"До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан - ревю
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh25749hZoQcA0aTk5WijTegaWLEMnJxJF2NFLl4lfTSD2L3RKng8t6C_po9TqJ_WvcQSj9JsT3Fz4zv9YXpna4JAV_mTecVUFluIqMSph2wlJstcWCjimgMETd1SoKziI4e_yLaYtw8F69/s200/0.jpg)
Много благодаря на издателство Ибис за предварителното копие на книгата!
Още от резюмето "До всички момчета, които съм обичала" ме спечели със сюжета си - звучеше като нещо сладко, нещо леко, което перфектно да се напасне към лятното ми настроение. И в действителност се оказа точно това! Стилът на писане на Джени Хан е увлекателен, героите ѝ са пълнокръвни, а историята - забавна и изключително романтична.
Стилът на Джени Хан притежаваше всички качества за едно лятно contemporary четиво, което я направи и толкова приятна за четене. Наред с леко поднесената романтична история обаче, Хан бе вкарала и някои драматични линии, свързани със семейството, сестринските взаимоотношения, съзряването, трудните решения и тежките отговорности. Хуморът също не отсъстваше в историята - достатъчното неловки ситуации и забавни диалози се погрижиха да не ми липсва нищо в книгата. Не мога да отрека - романът съдържаше някои клишета от жанра, но бе написан достатъчно увлекателно, за да не ми правят чак такова впечатление.
Главната героиня - Лара Джийн, ми стана симпатична почти веднага (беше неизбежно.)! В очите ми тя беше много скромна и романтична, подкрепяща и държаща на малките неща в живота. Бе страхотна по-голяма сестра, както и по-малка такава. Това, което най-вече ми допадна е, че с нейния образ авторката беше вкарала темата за съзряването - за това как понякога промените, които на пръв поглед изглеждат ужасяващи, могат да бъдат за добро и да ни направят по-отговорни и самостоятелни.
Оценявам и важната роля на по-голямата сестра на Лара - Марго, която всъщност беше основната "виновница" за това Лара да стане по-самостоятелна и да обърне повече внимание на собствения си живот. Още в самото начало на романа Марго се отдели от семейството, за да последва мечтата си и да се отдаде на образованието си, като по този начин позволи на Лара да се откъсне от сянката ѝ. Няма как да пропусна да спомена и малкото симпатично същество в романа, а именно - по-малката сестричка на Лара и Марго - Кити, която беше последното допълнение в триото "момичетата Сонг".
Ето, че дойде време и за двама от получилите любовно писмо от Лара Джийн: от една страна - Джош, бившия на Марго, по когото Лара Джийн си падаше от дълго време и от друга - Питър, първата целувка на Лара, към когото обаче тя не изпитваше кой знае какви симпатии в настоящето. Ако трябва да бъда честна - харесах изключително много и двамата! Джош беше чаровен, мил и близък с цялото семейство Кови, но признавам, че през цялото време го виждах по-скоро като по-големия брат на Лара, а не толкова като неин любовен интерес. Затова пък с любопитство проследих "фалшивата" ѝ първоначално връзка с Питър, с когото имаха множество сладки моменти, макар и част от тях да бяха "наужким". И Питър, както Джош, мигновено ме спечели с обаятелната си натура - сарказмът не му беше чужд, милите жестове - също, а отношението му към малката Кити бързо-бързо го причислиха към списъка с едни от любимите ми герои.
"До всички момчета, които съм обичала" беше свежата, романтична, очарователна contemporary книга, от която имах нужда в разгара на лятото! Поглъщащият сюжет, интересните и забавни диалози, симпатичните персонажи и многото любовни искри бяха напълно достатъчни, за да се влюбя в романа!
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPG5cpVzsnsw-Hv2P5iqAqlXIoohL5bgK-bsZY6ypGzNHbmA6B4CykmIBm2j18C1e7cay1r9v-wFUhFtGNjW9585Gab2aUC5T_tvE1c-wXreN2THd0-WgGfYJF-Kl7Q5_5we8tnm_3Awn5/s320/1.png)
Главната героиня - Лара Джийн, ми стана симпатична почти веднага (беше неизбежно.)! В очите ми тя беше много скромна и романтична, подкрепяща и държаща на малките неща в живота. Бе страхотна по-голяма сестра, както и по-малка такава. Това, което най-вече ми допадна е, че с нейния образ авторката беше вкарала темата за съзряването - за това как понякога промените, които на пръв поглед изглеждат ужасяващи, могат да бъдат за добро и да ни направят по-отговорни и самостоятелни.
Оценявам и важната роля на по-голямата сестра на Лара - Марго, която всъщност беше основната "виновница" за това Лара да стане по-самостоятелна и да обърне повече внимание на собствения си живот. Още в самото начало на романа Марго се отдели от семейството, за да последва мечтата си и да се отдаде на образованието си, като по този начин позволи на Лара да се откъсне от сянката ѝ. Няма как да пропусна да спомена и малкото симпатично същество в романа, а именно - по-малката сестричка на Лара и Марго - Кити, която беше последното допълнение в триото "момичетата Сонг".
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiDTe4ka6BAwXMQfti3heoTQ5_XS3Q22xmjkaa9TwV90FVOZKpfCyl0k4lvg69x85Kt0FLD-HVZzhMwzrCEe6levrHm-w_uK-jQHEh-8iPGSWET-kqzdvwnOZp5Egbxgas0VAzMSYaacHft/s320/2.png)
"До всички момчета, които съм обичала" беше свежата, романтична, очарователна contemporary книга, от която имах нужда в разгара на лятото! Поглъщащият сюжет, интересните и забавни диалози, симпатичните персонажи и многото любовни искри бяха напълно достатъчни, за да се влюбя в романа!
Коментари
Публикуване на коментар