Крадецът на книги от Маркъс Зюсак - ревю

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:
*едно момиче
*известен брой думи
*един акордеонист
*няколко фанатични германци
*един еврейски юмручен боец
*и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!


   Наистина не знам как е възможно една книга да разбие сърцето ти толкова много пъти и то по толкова различни начини... Това е една от най – красиво написаните книги, които съм чела, но и една от най – съкрушителните. Книга за смъртта, която настига хората рано или късно, за спасителната сила на книгите и за човешкото, останало в човеците. Посланията, които носи книгата, се докоснаха до сърцето ми и ще останат там дълго, дълго.

  Втората световна война. Маркъс Зюсак определено бе избрал един много болезнен период от историята. Въпреки историческия фактор, романът беше съсредоточен върху емоционалността, човешките взаимоотношения, отражението върху душите на хората, което дава войната, в своята светла и тъмна страна. Независимо че не се наблягаше на самата война, тя се усещаше върху всяка една страница на книгата, заради жертвите, които взимаше, надеждите, които угасяваше, страхът, който събуждаше. Мислех си, че описанията, които прави Зюсак се нижат леко, преди да осъзная, че очите ми са напълнени със сълзи. Наред с нежните, сърцераздирателни, а понякога дори забавни моменти между героите, идваха и тежки такива, които ми бе трудно да си представя и изживея.
    Освен откъм стил, сюжет и описания, романът беше наситен и с прекрасни персонажи, към които ми бе невъзможно да не се привържа. Лизел, главната героиня и нейната история - трудният път на малкото момиченце от нейното изоставяне, смъртта на брат ѝ, приемането ѝ в новото семейство, както и новите загуби, които трябваше да преживее. Това пристрастено към книгите дете, което за пореден път доказа силата на книгата – бягство от ужаса на ежедневието и спасител на души. Доведеният баща на Лизел – един от най – прекрасните герои, съществували някога, при когото добротата беше безгранична и който доказа, че различията могат и да обединяват. Руди, вечният бунтар, съучастникът в престъпленията на Лизел, момчето с лимонената коса, чиято съдба никога няма да преглътна. Макс - рзличният, оцеляващият, борецът, който беше спасен от книгите и думите. И Смъртта – разказвачът, събирачът на души с нежни ръце, който неизбежно се превърна в част от героите със своята чувственост към цветовете и съпричастност към съдбите на персонажите.

   Вероятно никога няма да мога да опиша чувствата и мислите си за тази книга, но за мен тя бе едновременно тъжна и прекрасна. Романът успяваше по забележителен начин да пресъздаде тежката война, отнела толкова невинни животи, успяваше да създаде едни очарователни персонажи, които градяха връзки помежду си, разрушими само в смъртта, но най – вече романът успяваше да предаде няколко ценни послания за книгите, живота и смъртта, и добротата. 

Коментари