"Дневникът на един книжар" от Шон Битъл - ревю

   Дневникът на Шон Битъл е разказ за една година, преживяна между рафтовете на неговата книжарница, огъващи се под тежестта на повече от 100 000 книги, в стара къща с виещи се коридори и буйно пламтящ огън в камината – почти рай за любителя на книги. Но така ли е в действителност?
   Със своите остри коментари, точни наблюдения и несломим хумор Шон Битъл описва трудностите на търговията с книги и изпитанията, на които тя подлага наивните идеалисти, заели се с тази работа. С описанията на срещи с ексцентрични клиенти и конфликти със собствения персонал, коментарите на книги и разказите за приятели, за самотни стари хора и колекционери на книги, за вълнението, пораждано от редки антикварни издания и чара на живота в едно малко градче, "Дневникът на един книжар" е весела и тъжна книга за книгите.

Сърдечни благодарности към издателство "Еднорог" за предоставената възможност!

   Обичам книги, посветени на книгите и книжарството и тази не ме разочарова! "Дневникът на един книжар" е иронична, хаплива, откровена. Шон Битъл представя една година, в която той и неговите служители се сблъскват с цялата гама от клиенти, а Битъл далеч не се свени да кажe мнението си за всеки един от тях. Смях се от сърце на коментарите, а също и понаучих нещичко за търговията с книги втора ръка и Уигтън и литературния фестивал, провеждащ се в града. 
    Първото, за което ще се сетя, когато някой спомене тази книга, несъмнено ще бъде "хумор"! Шон Битъл определено представи завидна доза чувство за хумор и сарказмът му не познаваше граници. За някои хора даже може би би дошъл too much. Лично аз се забавлявах с коментарите му, особено с тези, насочени към клиентите, идващи в книжарницата му, защото самата аз съм попадала в подобни ситуации и ако не гласно, то със сигурност вътрешно съм въздишала тежко и съм превъртала очи на грубите, нахални и нетактични клиенти. Той не спести и мнението си за Amazon, собствените си служители и хората, предлагащи му книги от домашните си библиотеки и очакващи баснословно високи суми за тях. 


   Като книжар не успях да се асоциирам с никой от типовете книжари, които Шон бе представил в лицето на своите колеги, но пък в малка част от тях припознах свои бивши колеги. Всъщност в самия Джон Битъл припознах един свой колега (той си знае). Хареса ми колко откровен беше Битъл, когато представяше характерите на своите служители, близки, приятели, защото това спомагаше за изграждането на истински образи. Като чудатата Ники, която за мен беше най-симпатичния му служител (вечен негов опонент и с доста чепат характер). Шон Битъл познаваше немалко интересни хора от литературния свят и не беше пропуснал да спомене по някоя любопитна случка с част от тях. 



   Създадох си и визия за самата книжарничка (за което много допринесоха и самите снимки между страниците, разбира се) - симпатично и уютно (макар често да се споменаваше, че е студено) място с домашен чар, творчески хаос в жанровата подредба на книги (особено със служителка като Ники), много шотландска литература и котарак, наречен Капитана (сърцето на книжарницата). "Книжарницата" е едно място, което със сигурност бих желала да посетя някой ден. 

   Мисля, че "Дневникът на един книжар" би допаднала не само на бившите и настоящи книжари, които несъмнено ще попаднат на до болка познати ситуации, но и на хора извън бранша - такива, които просто обичат книгите и притежават чувство за хумор, защото тази книга изобилства от такова. 

Коментари