"Далечна светлина" от Софи Лагуна - ревю

   Запознайте се с Джими Флик - той не е като другите деца и голяма част от света на възрастните остава непонятна за него. Джими не разбира защо баща му се ядосва постоянно, а единственият човек, който му помага да се ориентира в сложния заобикалящ го свят, е майка му. Мама е опора, защита и убежище, тя преглъща собствената си болка, за да помага на своето малко "чудо" да преодолява човешката  жестокост и агресия и да се справя със своята самота. Тя му показва пламъчето светлина, което грее в очите на животните, само тя е в състояние да укроти неудържимия му темперамент.

   Но скоро светът на Джими започва да се разпада, той няма към кого да се обърне и се налага да се ориентира сам из неразгадаемата действителност, която го заобикаля. Малкото момче не може да потърси облекчение дори в сълзите, защото е забравило къде се намира машината за плач и по какъв начин се пуска.

Благодаря на издателство Еднорог за тази трогателна книга!

   "Далечна светлина“ от Софи Лагуна беше сърцераздирателна, красиво написана и истински докосваща душата книга! Вероятно най-силната и емоционална, прочетена от началото на годината. Книга, чиято история ме накара да потъна в размисли за семейството, за любовта на родителя към детето, за домашното насилие, за човешкия живот, изпълнен както с прекрасни моменти, така и с ужасяващи, но най-вече за отказа ни понякога да разберем останалите. Книга, в която липсваха черното и бялото, а присъстваха всички цветове на човешката душа.

   Писането на Софи Лагуна бе на първо място истинско. Тя разказваше историята на Джими и неговото семейство по един изключително реалистичен начин. Реализъм струеше в човешките взаимоотношения и несъвършенствата в тях. Реализъм струеше и от самите герои и различните нюанси, които се криеха във всеки един характер.  Стилът на Софи Лагуна беше и красив, на моменти и поетичен, а оригинални метафори и сравнения изпълваха страниците на книгата.

   Малкото и много специално дете Джими беше главният герой в романа. Той беше и героят, в чийто ум „надникнахме“ и през погледа на когото се развиваше цялото действие. Нуждаещ се от много любов и повече разбиране, заради аутизма си, с помощта на обкръжаващите го, Джими се опитваше да опознае човешките емоции и света около себе си, но истината е, че често самият той знаеше много повече за живота и заобикалящия го свят от възрастните. Чрез образа на Джими книгата сблъскваше читателя с проблема при подхода и отношението към тези деца не само в училище, но и в семейна среда. И на моменти беше изключително тъжно да чета за него - едно необикновено дете в свят, който отказва да разбере необикновените.

   Насочвам вниманието си и към останалите трима членове на семейството на Джими, започвайки с майка му, чиято любов към Джими бе изключително силно проявена в книгата. Любов, която беше чиста и неподправена, но и прекомерна, задушаваща, а често и пречка за Джими и отношенията му с останалите. Баща му, който се бореше с вътрешните си демони и алкохолни опияния, понякога успешно, друг път - катастрофално и трудно намираше пътя към сина си. Тук е и моментът да спомена, че някои от миговете баща-син, които те имаха, бяха едни от най-силните в романа. И накрая - братът на Джими, който растеше заедно с него и който в даден момент пое по своя път в преследване на своите мечти.

    "Далечна светлина" е една изключително силна и емоционална книга, която ще ви накара да се замислите над рядко засягани теми. Тя ще ви очарова с красивия стил на писане, докосне с трагизма на разказаните в нея истории и впечатли с искреността и пълнокръвните си персонажи.