"Двор от мъгла и ярост" от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга.

    След завръщането си в Двора на пролетта, кошмарите от всичко преживяно и извършено продължават да преследват Фейра. Тамлин е готов на всичко, за да предпази любимата си от опасности, дори да ѝ отнеме най – ценното за нея в този момент – свободата. Изглежда единственото място, на което Фейра може да получи така желаната свобода да развива себе си и новопридобитите си способности, е Дворът на нощта и уговорката с Рис да прекарва там по една седмица всеки месец. Освен за себе си, Фейра научава и много нови неща за Рис – неговата история и произход, и за най – приближените му, които донасят със себе си историите на едно драматично минало. А злото не спи – добре познати врагове се надигат, за да завладеят света на простосмъртните и Фейра и Рис са единствената надежда за спасение.

Изключителни благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   „Двор от мъгла и ярост” беше едно помитащо продължение, което носеше вълнуващата атмосфера, характерна за книгите на Сара Дж. Маас, напрежение и изненадващи обрати, нови и изключителни герои, създаващи доста интересни взаимоотношения помежду си и още множество елементи, които обикнах. Книгата определено ме изненада положително и доказа, че продълженията също могат да оставят читателя без дъх.

   Няма какво много да кажа за света, който се разгръща пред въображението, защото той е доизграден по великолепен начин. В романа е представен Дворът на нощта, който очаквах да бъде мрачен, зловещ дори, носещ множество опасности, НО далеч не се оказа така. Той беше красив, леко потаен, а чувството, което изпитвах докато Фейра се намираше в него, беше като поемане на дълбока глътка въздух. Там тя се чувстваше свободна – нещо, което ѝ липсваше в предишния ѝ „дом”.

   И като споменах Фейра, няма как да не кажа каква голяма промяна настъпи в нея. Сара Дж. Маас не беше забравила за ужаса, който героинята изпита в предишната книга и Фейра продължаваше да се терзае от действията, които беше принудена да извърши, кошмарните образи не преставаха да я преследват, но тя не спря да се бори – с болката и със самата себе си. Ако в предишната книга имаше някакви колебания дали тя е силна героиня, то в тази се доказа като такава. С помощта на Рис, тя разбра своята роля в този нов свят, насочи се към изучаването на новите си способности, а едновременно с разума, намираше начин да слуша и сърцето си.

   В ревюто си на първата книга изказах своите предположения относно образа на Рис в тази. Може да се каже, че донякъде познах – Рисанд наистина беше в една от главните роли, и да, беше ни представена неговата добра страна, включваща положителните му черти, но не очаквах Сара Дж. Маас да се разрови толкова дълбоко в характера и същността му и да ни го представи напълно оголен – с белезите, които носи от миналото си, тази непоколебима жертвоготовност, на която е готов за приятелите и народа си и силната привързаност и любов, които е способен да изпитва. Меко казано съм изненадана от него – обикнах го още от началото на тази книга, (защото в предишната определено не изпитах топли чувства към персонажа му) когато спаси Фейра от мрака, който я беше обгърнал в Двора на пролетта и ѝ даде свободата, от която тя имаше нужда. После продължих да го обичам с всичките му дребни жестове към нея и към верните му приятели. Без съмнение авторката доизгради образа му по един изключителен начин, при който е невъзможно да не го обикнеш.

   Колкото до Тамлин - мнението ми за него от предишната книга, предприе неочакван обрат. В тази все едно четях за коренно различен персонаж. Той беше обсебен от идеята да предпази Фейра, като не усещаше, че по този начин я задушава. Извърши непростими неща, които за мен все още са необясними. Според мен той стана изцяло отрицателен персонаж, независимо, че се водеше единствено от сърцето си – любовта, или по – скоро „обсебеността” си от Фейра.

   Както казах, в тази книга се появиха няколко нови лица, които няма как да не спомена. Смятам за невероятен таланта на авторката да създава толкова добри персонажи, към които да се привържеш за отрицателно време, а и взаимоотношенията между тях, които вълнуват и от които копнееш за още и още. Мор и Амрен бяха двете дами в малката, но сплотена групичка на Рис. Амрен беше смъртоносно опасна, Мор – енергична и забавна. Касиан и Азриел – две противоположности, скрепени от толкова силна връзка помежду си. Сенкопоецът Азриел – тих и тайнствен, но също толкова опасен и Касиан, който беше непринуден, първичен. Обикнах тази приятелска групичка – жертвоготовността, която притежаваше всеки един от тях, това че разчитаха един на друг във всеки момент, болезнените истории от миналото, които ги вързваха и бъдещето, което искаха да посрещнат рамо до рамо.

   „Двор от мъгла и ярост” пренася отново в света на елфите и магията. Запознава ни с нови герои, техните истории и съдби, разтапя сърцето с любовта, зародила се между двама познати персонажи и страстта, пламнала между тях. Напрегната история, изпълнена с много обрати, за една война, една любов и една героиня, която трябва да намери себе си, но не и без цената на някои жертви.