"Империя на бури" от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга.                              Ревю на третата книга.

Ревю на втората книга.                               Ревю на четвъртата книга. 

   Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.

   Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.

Големи благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   Сара Дж. Маас надмина всичките ми очаквания и за мен “Империя на бури” се оказа най-епичната книга от поредицата до момента! Авторката отново ме потопи в този свят на война, измяна, страст, магия с невероятния си описателен стил, който поглъща от първата страница. Романът беше наситен с битки, изцеждащи силите на героите до последната капка, със страстни и горещи сцени между някои от любимите двойки и с много изненадващи разкрития от миналото на част от персонажите. „Империя от бури” бе коктейл от тръпка, драма, обрати, любов и си заслужаваше всяка страница, всеки ред, всяка дума!

   Много харесах една от основните идеи, които забелязах в тази книга – обединяването на всички герои в една голяма група, бореща се с антигероите-окупатори, които постепенно завладяваха света. Допадна ми това постепенно напасване между персонажите, синхронът между тях, който постигнаха в битките, приятелските взаимоотношения, които изградиха и готовността да влязат в битка за живота на другия. В такава голяма компания, която беше решила да ни предостави авторката, беше невъзможно да не се получат и някои враждебни ситуации, много комични такива, а също голяма доза романтични моменти.

   В романа отличих три големи битки, които поставиха силите и възможностите на героите пред краен предел. Това е и другото, което ми направи впечатление в тази книга – чрез битките Сара изпитваше върховната точка в способностите на персонажите, като във всяка следваща битка те я надхвърляха все повече и повече. Това най-ярко пролича при две от дамите в романа - Елин и Лизандра.

   След като засегнах темата за развитието у героите, реших да се насоча към всеки от тях индивидуално. Елин. Няма как да не започна с главната героиня, имаща особено ключова роля в тази книга. Връщам се назад към първите три книги, в които Елин все още търсеше своята личност, опитваше се да възприеме силите си, да влезе в синхрон с тях, да приеме голямата отговорност, която носи. Премина през хиляди перипетии, предателства, несигурост, безсилие, страх. В четвъртата книга тя беше уверена в своите способности, доверяваше се на силата си, разчиташе на своите приятели и се бореше в тяхно име и за тяхната свобода. В тази книга Елин влезе в ролята на Лидерът – тя застана начело във всички битки, борейки се с последните си сили за живота на своя отбор бойци. Елин беше „мозъкът” на всички планове за действие срещу враговете, зададе посоката на движение (и буквално, и преносно), по време на най-инфарктните моменти спечели на своя страна изненадващи съюзници – изобщо, в тази книга Елин Галантиус беше във вихъра си! Казах това с едно на ум, че Сара създава винаги несъвършени персонажи – такива, които грешат. И Елин не прави изключение – в тази книга тя допусна грешки (които бързо осъзна), разочарова на моменти приятелите си, за които обаче беше и най-голяма опора. Успяхме да видим Елин във всевъзможни роли, във всяка от които тя беше боец, но най-дългоочакваната роля, поне за мен, е не само на уверена и справедлива кралица, но и на такава, управляваща в един по-стабилен свят, каквато, убедена съм, ще я видим в края на поредицата.
   Манон беше не по-малко интересен персонаж. Тя се превърна в моя любимка още в предишната книга, защото видях, че е способна да чувства. Още с първите глави на тази тя затвърди това ми мнение като показа, че има и съвест. Готова на всичко за своите Тринайсет, Манон се изправи срещу гнева на баба си, срещу гнева на всички вещици, впускайки се в кървави битки, поставящи под въпрос безсмъртието ѝ, заедно със своя Абраксос. Във втората половина на книгата, тя стана част от все по-многочислената група на Елин, което ни позволи да я видим в интересни отношения с останалите членове на екипажа и по-конкретно - отношенията между нея и Дориан. Симпатизирам им още от предишната книга, затова не останах разочарована от развитието във връзката им в тази. В този роман Манон показа много повече от "човешкото" в себе си, взимайки няколко много разумни решения за това на чия страна във войната иска да бъде, а единственото, което бих искала да видя от нея във финалната книга, е отново да застане в ролята си на лидер на Тринайсетте (защото те ми липсваха в тази), а защо не и (тук малък спойлер) кралица на Пустошта?
   Лизандра, поредната силна героиня от поредицата, също ме изненада в тази книга с ключовата си роля в битките. Силата ѝ според мен спокойно може да се конкурира с тази на Елин, предвид факта, че тя неведнъж ги измъкна от критични ситуации. Подобно на останалите герои от книгата, Лизандра достигаше до предела на силите си в тежките битки, използвайки всевъзможни животински и митологични форми и изпитвайки тяхната издръжливост. Както останалите персонажи, така и Лизандра криеше своите слабости - миналото, което ѝ пречеше да изгради стабилна връзка с Едион. Не е необходимо да ви казвам колко много ми се иска да видя тези двамата заедно, защото химията помежду им се усеща осезаемо из страниците на книгата, но преди това да стане е необходимо тя да превъзмогне миналото си, а той и да изглади проблемните отношения от настоящето с баща си.
   Роуан и Елин. Тук идва моментът за дребна критика. И нямам нищо против сцените между тях, които са по-сексуално наситени в тази книга, защото ги обожавам като двойка. Имам против това, че Роуан отсъстваше в тази книга, името му беше свързано единствено с това на Елин. И ако тя се отличи като индивидуална личност, то той остана просто "любовникът на Елин". Смятам, че неговата индивидуалност беше потъпкана в романа и това е наистина единственото нещо, което не ми хареса. Съвсем накратко за отсъствието на Каол - нещото, подразнило повечето фенове - не, той не ми липсваше, просто защото никога не се е подреждал сред любимите ми герои. 

   Историята, която се развиваше паралелно с тази на голямата и щура компания на Елин, движеща се предимно по море, бе тази на Лоркан и Елида - двама много различни персонажи, намерили пресечната точка в една гора и в компанията на няколко илкена. Беше любопитно да проследя как Елида - едно момиче, станало жертва на  крайни жестокости в близкото си минало, с единствена цел - достигането на Елин и предаването на така могъщия камък, се запознава с Лоркан - елфът на стотици години, антигерой от предишната книга. Това беше една неочаквано добра комбинация, в която Лоркан гарантираше сигурността на Елида с НЕчовешките си сили, докато тя му даваше ценна информация и поне по мое мнение, променяше самия него малко, по малко. 

   Очаквайте неочакваното от "Империя на бури"! Едно шеметно пътешествие по вода в компанията на любими герои като Елин, Манон, Лизандра, Едион, Дориан и Роуан, наситено с битки, обрати, изненадващи разкрития от миналото, които биха могли да спасят света, който героите познават, много страст и романтика, описани в забележителния стил на Сара Дж. Маас, с който тя се е доказвала многократно!