Girl Online от Зоуи Съг - ревю

   Историята разказва за Пени Потър – стеснително и притеснително момиче, което създава анонимен блог, в който споделя всичко, което я вълнува – от забележителните си фотографии до най – съкровените си чувства.  След засрамващ инцидент, пред Пени се отваря възможността да напусне за кратко родината си Англия и да замине за Ню Йорк. Тя тръгва с нежелание, заедно с верния си приятел Елиът и родителите си, без да очаква, че там ще се отпусне, ще бъде себе си и ще срещне любовта в лицето на чаровния Ноа. Но никога нещата не могат да бъдат съвършени и връзката й с Ноа, поставя пред изпитание приятелството й с Елиът...


   Книгата е много сладка, лека и се чете изключително бързо, заради ненатоварващия стил, в който е написана. НО ако очаквате нещо невероятно, оригинално, със затаяващи дъха моменти, то няма да го намерите в тази книга. Вдигна се малко повече шум за нея, отколкото заслужаваше. Лично за мен книгата бе предвидима от първата до последната страница. Сюжетът се движеше така, че лесно се досещах какво ще се случи, затова не успя да ме изненада в нито един момент. Ако „Girl Online” e едно от първите ви contemporary четива, то вероятно много ще ви допадне и я препоръчвам, но ако сте прочели повечко книги с подобен сюжет, не очаквайте нещо забележително.
   Героите ми допаднаха, но пак казвам – не се изненадах от действията им, а характерите им ми бяха добре познати от други книги в този жанр . Пени бе леко непохватна, забавна, срамежлива. В книгата тя имаше много комични ситуации, когато й се налагаше да комуникира с хора, които не са й толкова близки.  У нея определено открих допирни точки със себе си, не само по отношение на това, че и тя имаше блог, но и в характера й. Заминаването за Ню Йорк сякаш даде голям тласък за личността й – направи я много по – самоуверена и отпусната. Паник атаките престанаха да бъдат част от ежедневието й както бяха в Брайтън. Личностното израстване определено ми хареса, но аз неведнъж съм казвала, че обичам да наблюдавам как героите стават по – силни и самоуверени. Нещото, което ме подразни в характера й, бе отношението й към приятелството й с Елиът – не знам дали само аз съм се почувствала така, но на моменти имах усещането, че отношенията им са едностранни – той я изслушваше, искаше да бъде до нея във важните й моменти, търсеше подкрепата й, а тя скриваше неща от него и не му даваше шанс да говори и за своите чувства – общо взето, всичко се въртеше около нея.
   Елиът бе... страхотен, невероятен. Обичам го! Бе изключително добър приятел и дори не мога да му се сърдя за онзи момент със „завиждането”. Като се замисля над факта какви родители имаше, наистина не знам как той бе станал такъв прекрасен човек.
credit
   Харесах Ноа. Не го обикнах както ми се искаше, но го харесах. Той бе в ролята на доброто момче – мил, грижовен. В началото си мислех, че образът му е прекалено идеализиран, но в последствие се разбира, че и той си има своите слабости и недостатъци. Относно цялата „мистерия” около него и това какъв е, още след първата им среща с Пени предвиждах подобно разкритие и това как тази дълго пазена тайна ще се отрази на връзката им.
   Романсът между тях се разви доста бързичко, но аз нямам проблем с това. Ако вие обаче имате, със сигурност любовната им история няма да ви допадне, защото бе от типа „любов от пръв поглед” с идеята за „сродни души”.

   Книгата е леко четиво, с което може да се отпуснете за ден. Героите са реалистични, а любовната история – сладка. Аз определено й се насладих. Но ако предпочитате оригиналност на сюжета, то няма да го откриете в тази книга - моментите, които трябва да са изненадващи, всъщност са предвидими, а характерите на героите са често срещани за contemporary жанра.

Коментари

  1. Аз все още не съм я прочела, но определено бих, защото точно от едно такова леко и ненатоварващо четиво имам нужда :) Много хубаво ревю!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар