Толкова близо до хоризонта от Джесика Кох - ревю

   Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
   Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
   Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Сърдечни благодарности на издателство Емас за това, че са решили да издадат тази изключителна книга и че ми предоставиха възможността да я прочета!

   В "Толкова близо до хоризонта" авторката Джесика Кох ни представя три години от своя живот. Три години, през които тя среща своята сродна душа, изправя се пред страха от това да изгубиш най-близкия си човек във всеки един момент, изпитва крайните емоции на отчаяние и надежда, много радост, но и много горчивина и нито за миг не се разкайва за пътя, по който е поела - този на любовта. Един откровен, чувствен, болезнен разказ, който ми донесе много радостни усмивки, но и много сълзи от тъга. 
   Мога само да предполагам колко трудно е да пишеш за толкова важни моменти от живота си, с каквито са наситени тези три години, които бяха описани, да ги съпреживяваш и да ги предоставяш на света. Книгата определено се различаваше от другите автобиографии, които съм чела до момента. Винаги, когато съм четяла автобиографии, съм се чувствала като страничен герой, който наблюдава нечий друг живот (това, подчертавам, не ги е направило по-малко интересни за мен), докато тук се чувствах като част от историята, като участник в нея и вероятно това се дължи на факта, че книгата бе романизирана, имаше много диалози и не се натрапваше толкова автобиографичният елемент. Завършвам абзаца с това, че най-докосващото за мен в книгата бе как човешкият живот, в рамките на само три години, беше представен в цялата си пъстрота - хубавите моменти, прекарани с най-близките, мрачните такива, изпълнени с чувство на самота, победите - над страха, над омразата, над живота, но и неизбежните загуби. Всичко в тази книга беше силно - емоциите, описанията, диалозите... героите...
   В началото на книгата Джесика е едва на седемнайсет. Срещата ѝ с Дани е случайна, но и предопределяща за целия ѝ живот. Кох описва себе си като много обикновено момиче, но в очите на Дани за мен тя беше един от двата "лъча" светлина, заради които си заслужаваше да живее. Тя бе негова опора, която често му даваше и частици надежда за едно възможно бъдеще. И Джесика със сигурност беше всичко друго, но не и обикновена, след като намери търпението да достигне до сърцето му, да спечели доверието му, да изслуша историята му и да го приеме такъв, какъвто е.
   Кристина беше вторият лъч светлина в живота на Дани. Двамата имаха сходно минало, изпълнено с горчива болка, което ги правеше силно свързани, а връзката им не би могла да бъде описана по друг начин, освен като братско-сестринска. Кристина бързо успя да намери път и към сърцето на Джесика, с която станаха като сестри. Харесва ми да си мисля как тримата бяха като "тримата мускетари" - "Един за всички, всички за един". За съжаление обаче дори и най-близките ни хора не са достатъчни, за да заличат раните от миналото и историята на Тина е доказателство за това...
   И ето, че стигнах до Дани, който бързо спечели Джесика с привлекателната си външност и доброто си сърце. След първоначалните си опити да отблъсне Джесика от себе си, той ѝ разкри миналото си, което беше... покъртително. С минало, изпълнено с толкова насилие и болка, липса на каквато и да е любов, бе невероятно как Дани се беше превърнал в такъв изключителен човек. Белезите от миналото, болестта, която го съпътстваше, омразата на околните, бяха неизбежна част от живота му, но изключителното беше, че въпреки това той съумяваше да помага на другите (най-яркото доказателство за това бе Кристина), умееше да обича и да се бори. С неговия герой авторката засяга много и важни теми - болестта, от която страда, семейството и детското насилие... още наистина много, които не искам да издавам, поради спойлери. И всяка една от тях ме накара да благодаря за живота, който имам, но и да тъгувам за този, който толкова други са принудени да изживеят...

   Една покъртителна любовна история, която горещо ви препоръчвам да прочетете!

Коментари

  1. Наистина страхотно ревю!<3 Успяваш да представиш книгата по прекрасен начин, караш хората веднага да поискат да я прочетат. И след като прочетох ревюто ти, определено ще дам шанс на книгата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря! <333 Силно се надявам и теб да те спечели <3

      Изтриване
  2. Ревюто е невероятно, много силно и въздействащо. Аз също прочетох книгата и емоционално ме разби. (признавам си) Благодаря ти, за прекрасното ревю!!! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за думите! <333 Емоционално разбита е точно начинът, по който и аз се чувствам!

      Изтриване

Публикуване на коментар