"Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - ревю


   Империята на Воините е най-могъщата военна сила в познатия свят. Армиите й смазват всяка съпротива, благодарение на по-добрите си оръжия и безмилостните си войници. Завоеванието, което слага началото на империята, е държавата на Книжниците – някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след пет века робство.
   Лайа е обикновено момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат й. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да й помогнат. В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини - Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.
   В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода. Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.
   Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят съдбата на самата Империя.


   "Въглен в пепелта" беше като една мрачна приказка, разказваща за ужасяващото управление на една империя, където нито робите, нито поробителите са свободни. Книгата беше изпълнена с насилие, потисничество, ужас, борба. Предизвика вихър от емоции у мен и затова се превърна в една от любимите ми книги. Действието се развиваше бързо, напрежение имаше постоянно, а това, че книгата ни представяше и две гледни точки (на Лайа и Елиас), беше още един плюс за нея. Определено я препоръчвам!
   Не мога да кажа с точност кой е любимият ми персонаж, защото мисля, че се привързах страшно много към всички от книгата. Ще започна обаче с Лайа. Колкото и ниско мнение да имаше тя за себе си (че е слаба, малодушна, страхлива...), според мен не беше такава. Напротив, тя беше доста силна и смела, може би не във физическия смисъл на думата, но се изправи срещу страховете си, рискува живота си. Имаше много силна психика, колкото и да не си вярваше. За целия ужас, който беше преживяла в миналото и който продължаваше да изживява в настоящето, тя определено ми доказа, че е силен персонаж. Възхищавах се на това какво е готова да направи за близък човек. И да, ако в първите няколко страници на книгата я видяхме малко като страхливка (въпреки, че тогава оцеляваше и не мога да я виня за действията й), то в края, при равносметката, си помислих колко много рискува през цялото време, и колко смела беше, въпреки, че се самообвиняваше за това, че не е помогнала в началото на брат си.
   Елиас. Бях страшно гневна на Империята, за всички неща, които го е принудила да направи. Защото той не беше убиец, а тя го беше превърнала в такъв. Помислих си колко много би му отивало да е Книжник в един свободен свят.  Представих си го как се занимава с литуратура и как живее един тих и спокоен живот. За жалост, в книгата не беше така и той имаше страшно тежък живот. Империята не му беше изтръгнала напълно сърцето, защото в неговите чувства и емоциии, все още се усещаше човешка доброта и съпричастност към мъката. Беше ми тежко да чета как се разкъсва между това да последва сърцето си и да помогне на някого и това да послуша разума си и да не рискува. Радвам се, че в повечето случаи той взимаше правилните решения, въпреки че рискуваше да бъде убит от Империята.
   Хелене беше борбена, пълна с гняв и сила - точно онзи силен, женски персонаж, който сме свикнали да виждаме в повечето книги. Представях си я като Селена от "Стъкленият трон". Тя беше подчинена на Империята, за разлика от Елиас, но мисля, че в останалите книги, ще претърпи промяна и също ще се обърне срещу Империята. Или поне се надявам, защото наистина я харесах като персонаж и може би това беше едниственият минус в характера й, който открих.
   И Кийнан – не си мислете, че е на последно място, защото ми е харесал най – малко. Напротив, той също беше много силен и добър персонаж. Изобщо Сабаа Тахир беше изградила не само света, но и героите си забележително добре. Кийнан ми беше много мистериозен, защото криеше чувствата си под някаква маска и чак в последните пъти, в които се появи в книгата, се осмели да я свали. Но за жалост така и не научих много за него, а ми се искаше, защото от малкото, което ни е дала авторката, го обожавам!
   И така по отношение на любовния квадрат (?) – толкова ми се иска да видя Елиас и Лайа заедно и Кийнан и Хелене (нищо, че още не се познават). Чудя се защо изобщо съществува този квадрат?! Книгата щеше да е все така прекрасна и без Хелене да си падаше по Елиас, а Лайа да изпитваше чувства към Кийнан. Но не, трябва да има поредната драма! Радвам се, че тази книга не наблягаше много на любовната история, но вече предчувствам как този квадрат ще ме изнерви в другите книги.

   Книгата ме грабна от първата страница с уникалния начин на писане на Сабаа Тахир. Не мога да повярвам, че й е дебютна книга, защото наистина е написана много добре. Описнията бяха на ниво и пресъздаваха прекрасно живота от книгата. Имаше много добре изградени герои, а сюжетът беше оригинален и интересен. Препоръчвам книгата на любителите на силни емоции и напрежение.

Коментари

  1. Страхотно ревю мила! Има слухове, че няма да има продължение, но да се надяваме, че авторката ще размисли, защото това беше много силен старт за нея.

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно ревю! Между другото дочух от booktuber-ите, които участваха в разпространяването на книгата, че продължението е потвърдено. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Леле, чак кога го виждам това ревю! Невероятно, очарователно и най-вече - съвсем точно! Тази палитра от емоции, които носи ,,Въглен в пепелта", която излъчват самите герои... Едва ли ще забравя някога. Историята живее в мен, близо до най-съкровените ми сънища. Невероятна история, която диша! Дори години след прочита все още не мога да се отърся от ,,А дали?..."

    Браво!
    Прекрасно ревю! ^^

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар