петък, 31 юли 2015 г.

Какво прочетох през месец юли

УАУ! Този месец съм прочела 20 книги!!! Никога не съм чела толкова много, а не вярвам и друг месец да успея пак. И така книгите са доста, затова започвам:

1.Graffiti Moon - Кат Кроули. Няма да пиша подробности, защото съм написала ревю за нея - тук. Дадох й 4/5 звезди.

2.Цитати от любими книги - Христина Мираз. Много харесах всички цитати, които ни беше подбрала Мираз и дори все още има дни, в които си препрочитам някои от тях. 5/5 звезди.

3.Пророчеството на гарвана - Маги Стийвотър. Ревю - тук. 4/5 звезди.

4.Великите любовни истории - Христина Мираз. Историите бяха много приятни. Единствената, която ме разочарова беше първата - тази за Клеопатра и Марк Антоний. А любимата ми беше за Елизабет и Робърт - беше много интересно описана и определено грабна вниманието ми към този период от време. Силно се надявам да си намеря интересна книга за управлението на Елизабет.  Най - тъжна ми беше историята на Хуана Лудата и Филип Хубави. Стана ми много мъчно за Хуана, заради начина, по който са се отнасяли към нея, но пък без съмнение беше отново много интересен разказ. И така - 4/5 звезди за книжката.

5.Ако върнеш времето назад - Александра Потър. Съвсем, съвсем накратко - Шарлот има перфектен живот - работа, сериозен приятел, но е толкова заета, че така и не намира време за себе си. Докато съвсем случайно не се връща назад във времето и не попада на своето по - младо "аз", което е коренно различно от сегашното й "аз". И така тя се опитва да промени по - младата си версия, но в последтвие се оказва, че по - младото й "аз" променя нея. Останах доста разочарована от книгата. За начало - очаквах много повече от това прословуто пътуване назад във времето - очаквах повече подробности и повече описания какво точно се случва. Авторката не беше задълбала в това и така и не привлече интереса ми към самото пътуване във времето. Другото, което ме издразни е, че очаквах много по - различна промяна в личността на Шарлот... Просто почти всичко в книгата ме разочарова - имаше някои забавни моменти, заради които й дадох 2/5 звезди.

6.Среднощна корона - Сара Дж. Маас. Ревю - тук. Без съмнение 5/5 звезди.

7.Любов по време на глобално затопляне - Франческа Лия Блок. Книгата ми се стори прекалено странна, но не в добрия смисъл на думата. Като начало следваше сюжета на книгата "Одисея", с което не бих имала проблем, ако не беше пресъздадено по толкова безинтересен начин. Като оставим настрана действието, претърпях разочарование и по отношение на героите - стори ми се, че се държаха неадекватно през... цялата книга. Не можах да ги почувствам, но дадох на книгата 3/5 звезди, заради някои добре описани моменти, които няма да споменавам, заради спойлери, а и заради оригиналната като цяло идея (все пак, това, че на мен ми е била безинтересна, не значи, че не е оригинална)

8.Кралици на красотата - Либа Брей. Ревю - тук. 5/5 звезди.

9.Сладки приказки - Джули Гаруд. Тази книга, подобно на предишната прочетена от Гаруд, ми хареса. Проблемът е, че не видях голяма разлика между тях двете. Отново имахме ченге, което се притичва на помощ на момиче в беда. Той поема отговорност за нея и така двамата се влюбват и т.н.. т.н..Малко се ядосах, защото все едно отново прочетох "Скрита камера", само че с различни герои... Дадох й 3/5 звезди.

10.Можеш ли да пазиш тайна? - Софи Кинсела. Ще спра да чета чиклити за дъъълъг период от време. Това беше друга книга този месец, която ме изнерви до краен предел. В момент на паника Ема споделя всичките си тайни с непознат в самолета, но в последствие се оказва, че това не е просто непознат, а нейният шеф. Ема ме побърка с поведението си - не може една жена да допуска да бъде унижавана по този начин... И  (спойлер) не може да прощаваш така лесно, когато някой каже всичките ти тайни по телевизията и после да започваш да излизаш с този човек... Пф, що за наивна история беше това? 2/5 звезди, заради забавните моменти, отново (просто в чиклитите има наистина смешни моменти)

11.Анимус и анима във вълшебните приказки, 12.Архетипови мотиви във вълшебните приказки - Мари-Луиз фон Франц. И за тези книга няма да пиша, защото са ми за дипломната работа в 12 - ти клас. Дадох им 4/5 звезди

13.Морфология на приказката - Владимир Проп. 4/5 звезди.

