни второстепенни герои са другото, което направиха това приключение в три книги, толкова вълнуващо! Пейдж - малката невинна сестричка, която от първата книга до последната се промени МНОГО, наистина много. Невинният ѝ външен вид бе заменен от ужасяващо лице, будещо страх, дори у най-близките ѝ, а ролите ѝ бързо се сменяха от слабото момиченце, на използваното такова, през оръжието, в което се превърна, до силната героиня в края, която се изправи начело на армията си скакалци пред купищата врагове. Белиал бе друг доста ключов персонаж в последния роман. Приел ролята на антигероя, мразен от всички, тази книга всъщност ни разкри причината той да стане такъв. Очаквах да науча историята му в последния роман, но предполагах по-скоро купища оправдания за това, в което той се е превърнал. Това, което книгата ни разкри обаче, бе една наистина драматична история, която катерогично не оправдава всичките ужасяващи неща, които той направи, но дава обяснение за тях. Последната второстепенна героиня, за която ще кажа няколко думи, е майката на Пейдж и Пенрин. Тази героиня, която, колкото и странно на моменти да показваше любовта към дъщерите си, беше готова на всичко за тях! И, да, макар понякога да се държеше откачено, да бягаше от отговорност, не мога да забравя трогателните сцени с дъщерите ѝ и това как след ужасяваща промяна, която преживя Пейдж, тя продължаваше да я вижда като своето малко момиченце. 

   Не мисля, че някой почитател на поредицата би останал разочарован от последната книга, защото тя е също толкова силна, емоционално заредена, напрегната, драматична, ужасяваща, колкото останалите две! Лично за мен тя беше най-добрата от трите!

Коментари