"Гемина" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф - ревю
Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.
Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини а инвазията на Керенза.
Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.
Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.
Хиляди благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност!
Продължението на "Илумине" - "Гемина", пренася този път на станция "Хиймдайл", превзета от вражеския отряд на БаЙТек, а нови герои в лицето на Хана Донъли и Никлас Маликов се борят за нейното спасяване. Освен двамата нови страхотни герои, към които се пристрастих, Джей Кристоф и Ейми Кауфман поднасят и втора доза от наелектризиращо напрежение, екшън, космическа атмосфера и комични диалози.
Ако сте се възхитили на графичното оформление на "Илумине", не очаквайте нито частица по-малко от това на "Гемина"! Сюжетът, както и в първата книга, беше пресъздаден по изключително оригинален визуално начин - засекретени файлове и доклади, наблюдателни архиви, любопитни чатове, разпити, списъци с мъртъвци. В самия сюжет обаче, поне според мен, имаше малко пробойни. Това е и причината тази книга да ми хареса една идея по-малко от предишната. Лично за мен имаше твърде много кулминационни моменти, твърде много обрати и някои недоразвити сюжетни линии, от които очаквах повече. Определено съм благодарна на тази постоянна тръпка от това какво ще се случи във всеки един момент, но по-дълбоко навлизане в трите основни предизвикателства, пред които бяха изправени главните герои - завладяването на станция "Хиймдайл", нападението от странни и смъртоносни чудовищни същества и пространствено-времевото рушене, нямаше да навреди.
Едно от опасенията ми беше, че след като страшно много се привързах към Кейди и Езра от "Илумине", продължение с изцяло нови персонажи не би могло да ме грабне толкова. Опасенията ми се оказаха неоправдани и затова наистина искам да започна с героинята на Хана, защото тя беше едно малко откритие за мен в тази книга. Хана започна като персонаж, обвит в клишета. Като дъщеря на капитана на "Хиймдал", тя беше свикнала да получава всичко наготово. С перфектна визия и надуто поведение, граничещо с такова на знаменитост, Хана не създаваше впечатлението на особено симпатичен персонаж. В много отношения героинята ѝ беше коренно различна от Кейди Грант, но по едно качество определено си приличаха - в напечени ситуации и двете се превръщаха в badass героини. Мнението ми за Хана се преобърна на 180°, когато тя трябваше да поеме нещата в свои ръце и показа едно съвсем различно свое лице - това на боец. Тя се прояви като умен и смел противник, готов да се изправи пред всякакви предизвикателства, а ситуацията, в която беше поставена, показа и силната ѝ психика.
Братовчеди Маликови - Ник и Ела, бяха другите главни действащи лица в тази книга. Около образите и на двамата имаше толкова много неизвестни, че беше неизбежно да не привлечат интереса ми. Докато научавах постепенно за миналото на Ник, съмнителното му семейство и незаконните сделки, в които беше забъркан, братовчедка му Ела ме караше да се смея на глас със страхотното ѝ чувство за хумор и култовите ѝ реплики.
Хана, Ник и Ела изградиха едно фантастично трио, изправящо се пред неочаквани предатели, страховити същества и многобройна армия от врагове с насочени оръжия срещу тях. Но някак си, винаги успяваха да намерят време за шеги и... любов. Връзката между Хана и Ник беше доста необикновена и премина през странни етапи, през които надали друга двойка би преминала, но точно поради тази причина я обикнах. Моментите между тях не бяха захаросани, а точно толкова очарователни, колкото трябваше да бъдат. Обичам ги!
Любими герои от "Илумине", които вече споменах по-горе - Кейди Грант и Езра Мейсън и един не особено любим "герой" - Казим, се завръщат и в тази книга и то смея да твърдя в един от кулминационните моменти, но по какъв точно начин, оставям на вас да разберете...
"Гемина" беше едно добро продължение на "Илумине", което успешно ме отведе на станция "Хиймдайл" и царуващия там хаос. Завладяващите обрати и нестихващ екшън не бяха чужди и на тази книга, а сюжетът отново беше поднесен по нестандартен визуално начин, напълно улавящ атмосферата на романа.
Едно от опасенията ми беше, че след като страшно много се привързах към Кейди и Езра от "Илумине", продължение с изцяло нови персонажи не би могло да ме грабне толкова. Опасенията ми се оказаха неоправдани и затова наистина искам да започна с героинята на Хана, защото тя беше едно малко откритие за мен в тази книга. Хана започна като персонаж, обвит в клишета. Като дъщеря на капитана на "Хиймдал", тя беше свикнала да получава всичко наготово. С перфектна визия и надуто поведение, граничещо с такова на знаменитост, Хана не създаваше впечатлението на особено симпатичен персонаж. В много отношения героинята ѝ беше коренно различна от Кейди Грант, но по едно качество определено си приличаха - в напечени ситуации и двете се превръщаха в badass героини. Мнението ми за Хана се преобърна на 180°, когато тя трябваше да поеме нещата в свои ръце и показа едно съвсем различно свое лице - това на боец. Тя се прояви като умен и смел противник, готов да се изправи пред всякакви предизвикателства, а ситуацията, в която беше поставена, показа и силната ѝ психика. 
Братовчеди Маликови - Ник и Ела, бяха другите главни действащи лица в тази книга. Около образите и на двамата имаше толкова много неизвестни, че беше неизбежно да не привлечат интереса ми. Докато научавах постепенно за миналото на Ник, съмнителното му семейство и незаконните сделки, в които беше забъркан, братовчедка му Ела ме караше да се смея на глас със страхотното ѝ чувство за хумор и култовите ѝ реплики. Хана, Ник и Ела изградиха едно фантастично трио, изправящо се пред неочаквани предатели, страховити същества и многобройна армия от врагове с насочени оръжия срещу тях. Но някак си, винаги успяваха да намерят време за шеги и... любов. Връзката между Хана и Ник беше доста необикновена и премина през странни етапи, през които надали друга двойка би преминала, но точно поради тази причина я обикнах. Моментите между тях не бяха захаросани, а точно толкова очарователни, колкото трябваше да бъдат. Обичам ги!
Любими герои от "Илумине", които вече споменах по-горе - Кейди Грант и Езра Мейсън и един не особено любим "герой" - Казим, се завръщат и в тази книга и то смея да твърдя в един от кулминационните моменти, но по какъв точно начин, оставям на вас да разберете...
"Гемина" беше едно добро продължение на "Илумине", което успешно ме отведе на станция "Хиймдайл" и царуващия там хаос. Завладяващите обрати и нестихващ екшън не бяха чужди и на тази книга, а сюжетът отново беше поднесен по нестандартен визуално начин, напълно улавящ атмосферата на романа.
Коментари
Публикуване на коментар