"Един ден през декември" от Джоузи Силвър - ревю

   Лори е напълно убедена, че любовта от пръв поглед съществува само във филмите. Но през един снежен декемврийски ден от прозореца на автобуса тя вижда чакащ на спирката мъж, в когото мигновено разпознава Единствения. Погледите им се срещат, следва момент на чиста магия и... автобусът потегля.
   Убедена, че са обречени да се видят отново, Лори прекарва много време в опити да намери мъжа от спирката, когото така и не може да забрави.
   Чак година по-късно те отново се срещат. Но случайността, която ги е събрала, прави любовта им почти невъзможна…


Благодаря на издателство "Ибис" за възможността да прочета книгата!

   "Един ден през декември" определено успя да ме изненада. Изненада ме приятно с това, че не беше просто една любовна история, която да прочетеш и забравиш. Всъщност, ако трябва да бъде честна, любовната история според мен даже не беше от силните страни на книгата. НО темата за приятелството, променящите се животи на двамата главни герои през годините, израстването им... Ето тези неща ме караха да разлиствам жадно страниците на романа. 
   Стилът на писане на Джоузи Силвър беше от онези, които събуждат любопитството ти дори и да не се случва нещо кой знае какво. Бешe интересен, увлекателен, но най-хубавото беше, че зад себе си криеше доста интересни теми. Първата ми усмивка беше спечелена от темата за приятелството, което имаше огромна роля в книгата. Приятелството между Сара и Лу, което беше толкова чистосърдечно, силно и устояващо във времето. Двете бяха много различни по характер, но именно това ги правеше толкова добро дуо. Втората усмивка бе спечелена промяната в главната героиня в романа...
   Силата на романа се коренеше основно в това, че действието се развиваше за дълъг период от време - проследяваше почти 10 години от живота на героите си. А през тези години главната героиня Лори се променяше и израстваше. В професионален, любовен, личен, семеен... всякакъв план. Лори беше колоритен и реалистичен персонаж, който бързо ме спечели. Стеснителна, интелигентна, романтичка по душа, през годините тя опитваше както от сладките страни на живота, така и от горчивите му. Трябваше да се справя със загуби, разочарования, допускаше грешки, но и преживяваше своите възходи, красиви моменти, влюбваше се и преоткриваше себе си. Да проследя промяната, помъдряването ѝ беше любимото ми нещо в книгата. 
   Чувствата ми към другия главен герой в романа - Джак, се лашкаха между двата противоположни полюса. Дали беше чаровен? Определено! Но дали имаше моменти, в които действията му просто ме побъркваха? Определено! Радвам се, че не беше от онези съвършени герои - "принцът на бял кон", какъвто ми се стори, че бе представен в началото на книгата, а през годините допускаше грешки и също като Лори претърпяваше промени в характера си. Мисля, че в крайна сметка обаче така и не го харесах толкова, колкото ми се искаше - цялостният му образ твърде често ме разочароваше.
   И както казах по-рано, любовната история не ми се стори от силните страни на романа и конкретно тази между Лори и Джак. Така и не успях да ги усетя добре заедно, затова се и радвам, че реално получихме толкова малко то тях двамата като двойка. Връзката между Лори и един второстепенен герой - Оскар, обаче ме спечели на много нива. Обожавам моментите между двамата още от запознанството им, а самото то, може би беше едно от най-романтичните, екзотичните (Тайланд! Запознават се в Тайланд <3) и очарователни първи срещи - в буквалния смисъл, за които съм чела. Струва ми се, че между тях двамата авторката изгради истинска връзка, за разлика от тази между Лори и Джак, която ми се стори твърде... хаотична.

   "Един ден през декември" е трогателен роман за приятелството и перипетиите, през които преминава то, за сладките и горчивите моменти в живота, за израстването и за любовта във всичките й форми. 

Коментари