14.Старецът и морето - Ърнест Хемингуей. 3/5 звезди.

15.Похитителят на мълнии - Рик Риърдън. 5/5 звезди.

16.Опасна дабра или поредният фауст - Даниъл и Дина Найери. 2/5 звезди.

17.Сякаш никога не се е случвало - Емили Ейдриън. 3/5 звезди.

18.Морето на чудовищата - Рик Риърдън. 5/5 звезди.
Всички тези книги прочетох по времето на Week Of Wisdom Readathon и можете да видите повече подробности - тук.

19.Огнената наследница - Сара Дж. Маас. Ревю - тук. 4/5 звезди.

20.Проклятието на титана - Рик Риърдън. Най - късно утре ще напиша ревю и на нея. 5/5 звезди.


УОУ! Толкова време ми отне да напиша този пост, а така и не можах да изкажа всичките си мисли относно книгите, но реших, че ще стане предакелено дълго и отегчително, затова го оставих така. 

четвъртък, 30 юли 2015 г.

Сериалите, които следя

Този пост реших да е малко по - различен от останалите ми, които са свързани с книгите и по - точно - списък със сериалите, които следя в момента.

- Teen Wolf Обожавам този сериал! Преди да започна да го гледам бях доста негативно настроена към него, но още с първия епизод се влюбих в сюжета, героите и във всичко! Набързо наваксах с двата сезона, които вече бяха излезнали и от началото на трети сезон чакам с нетърпение седмиците, в които има нов епизод.

- Касъл – Следя Касъл още от първи сезон, защото тогава го даваха на български по телевизията, но после, след като спряха да го дават, не се стърпях и започнах да си тегля сериите от интернет. Не съм разочарована от нито един сезон на Касъл! Всеки е вълнуващ, с много нови измислени престъпления и интересни завръзки и обрати. Касъл е един от малкото сериали, в които след като двойката, която съм искала да се събре, се е събрала, не съм изгубила интерес :D Дори, напротив, станаха ми много по – интересни. Обичам Каскет (звучи ужасно за име на двойка, но…)

- 100 – те – Друг сериал, към който съм пристрастена. Една приятелка ми преразказа целия първи сезон (преди това дори не бях чувала за този сериал) и от разказите й се влюбих в сюжета. Реших, че обезателно трябва да започна да го гледам. От тогава той се нарежда в списъка ми с едни от любимите ми сериали.

- Дневниците на вампира – Честно казано се чудех дали да добавя този сериал, защото не смятам да го гледам повече (не само заради напускането на Нина Добрев). Единствената причина да гледам последния, 6 – ти сезон, бяха Стефан и Керълайн. Те са една от любимите ми двойки и обожавах моментите с тях, но… да гледам цял сериал, заради една двойка? Вече няма нищичко друго, което да ми харесва в него.

- Хавай 5-0 – Всеки път като дават по телевизията сезон на Хавай 5-0 с нашите сядаме да го гледаме – като традиция е. Макар да има доста наивнички екшън сцени, аз харесвам сериала и героите. Има много забавни моменти между Дани и Стивън и като цяло всеки персонаж има голямо чувство за хумор.
 
- Скорпион – Същото като при Хавай 5-0. Даваха го по телевизията и с нашите започнахме да го следим. Не вярвах да ми хареса толкова много, но ето, че се пристрастих и към него. Сега, разбира се, нямам търпение за следващия сезон.

- Малки сладки лъжкини – Отново сериал, за който се поколебах дали да добавя. Дори не знам дали ще довърша този сезон… Тооолкова ми е писнал. Има няколко интересни взаимоотношения, които бих искала да проследя, но цялата тази история с А отдавна не ми е интересна.

- Имало едно време – Реджина, Кук, Ема – това са персонажи, които обожавам. Всеки сезон на този сериал е страшно интересен - с нови приказни герои и нови и вълнуващи приключения, пред които се изправят героите.

