"Може ли да се срещнем отново?" от Алисън Морган - ревю

   Бри Какстън, собственичка на агенция за запознанства, е посветила живота си на любовта и може да се похвали с 98 % успеваемост. Тя е на върха в своята кариера и очаква публикуването на първата си книга. Бри ще е щастлива и доволна дори само да види творбата си отпечатана, но връхлетялата я изневиделица семейна криза я поставя пред истинско изпитание: тя се нуждае от немалка сума пари, при това бързо. И в личния й живот цари хаос, след като гаджето й я зарязва в момент, когато тя очаква да й предложи брак. Но кой ли ще си купи книга за любовта, написана от жена, чийто любовен живот е пълна бъркотия?

   Принудена да спечели интереса на читателите, като разкрива подробности от любовната си връзка пред любопитна журналистка, Бри сключва сделка със свой клиент, попаднал в нейните два процента неуспех. Никсън е очарователен, загадъчен и невъзможен за сватосване, но Бри се нуждае от гадже за пред медиите и Ник трябва да изиграе тази роля. В началото всичко започва просто като бизнес и Бри е изненадана, когато светът неочаквано се влюбва в Ник и тяхната фалшива любовна история, а стъписването й е още по-голямо, когато открива, че се наслаждава на компанията му. Оплитайки се все повече и повече в паяжината от лъжи, Бри започва да се чуди коя всъщност е истината, докато открива мигове на щастие, смях и откровение с мъжа, който би трябвало да бъде всичко друго, но не и Прекрасния принц.

Благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета романа!

  "Може ли да се срещнем отново?" спокойно би могла да бъде описана с почти всички характеристики на романтичния роман: беше забавна, сладка, съдържаща и своите горчиви и драматични моменти, но честно казано не бих могла да я различа по нищо от останалите книги в жанра. В много от моментите си романът за мен беше едновременно предвидим и нелогичен и може би ако не бяха второстепенните персонажи, които да повишат цялостното ми мнение, бих дала далеч по-ниска оценка...

  Не мога да отрека чувството за хумор на авторката, което прозираше от страниците на книгата, приятния стил, както и нежната романтика, която носеше сладостно чувство през цялото време, но не мога да не отбележа и "дупките" в сюжета, които забелязах, коренящи се най-вече в забързаното действие и клишетата, характерни за жанра. Клишета, които не биха не могли да бъдат избегнати, но в тази книга на моменти бяха твърде много. 

   Бри бе една съсредоточена в работата и бъдещето си жена, за която като че ли животът се движеше по стриктно изграден план... Докато един ден всичко не се сгромолясва - гаджето ѝ я зарязва, кариерата ѝ е под въпрос, а баба ѝ, която разчита изцяло на нея, е пред катастрофата да загуби дома си. За жалост, независимо от интересните аспекти около образа на Бри като тъжната ѝ история, свързана с родителите ѝ от юношеските години и здравата връзка, която беше изградила с баба си, Бри така и не ми допадна като образ. Като се започне с реакцията ѝ от раздялата  с Шон, продължим с последвалите ѝ спонтанни и необмислени решения и завършим с нейната честа несигурност, бих казала дори раздвоеност по отношение на любовта. Самият начин, по който Бри се опитваше да преодолее случващото се в живота ѝ на този етап често беше наивен, бих казала смешен дори и ме караше да се питам как изобщо героинята ѝ е постигнала всичко това в кариерата си?

   Колкото до двамата главни мъжки персонажи - кой би могъл да не хареса Никсън? Авторката го беше изградила като образа на идеалния мъж - Никсън беше романтичен, чаровен, забавен и постепенно изграждаше връзката-мечта с Бри... като изключим разбира се фактът, че всичко беше "уж" измислица. Приключенията, които преживяха двамата, романтичните жестове и моменти бяха още нещо симпатично и приятно за четене и определено смятам изграждането на връзката им за нещо, в което авторката се беше справила. Относно образът на Шон обаче изпитвам известни колебания. Ако Алисън Морган имаше за цел да наклони везните към това да не харесам персонажа му, или поне не толкова, колкото Никсън, то... се беше провалила. Честно казано не видях нищо смущаващо и нередно в Шон - той беше малко по-неуверен по отношение на връзките, със сигурност и по-малко романтичен, но и не по-малко симпатичен. Истината е, че в този любовен триъгълник най-малко приятна ми беше всъщност главната героиня - Бри, към чието сърце всъщност се стремяха тези двама претенденти. 
   И по-нещичко за част от другите второстепенни герои - бабата на Бри - Джо, се открои като една симпатична старица с едно недотам симпатично, особено за Бри, куче, което за сметка на това създаваше множество забавни ситуации. Както казах, връзката между Джо и Бри беше наистина трогателна - общата загуба, която споделяха и трудностите, пред които се изправяха заедно. Най-добрият приятел на главната героиня - Андрю, пък беше "глътката свеж въздух" в книгата. Макар да работеше ЗА Бри, двамата се държаха като равни, а той винаги беше с отворени обятия за нея, въоръжен със остроумни и забавни коментари и добри съвети. 

  Макар да имах проблеми с предвидимия сюжет и с някои от действията на главната героиня, смятам, че "Може ли да се срещнем отново?" е страхотна книга за един лежерен следобед, а и за всички, които обичат и четат с удоволствие романтичния жанр.