"Бялата кралица" от Филипа Грегъри - ревю

   Брат се обръща срещу брата в ожесточеното преследване на английската корона. Династията Плантагенет се разкъсва от вътрешни раздори. Носят се слухове, че преди битката, завършила с победа за фамилията Йорк и разгром за Ланкастър, в небето греели три слънца – по едно за тримата сина на стария Йоркски херцог – и тримата орисани да бъдат крале, и тримата орисани да загинат млади, последни от своя род и своята династия. Красивата история на любовта между бедната вдовица Елизабет Удвил и красивия, смел и обичан от народа крал Едуард ІV е обречена на трагичен край. Елизабет е коронясана за английска кралица в тежки времена, когато никой не може да вярва на никого. Но тя се бори за себе си и за бъдещето на децата си, най-вече на двамата си сина, престолонаследниците, бъдещето на династията.

Благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета романа!

  „Бялата кралица” определено  беше една много приятна изненада. С вълнуващ сюжет, който редуваше исторически доказани факти и художествена измислица, Филипа Грегъри разказа историята на една доста интересна жена, превърнала се от обикновена вдовица в кралица. Авторката умело пресъздаваше трудностите, пред които трябваше да се изправи героинята – кралските интриги, предателството, копнежите за власт и опасността в лицето на собствените ти роднини. Романът беше поглъщащ, напрегнат и емоционален. 
   Това е първата книга на Филипа Грегъри, която чета и съм впечатлена от стила ѝ на писане. Бързо развиващо се действие – особено в първите няколко страници на романа, когато изненадите се случват страница след страница, описания, които се появяват в точното време – лично аз се впечатлих най – вече от описанията на битките и герои, които далеч не се държаха неестествено, както очаквах – напротив, бяха емоционални и изпитваха чувства както на любов и омраза, така и на страх, тъга, страст, копнеж...


   От голямата библиография, а и от бележката на авторката в края на книгата се разбира, че за голяма част от събитията в романа, Грегъри се позовава на историята. Може би тук е моментът да кажа за колко смело смятам това да пишеш от името на реално съществувала историческа личност – и то такава, за която се знае твърде малко. В началото ми беше странно да чета за реални исторически личности, но авторката се бе справила брилянтно в това да въведе читателя в начина на живот и разбиранията на хората тогава. Въображението на Филипа Грегъри се развихря в някои от моментите, за които историята е безмълвна, а също и за изграждането на персонажите на Елизабет и майка ѝ – тя е вкарала нещо като “фентъзи” елемент, правейки героините наследници на богиня и притежаващи вещерски способности, изиграващи ключова роля във важни моменти.
   Елизабет Удвил ме трогна в ролята си на „майка лъвица”. Беше готова на всичко, за да предпази децата си от дългия списък неприятели. Налагаше ѝ се да взима тежки решения, засягащи бъдещето на много хора, но това, което ме впечатли, бе, че никога не поставяше себе си на първо място. Често бе обвинявана като властолюбива, но аз виждах в нея само майката, готова да се бори за децата си, рискувайки всичко. Въпреки че в голяма част от времето тя беше в ролята на силната, уверена и непоклатима жена, имаше и моменти, в които проявяваше уязвимост, което също ми допадна в нейния персонаж.
   Мъничко за останалите герои: Едуард, кралят или още – съпругът на Елизабет, успя да ме впечатли с честта си, това че удържаше на думата си, че имаше смелостта да се противопоставя и с любовта си към Елизабет. Елизабет, дъщерята на Елизабет и Едуард (ах, тези повтарящи се имена), от кроткото момиче, се превърна в уверена жена, остроумна и готова да отстоява себе си. Антъни, артистичният брат на кралицата, мечтателят, пътешественикът, но и воинът, готов да влезе във всяка битка (мисля, че ми е любимец). Уорик – Създателя на крале и още – изменникът, предателят.


   Драматичен и напрегнат, романът „Бялата кралица” ще ви спечели с великолепно описание на историческата епоха, множество обрати, мистика, заплетени интриги и една нестихваща жажда за власт.

Коментари

  1. Това е една от любимите ми книги и много се радвам, че ти е харесала. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Притежавам всички книги на Филипа Грегъри и ги чета за трети път.Това е любимата ми авторка и с нетърпение чакам да получа/все още се бави/и последната й книга.Благодаря и на издателството,че издава такива интересни и стойностни книги!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар