"Двор от крила и разруха" от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.

   Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега.

   Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери - и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.

Сърдечни благодарности към издателство Егмонт за възможността да прочета романа!

   Дългоочакваното продължение на Дворовете - "Двор от крила и разруха", беше точно това, което исках; точно това, което очаквах от Сара Дж. Маас. И независимо, че знаех, че това не е точно краят на историята и че ще получа още от Фейра и Рисанд, макар и не през тяхната гледна точка, това не направи сбогуването ми с тях и с тази книга по-малко емоционално. Причината - брилянтно изградени злодеи и герои, зашеметяващи описания на битки, драматични епизоди между любими персонажи, смях, сълзи, любов, омраза - просто ОБИЧАМ Сара. Дж. Маас! 

   Казвала ли съм колко влюбена съм в стила на Сара Дж. Маас? Защото обожавам всяка една думичка от тази книга. Маас отново използва думите като оръжие, или по-скоро като наркотик, който те кара да четеш още, и още, и още..., докато не осъзнаеш, че си завършил книгата. "Двор от крила и разруха", подобно на останалите романи на Сара, съдържаше в себе си немалко описания, но написани по толкова увлекателен начин, че бих била крайно разочарована, ако ни беше лишила от тях. Едни от най-добрите описания на авторката в тази книга несъмнено бяха екшън сцените: битките на живот и смърт, чийто финал беше непредвидим, изключителната жертвоготовност, мощта и предела на силите на героите, участващи в тях. Доста добре описани бяха и любовните сцени,  като тук обаче ще бъда малко критична, споделяйки, че на моменти "горещите" сцени ми идваха малко в повече. Колкото до описанията на героите, в които Сара Дж. Маас е също толкова силна - тя определено се беше постарала да създаде оживяващи пред очите нови злодеи, чудовища със сърца на герои, но и да доразвие старите си и добре познати персонажи.
   Преминала съм през безкрайно много чувства с Фейра, така че е неизбежно да не изпитвам липса от това, че вече няма да бъда в нейния "мозък". Тя несъмнено би могла да бъде определена като една "пораснала" героиня, а и не би могло да бъде иначе, предвид всичко, което преживя през тези три книги. Любимото ми в "Двор от крила и разруха" бе, че Сара Дж. Маас ни показа още едно от лицата ѝ - това на Върховната господарка, пресметливата и смела, изпълнена с повече устрем от всякога героиня, която този път трябваше да се изправи освен срещу смъртоносни врагове и срещу самата себе си. Върховна господарка, любовница, приятелка, враг, сестра - като за последно Фейра успя да покаже всеки един от образите си.

   Преминавайки към двете сестри на Фейра, няма как да не спомена първо Неста - една много, много, много любима моя героиня, към която съм сигурна, че в първата книга никой не е изпитвал топли чувства. Неста премина през наистина ГОЛЯМА промяна не само в края на предишната, но и през цялата тази книга и не само във физическо отношение, но и в персонално. Опърничавият ѝ и твърдоглав характер си се запази все същия, както и невероятната ѝ грижовност към по-малката сестра - Илейн, но Неста определено промени доста гледната си точка по отношение на света на елфите, а и по отношение на себе си като част от него. И все пак, Сара като че ли е загатнала, че тепърва ѝ предстои да извърви пътя към опознаването на новополучените си сили, затова и копнея следващите три книги от света на Дворовете да са посветени именно на нея. Колкото до Илейн - не бих казала, че нейната трансформация беше толкова силно проявена, колкото тази при сестрите ѝ, но пък не може да се отрече, че и тя имаше доста ключова роля в книгата, както и че премина по дълъг път от апатичното и крехко момиче от началото на романа до далеч по-решителното и смело момиче в края му.
   Другите две дами с по-значими роли в книгата - Мор и Амрен, също не отстъпваха на сестрите Арчерон. В тази книга Мор беше изправена пред предизвикателството да се срещне очи в очи с призраци от миналото си и да разкрие за себе си една дълго пазена тайна. Амрен пък разкри своята уязвимост, но и непоколебима жертвоготовност за най-близките.
    Рис отново беше... невероятен! Готов на всичко за своите приятели, за семейството си, вечно тревожещ се за тях, но и винаги подхождащ с доверие към способностите им. Касиан с уникалното си чувство за хумор, характер на истински войн, но и невероятна чувствителност, особено що се отнася до борбената Неста (аз живея за Неста и Касиан!). И Азриел - онзи вечно тих герой, но изключителен приятел, който в тази книга показа неочаквани симпатии към Илейн.
   

   Не бих могла да искам повече от "Двор от крила и разруха" - една невероятна смесица от екшън, драма, романтика и комедия. Финал, даващ най-доброто от себе си - свят, в който ти се иска да потънеш, битки, в които копнееш да се впуснеш, герои, които да заобичаш и злодеи, които да намразиш.