- Мерлин – Този сериал е свършил още 2012 – та година, но аз го отрих чак сега. За отрицателно време се влюбих в него и в момента съм на последния сезон. Не искам, никак, ама никак да свършва, затова все повече отлагам гледането на епизоди – въпреки, че от друга страна нямам търпение да разбера какво ще се случи до края. 


- Древните – Вторият сезон на сериала беше доста слаб, според мен, но пък първият ми беше страшно интересен, затова ще му дам още един шанс с третия сезон.

сряда, 29 юли 2015 г.

Огнената наследница от Сара Дж. Маас - ревю




Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителна любов, но на нечувана цена. Сега тя трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред мрачна истина... тази за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето ѝ завинаги.
Междувременно жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят света ѝ. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица "Стъкленият трон".

Не знам откъде да започна – в тази книга се запознах с някои нови герои (някои, от които харесах, други – не чак толкова). От страна на персонажите книгата беше доста добре наситена, но този път действието малко ми куцаше – стуваше ми се, че имаше излишни моменти, че книгата е излишно дълга и точно както си го мислех, се случваше нещо изненадващо, но след него пак действието затъваше надолу. Определено ми се искаше да има повече динамика и да се случва нещо във всеки момент, както в останалите две книги. Да, това е, което не ми хареса, затова и отнех една звездичка на книгата. А сега към това, което ми допадна – персонажите. Въпреки, че към доста от тях все още не съм сигурна какви чувства изпитвам, съм много доволна от начина, по който Сара ги е изградила – да те кара да искаш да научиш повече за историята им. 
   Иии ще започна с Едион – стана ми симпатичен от момента, в който се появи. Имах някакви подозрения, още в началото, че не работи наистина за краля и когато те се потвърдиха бях много доволна, защото определено го обикнах като персонаж. Нямам търпение да се срещне отново със Селена и да видя връзката им, която е като отношенията между брат и сестра. Той има голямо сърце и мисля, че е много загрижен човек, нищо че на моменти не го показва. Едновременно с това е невероятно смел и явно много добър измамник, след като толкова време е успявал да крие предателството си към краля.
  Манон – ок, ще си призная, че в началото ми бяха много скучни главите с нея. Не изпитвах нищо към героинята й и ми беше апатичен персонаж, който ми се струваше излишен. НО – с течение на книгата я опознах по – добре и според мен тя има огромен потенциал за един наистина добър персонаж, ако Сара Дж. Маас реши да я доизгради като такава. Тя определено не е като останалите вещици и мисля, че в следващата книга, ако претърпи още по – голяма промяна от тази, която претърпя в тази, е напълно възможно да стане един от любимите ми персонажи. Всичко е въпрос на това как точно ще ни я представи Сара в следващата книга.
   Роуан – хммм... Не знам какво мисля за него... все още. В началото наистина не го харесвах, заради всичко, на което подлагаше Селена, но с течение на книгата, май започнах да изпитвам привързване към него – определено ще ми липсва, ако изчезне, но не мога да кажа категорично все още дали го харесвам. Просто ми се струва прекалено странен като персонаж – искам да разбера още от неговата история. Това, което получих, ми се стори прекалено малко.
    И да стигнем до Сорша, чиято смърт никога няма да простя на Сара! За мен нейната смърт бе по – болезнена от тази на Нехeмея - не защото съм я харесала повече като героиня, а заради Дориан и болката, която изпита когато тя умря. Той не заслужаваше това. Виждах колко е щастлив с нея (обожавах моментите им), а и ми се сториха перфектни заедно. Тя беше толкова мила, а също и смела. Може би не показваше физическа сила като Селена, но факта, че се излагаше на опасност с тези писма, за мен говори за голяма смелост. Беше идеална за Дориан, а той заслужаваше да бъде щастлив с нея.

   Тази книга се развиваше по – бавно от останалите и дори моментите с екшън и напрежение не ми се сториха достатъчни. Това, което компенсираше бавното действие, бяха новопоявилите се герои, които несъмнено събудиха интерес у мен. Нямам търпение за следваща книга, за да видя по какъв начин Сара ще довърши историите им.

   

вторник, 28 юли 2015 г.

