"Жестока любов" от Колийн Хувър - ревю

   Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.

   Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.

2. Не очаквай бъдеще.

   И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

Благодаря на издателство Ибис за приятната изненада и възможността да прочета романа!

   Колийн Хувър предоставя на читателите едно емоционално, драматично и романтично "пътешествие", издържано в лек, ненатоварващ стил. Лично за мен книгата бе силна в много от елементите си, като започна със стила, емоционалните моменти и увлекателния сюжет, романтичната история и най-вече - добре изградения мъжки персонаж, НО това, което ми попречи да се влюбя в книгата, бе женският образ, който изобщо, изобщо не успя да ме спечели - всъщност чисто откровено ме дразнеше. Въпреки това смятам романа за едно приятно четиво, особено за почитателите на жанра. 

   "Жестока любов" не е първата ми среща с авторката. Оцених увлекателния ѝ стил на писане още в книгата "Без Хоуп". Това е и първото, което ме грабна и в тази - Колийн Хувър има таланта да пише леко и въпреки тази наситеност от емоции - понякога тежки и болезнени, книгите ѝ се четат бързо. Колко отне на мен самата да прочета романа? Точно ден. Но независимо от това колко бързо прочетох книгата, тя успя да остави в мен трайно както топли чувства, заради всички онези мили моменти, на които станах свидетелка, така и някои емоционални празнини, заради драматичното минало на Майлс - главния мъжки персонаж. 

   И нека за разнообразие започна не с главния женски образ, а с мъжкия такъв. Самолетният пилот Майлс бързо-бързо се превърна в мой любимец, дори и в онези първи моменти, когато не се знаеше почти нищо за него и образът му не беше представен в най-добрата си страна. Имах вътрешното усещане, че историята му от миналото ще бъде наистина драматична, което е и причината да намирах оправдания за действията му в настоящето. Историята от миналото му бе описана като малки парченца пъзел, които постепенно се подреждаха, за да направят цялостната картина. А цялостната картина съдържаше в себе си, както сладките моменти от началото, които ми причиниха сърцетуп, така и горчивите към края, от които ме заболя. Колкото до настоящето - в него Майлс беше студен, безчувствен, а миналото бе като призрак, който го беше обсебил. Затова и не беше изненадваща сексуалната връзка, лишена от емоции, която започна с Тейт. Истината е, че като изключим факта, че Майлс отказваше да сподели с Тейт каквото и да е било за своето минало, той беше много откровен с нея. Каза ѝ какво точно да очаква, какво тя не бива да изисква от него и поне според мен, той не ѝ даваше никакви надежди за бъдещето -  каквото беше и едното от условията му.
   Тейт. Ами всъщност няма какво много да говоря за нея, което е учудващо предвид факта, че повече от половината книга е от нейната гледна точка. Истината е, че аз изобщо не успях да я опозная. Бе ни дадено твърде малко за нейното минало - няколко неуспешни връзки, една, от които провалили се заради кариеризма ѝ (не я съдя), а от настоящето знаех единствено, че се мести да живее при свръхзагрижения си брат - също пилот и работи в болница, но доколкото си спомням всъщност нито една от сцените не се развиваше в болницата. И толкова. Мислите ѝ бяха обсебени от Майлс, което на моменти беше адски дразнещо и попречи още повече да я опозная. Не разбрах мотивите ѝ, не разбрах защо изобщо се влюби в Майлс - за разлика от читателите, които сглобяваха картината за миналото му частичка по частичка, тя не знаеше нищо за него и въпреки това се "влюби"?! Което пък ме наведе на мисълта, че бе привлечена не от неговата душа, а от външния му вид (външен вид, граничещ си с такъв на божество, разбира се). От малкото, което успях да видя от Тейт, за мен тя беше една дразнеща, глупава, наивна, повърхностна героиня, която не разбирах и не успя да ме докосне по никакъв начин. Извинявам се, ако за някои от вас, тя се е превърнала в любим персонаж. 
   И след това, което казах за Тейт как изобщо не я разбирам защо се впусна в тази връзка, се предполага, че любовната история изобщо не ми е харесала, но истината е, че другото качество, което притежава Колийн Хувър, е да създава наистина красиви романтични моменти и добри любовни истории, каквато беше и тази на Майлс и Тейт. Като оставим настрана характера на връзката между Майлс и Тейт, който беше чисто сексуален, всъщност двамата имаха някои наистина сладки романтични моменти. Харесаха ми закачките им, забавните коментари и динамиката във връзката им. Единственото като критика - искаше ми се Майлс да сподели историята си с Тейт по-рано, за да видим и задушевни разговори между тях, но и краят бе достатъчно удовлетворяващ, а епилогът беше като сироп за романтичната ми душа!

   "Жестока любов" е едно емоционално наситено четиво, съдържащо в себе си, както болките от едно драматично минало, сладките моменти от настоящето, така и надеждите за бъдещето. Прекрасно написана любовна история, която препоръчвам на почитателите на романтиката.