"Игра на маски" от Бени Хюбнер - ревю

    „Игра на маски” разказва за 16 – годишната Лейн от Алабама, която се мести в ново училище – нови приятели, но и врагове са само част от нещата, с които ще се сблъска тя.

   Лагерът, организиран от училището, се оказва най – голямото предизвикателство за Лейн. Заедно с прекрасните нощи, прекарани край лагерния огън и дните, в които героинята и съучениците й се впускат в състезания и приключения, идват и множеството интриги, скандали и хора, играещи роли. Ще успее ли Лейн да открие истината, сред целия този фалш и какво точно ще й коства това?

   Може да се каже, че съм малко раздвоена в мнението си относно книгата. Имаше някои елементи, които изключително много ми допаднаха – като свежият стил на авторката, който несъмнено увлича, невероятното послание, което романът носи, свързано с тормоза в училище и не на последно място - атмосферата, която се носеше – обожавам „лагерния” дух, който струеше от книгата – задачите, които им бяха поставяни и работата в екип. Но, идва и едно „но” – не ми допаднаха някои от нереалистично изградените образи (поне според мен) и драматизирането на въпросните персонажи в ситуациите, в които бяха поставени.

   Все пак смятам, че плюсовете са доста повече, затова се насочвам към тях. Стилът на авторката беше лек и ме предразположи към това да се отпусна и да се потопя изцяло в сюжета. Сюжетът от своя страна не беше от най – оригиналните, но съдържаше в себе си малки изненади, които продължаваха да държат интереса ми. В книгата имаше и голяма наситеност от емоции – множество забавни и комични моменти, след които следваха тъжни такива, а да не пропускам и напрегнатите, които несъмнено ме държаха на тръни.

   Лейн – главната героиня ме впечатли с това, че отстояваше себе си във всеки един момент, защитаваше по – слабите и тормозените и се изправяше пред страховете си. Хареса ми и това, че следвайки съветите на баба си, в повечето ситуации постъпваше правилно и изключително разумно. Ситуациите, в които изпадаше и предизвикателствата, пред които се изправяше, определено я накараха да си вземе някои важни поуки за живота и хората.

   Най – добрата приятелка на Лейн – Вал, беше много забавна, свежа и естествена. Тя беше глътката свеж въздух за книгата – имаше изключително чувство за хумор и ме разведряваше и в най – напрегнатите моменти от романа.

   Няколко думи за момчетата: Ник беше прелестен! Чаровен, сладък, мил и нежен, а също и артистичен. Чан бе от онези клиширани персонажи – популярното момче, което се държи ужасно с момичето, но то въпреки всичко е „влюбено” в него... И Стан – спортистът, гаднярът, насилникът – мисля, че това са достатъчни епитети, за да си изгради представа човек.

   Основният ми проблем беше със Саманта. Беше крайно негативно представен персонаж и може би проблемът е, че аз не познавам такива личности. Самото й поведение беше неестествено, каквато и донякъде предполагам е била целта на героинята й,  но все пак ми дойде в повече целият този негативизъм и драматизъм, който струеше от нея. За мен тя беше комичен персонаж, крайно нереален и несъпоставим с истински личности.

   „Игра на маски” беше забавна и напрегната, драматична и поучителна, лека и вълнуваща, но на моменти нереалистична. Препоръчвам я като избор за лятно и отпускащо четиво.