Морето на чудовищата от Рик Риърдън - ревю





   Пърси Джаксън не е обикновено момче. Той е син на бог и всякакви чудовища го преследват, за да го убият. Но това не е единственият му проблем. Най-неочаквано Пърси открива, че има брат - най-грозният, най-тромавият, най-страхливият дангалак в цялото училище. Двамата, заедно с Анабет, ще трябва да преодолеят куп неприятности и страхотии, да прекосят Морето на чудовищата, да попаднат на Острова на сирените, да се избавят от магиите на Цирцея и още много, много, преди да откраднат Златното руно...
   Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?


В тази книга предизвикателствата пред Пърси, Анабет и Гроувър продължиха. Запознах се с нови герои, получих още от историята на Анабет (както и исках), а авторът беше продължил с лековатия си и приятен за четене стил на писане.
Това, което ми хареса в тази книга е, че отново беше пълна с напрегнати ситуации – отчасти книгата следваше сюжета на Одисея и част от изпитанията, пред които се изправиха героите бяха от книгата Одисея, но това не ме подразни, както се случи в една друга наскоро прочетена книга („Любов по време на глобалното затопляне”). Всъщност, всичките им приключения в Морето на чудовищата бяха пресъздани по много интересен начин, примесени с чувство за хумор, както в предишната книга. Рик балансира перфектно между това да те държи на тръни и да те забавлява.

Имахме и нови герои – Тантал, който не присъстваше много в книгата, но малкото, което видях от него, ме изнерви до краен предел. Друг герой беше полубратът на Пърси, Тайсън – циклоп, който се впусна с тях да търсят Гроувър и руното. Неговото поведение беше много сладко – представях си го като малко момченце, което има нужда някой да се грижи за него (въпреки, че изоообщо не може да се каже, че беше малък). Като оставим настрана как съм си го представяла, той беше много смел и на няколко пъти спаси Анабет и Пърси, затова и много искам да го видя в някоя от станалите книги (почти съм убедена, че ще го има в някоя от книгите) Друго нещо, което харесах в книгата, по отношение на персоажите беше, че въпреки, че Гроувър не беше част този път от триото, успяхме да проследим и изпитанието, пред което той се изправи, чрез връзката му с Пърси.
Не мога да кажа, че бях изненадана от края на книгата – беше очаквано да се случи така, но въпреки всичко е интересно как ще се развият нещата оттук нататък и по какъв начин Рик ще ни представи Талия в следващата книга. Искрено се надявам да е на страната на добрите и да се включи в триото на Анабет, Пърси и Гроувър, защото си мисля, че има голям потенциал като персонаж и може дори да се превърне в един от любимите ми герои.

Обичам стила на писане на Рик, защото е вълнуващ, лековат, забавен. Препоръчвам горещо книгите на любителите на приключенията. Време е да се гмурна в следващата книга и да се изправя пред предизвикателствата, на които ще бъдат подложени героите.

понеделник, 27 юли 2015 г.

Week Of Wisdom Readathon WRAP UP


И така, това беше първото ми маратонско четене и мога да кажа, че се справих... катастрофално, но каквото - такова. Всъщност, прочетох 6 от 7 - те книги, които си бях казала, че ще прочета, но повечето от тях, така и не успях да прочета в дните, които им бяха определени. 


~ Първия ден прочетох почти цялата книга "Морфология на приказката" от Владимир Проп, но ми беше малко скучничко, затова четох и доста от "Огненана наследница" на Сара Дж. Маас.

~ Втория ден дочетох "Морфология на приказката" - имаше някои интересни неща и определено ще ми свърши работа за курсовата работа в 12 - ти клас. Прочетох и "Старецът и морето" от Ърнест Хемингуей - беше много кратичка, но така и не можах да навляза в нея. Бях доста разсеяна докато я четях, та всъщност не вникнах много дълбоко в книгата.

~ Третия ден започнах "Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън. Написах и ревю - тук. Книгата ми хареса страшно много. Всъщност, вече е в списъка ми с любими, но през по - голямата част на този ден не си бях у дома и така и не успях да прочета цялата.

