събота, 9 юли 2016 г.

Хари Потър и Философският камък от Дж. К. Роулинг - ревю

    В тиха вечер пред вратата на една от къщите на тиха уличка е оставено момченце с мълниевиден белег на челото... Десет години по-късно порасналият Хари Потър научава, че е магьосник и дете на магьосници, и отива да учи в най-доброто училище за магия и вълшебство - "Хогуортс". Предстоят му учебни занимания с магии и отвари, часове по вълшебство и трансфигурация, изключителни постижения върху летяща метла в спорта на магьосниците куидич. Храбър, съобразителен и подкрепян от верните си приятели, Хари успява да запази самообладание дори в невъобразимо тежки ситуации и да сломи Волдемор - най-могъщия Черен магьосник.

   ОБИЧАМ тази книга! Реших, че това е най – подходящото изречение, с което да започна. Съжалявам, че не гледах с добро око на поредицата и толкова дълго я пренебрегвах, но „по – добре късно, отколкото никога”. Романът ме спечели в абсолютно всички категории: персонажи, стил, сюжет, действие...
   Въпреки скептицизма, с който подходих, се влюбих в книгата още на първата страница. Не очаквах Дж. К. Роулинг да пише така увлекателно и със сигурност не вярвах, че една детска книга ще ме спечели до такава степен. Романът ще се хареса на по – младите читатели, защото езикът е лек, описанията – забавни, а атмосферата изключително тайнствена, вълшебна, приказна. Относно героите – Роулинг се бе доближила максимално до детското поведение и мислене, за да изгради едни свежи и пълнокръвни персонажи.
  (Спойлери!) Хари, Рон и Хърмаяни – невероятното трио, което ме спечели с  приключенията си - във всяко, от които, бяха заедно. Ако приятелството между Хари и Рон беше мигновено – сближени от вълнението, Малфой и голямо количество бонбони, то с Хърмаяни работата беше по – сложна... В началото те най – откровено ѝ се дразнеха, а и аз да си призная – тя беше досадничка с постоянните си забележки, но една определена ситуация, в която Рон и Хари проявиха смелост, ги направи най – добри приятели.
   Книгата изобилстваше от изненадващи и интересни моменти, като сред тях най – вълнуващи за мен бяха: Хагрид (общо взето, всички моменти с него бяха страшно забавни), куидич мачовете, срещите на Хари с огледалото Еиналеж, трите изпитания за Хари, Рон и Хърмаяни и КРАЯТ – краят, който ме накара да се усмихна. 

   Аз лично нямам търпение да намеря време и да се гмурна отново във вълнуващия свят на Хари Потър. Магия. Тръпка. Забавление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар