"Рубиненият кръг" от Ришел Мийд - ревю




Ревю на петата книга.

   „Рубиненият кръг” е краят на невероятната поредица „Кръвни връзки”. В нея Сидни и Ейдриън се изправят пред множество предизвикателства, попадат на нови и важни открития и с помощта на верните си приятели, за пореден път се справят с трудностите, които им биват поднесени. В тази, изпълнена с напрежение книга, на Сидни й се налага да се изправи пред стари врагове, а Ейдриън попада на мистерия, свързана с магията на духа, която може да промени всичко.


Много ми е мъчно, че тази поредица свърши, но това, което авторката каза в благодарностите, ми дава надежда, че ще видим още от приключенията на тези страхотни герои, лично на мен и любими.
В тази книга и Сидни и Ейдриън бяха невероятно смели. Знаех, че са готови на всичко, за да спасят Джил, затова и не се изненадах на рисковете, които поеха.
Любовта им винаги е била страшно вдъхновяваща за мен. Това как той се притесняше за нея, когато тя многократно се излагаше на опасност, за да спаси другите и това как тя постонно се тревожеше, когато той използва магията на духа. Обожавам моментите им от първата до последната книга и съм страшно щастлива, че до края любовта им издържа на всички изпитания и предизвикателства, на които беше подложена.
Винаги съм си представяла Диана Агрон
като Сидни.
И двамата  израснаха страшно много през тази поредица. Сидни от алхимичката, която изпитваше неприязън към вампирите, която беше притеснителна и да си признаем, не особено смела, стана омъжената за вампир, смела, силна и готова на всичко за приятелите си, госпожа Ивашков. Ами Ейдриън? При него промяната е… гигантска! През цялата поредица, той беше героят, който най – много се промени. След раздялата си с Роуз, Ейдриън беше развилина – пушеше, пиеше, държеше се егоистично, живееше на ръба и ползваше много от магията на духа, а в края го виждаме като разумен, работещ (о, да, намерил си е работа), отдаден на семейството си – да, промяната при него определено беше голяма. Това, което никога не се промени при Ейдриън  беше сарказмът му, вроденото му чувство за хумор и невероятно артистичната му натура.
А Хейдън Кристенсен би бил добър избор за
ролята на Ейдриън.
Редно е да кажа по нещо и за останалите герои – Еди – той беше един от любимите ми мъжки персонажи от книги, изобщо. Беше страшно смел, неведнъж рискува живота си за приятелите си, а да наблюдавам отношенията му с Джил и това как не си признаваше чувствата си пред нея, беше сладко. Радвам се, че в края двамата намериха пътя един към друг и бяха заедно. Като казах Джил – нея бих я определила точно с думата, която описах връзката им – тя беше сладка и си я представях като едно малко момиченце, което трябва да бъде защитавано, но всъщност, истината е, че тя беше силен персонаж, който също пое много рискове по време на поредицата. Незнайно защо госпожа Теруилиджър винаги съм си я представяла като някакъв приказен персонаж – като магьосница и винаги като четях главите с нейно присъствие, усещах аромата на билки. Радвам се, че се срещнахме отново и със стари герои като Лиса, Дмитрий и Роуз от „Академия за вампири”, които също се промениха по време на двете поредици.
От края на поредицата бях повече от доволна. Той беше точно такъв, какъвто исках да бъде, че дори и повече от това.  

По време на цялата поредица изпитах страшно много емоции като минах през радост, тъга, смях, страх, любов… Обичам всяка една книга, всяка страница, всеки ред. Не съжалявам нито за момент, че я прочетох и че преминах през всички неща, през които преминаха героите. Тя ме пренесе на друго място, далеч от ежедневието и всеки път беше изумително. Казвам „сбогом” на поредицата и „довиждане” на героите.

Коментари

  1. Нямам търпение да прочета и последната,но малко се притеснявам,че краят ще е прекалено забързан. Пък и трудно ще се сбогувам с една от любимите ми поредици..Надявам се да е толкова добра, колкото казваш !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За мен краят беше точно такъв, какъвто трябваше да бъде. Надявам се да ти хареса :)

      Изтриване

Публикуване на коментар