~ Четвъртия ден я дочетох и затвърдих мнението си, че това е наистина уникална книга. Опитах се да почета и от книгата "Опасна дабра или поредният фауст", но тооолкова се отегчих, че отново прибегнах до "Огнената наследница"


~ Петия ден завърших книгата "Опасна дабра или поредният фауст" - очаквах много повече от книгата, защото резюмето й ми говореше за нещо наистина интересно. През цялото време си мислех, че заслужава една звезда, но към края на книгата си промених мнението и реших все пак да й дам две. Книгата беше мистериозна - прекалено мистериозна на моменти и дори не осъзнавах за какво точно чета. Нямаше как да не се издразня и на пресонажите, особено, когато толкова ясно бяха показани най - слабите страни на всеки. Не обичам съвършени персонажи, но в тази книга беше наблегнато основно на недостатъците на героите и този... негативизъм, така да го нареча, ме издразни.

~ Шестия ден завърших и книгата "Сякаш никога не се е случвало" на Емили Ейдриън (нищо, че тя беше за предишния ден, а и от мнооого време съм й до средата). Поредната книга от която очаквах много повече. Книгата не беше толкова зле - имаше някои добри моменти, но любовната история, доколкото такава имаше, не струваше. Определено очаквах книгата да бъде много по - различна - със сладка любовна история, примесена с малко драма, а това, което получих определено не ми допадна. 

~ Седмия ден прочетох "Морето на чудовищата" от Рик Риърдън, за която няма да говоря, защото ще напиша ревю днес или утре - хареса ми и й дадох отново максимален брой звездички.  Опитах се да дочета и "Огнената наследница", но не успях, защото ми оставаха прекалено много странички. В момента са към 200 (днес със сигурност ще я прочета). Малко съм разочарова от книгата - няма достатъчно интересни ситуации, които да ми задържат вниманието. До момента съм на мнение, че заслужава около 4 звезди, но ще видим дали ще ме изненада до края. След нея отново ще се потопя в света на Пърси Джаксън и боговете.

петък, 24 юли 2015 г.

Похитителят на мълнии от Рик Риърдън - ревю

   Книгата разказва историята на Пърси Джаксън – 12 – годишно момче, което не знае, че е син на не кой и да е, а на бог Посейдон. След битка с минотавър, Пърси разбира кой е и попада в лагер за деца като него – синове и дъщери на богове и богини. Приключенията му тепърва започват, след като му е дадено за задача да върне мълнията на Зевс, а към това предизвикателство се присъединяват и двамата му верни приятели - Анабет и Гроувър. Нищо не е такова, каквото изглежда и скоро тримата се сблъскват с много опасни врагове и предатели.


   ВЛЮБЕНА съм в книгата и нямам търпение за останалите части. Не знам защо отлагах толкова много прочитането на книгата, но истината е, че беше уникална. В началото се притеснявах от факта, че героите са прекалено малки и че няма любовна история, (доколкота знам, по някое време в поредицата има и любовна история, но поне в тази книга нямаше) но истината е, че това изобщо не ми попречи да обикна книгата. Не съм убедена, че мога да опиша с думи как ме накара да се почувствам.
Първото, с което ще започна, е това по какъв начин беше написана самата книга – много лековат стил на писане, с много забавни моменти, без да затормозява с излишна информация, като успява да събуди интерес към гръцките богове. Искрено се възхищавам на Рик, че е успял да опише по такъв интересен начин боговете, а и цялата история с техните наследници. Имаше, освен достатъчна доза чувство за хумор и много напрежение и екшън – книгата беше пълна с битки, изправяния срещу чудовища и богове и много моменти, в които човек затаява дъх.
Няма как да се оплача и от героите – Пърси е… толкова смел и интелигентен за 12 – годишно момче. Всъщност мисля, че така и не успях да си го представя толкова малък. Просто начинът, по който мислеше и действията му не говореха за това, че е толкова малък.
Анабет беше доста упорита. Вярна приятелка и също толкова смела, тя беше още един персонаж, в който се влюбих. Нямам търпение да науча нещо повече за нейната история от детството.
Гроувър допълваше триото със забавните моменти, за които допринасяше в книгата. Хареса ми страшно много как работеха тримата като екип и за връзката, която изградиха по време на книгата.

   Книгата събуди у мен интерес към боговете, какъвто не съм си представяла, че ще изпитам. Беше написана с много чувство за хумор, имаше много напрегнати ситуации, а героите, с които ни запозна Рик, бяха повече от страхотни. Влюбих се в нея още от първата страница и в грабващия стил а автора, който държи интереса ти до последната. Нямам търпение да изпитам още приключения с Пърси Джаксън, приятелите му и гръцките богове.

сряда, 22 юли 2015 г.

Top 5 Wednesday (1)


Странични герои, които заслужават собствена книга.

5.Кенджи от "Разбий ме" - Много забавен герой, за когото с удоволствие бих чела от книга, посветена изцяло на него.

4.Николай от "Гриша" - Друг герой, който бих се радвала да си има собствена книга.

3.Лив от "Прелестни създания" - Искам книга за нея, главно за да проследя връзката й с Джон, защото ги ОБОЖАВАХ!

2.Дориан от "Стъкленият трон" - Да, знам, че е един от главните герои, но бих искала още мнооого от него, затова защо пък да си няма книга?

1.ФИНИК (<3) от "Игрите на глада" - Той е един от най - най -любимите ми герои и естествено искам книга само за него. Ако авторката *СПОЙЛЕР... не го беше убила, много бих искала да проследя живота му.

неделя, 19 юли 2015 г.

The Zombie Apocalypse Book Tag

Видях тага в блога на Юли и реших да го направя. Целта е да се изберат 5 книги. Има десет въпроса като за всяка книга се падат по два въпроса. Отговорът на всеки въпрос е името, което видиш първо на произволна страница. 


Ето ги и книгите, които избрах:
1.Академия за вампири
2.Принц с часовников механизъм
3.Бунтовници
4.Възпламеняване
5.Падение и подем

Първа книга: Академия за вампири

1.Кой ще е първият човек, който ще умре?
- Натали. Нямам нищо против. Първо и без това е зла и второ - тя и в книгата умира. Така че...
2.Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата?
- Мия... Хм, честно казано нямам конкретно мнение за нея, така че ми е все едно.

Втора книга: Принц с часовников механизъм

3.Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби?
- Уил... НЕ! Обичам Уил!
4.Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата?
- Теса. Е, надявам се поне да е успяла да им избяга.

Трета книга: Бунтовници

5.Кой е идиота на отбора?
- Тобиас. Ъм, не съм съгласна. Той си пада доста... сериозен.
6.Кой е мозъкът на отбора?
- Кристина. 

Четвърта книга: Възпламеняване

7.Кой е лечителя на отбора?
- Хеймич. Ха!
8.Кой е експерта по оръжия?
- Пийта.... Ъм, трябваше да е Финик или Джоана.

Пета книга: Падение и подем

9.Кой е отборният боец?
- Тъмнейший. Хммм... Доста лошо попадение.
10.Кой е капитана на отбора?
- Николай. Най - накрая добро попадение.

петък, 17 юли 2015 г.

Week Of Wisdom Readathon TBR


Здравейте, реших да се включа в този readathon, за който разбрах от този клип и който ще продължи от 20.07 до 26.07. Целта е всеки ден да се прочете книга от някой от жанровете за деня. И така, ето го и моя избор за книги:

1.Mature Monday - Read Nonfiction/Classics/Adult Fiction - За този ден избрах "Морфология на приказката" от Владимир Проп, която ще ми трябва за написването на курсовата ми работа в края на 12 - ти клас. 

2.Timeless Tuesday - Read Historical Fiction/Classics/Timetravel Fiction - Вероятно за този ден ще избера класика и по - конкретно - "Старецът и морето" на Ърнест Хемингуей, защото е много кратичка, а надявам се и интересна.

3.Whimsical Wednesday - SciFi/Fantasy - Ако дотогава не съм прочела "Похителят на мълнии" ще прочета нея, а ако съм, възнамерявам да прочета втората -"Морето на чудовищата" (защото просто ЗНАМ, че поредицата ще ми хареса.... или поне сииилно се надявам)

4.Thrilling Thursday - Horror/Thriller/Mystery/Action - Ще се спра на жанра мистерия и смятам да дочета "Опасна дарба или поредният фауст" на Даниел и Дина Найери, която ми върви толкова бавно, че няма начин да съм я прочела дотогава.

5.Friday Feels - Contemporary/Romance - Отново ще избера книга, която трябва да дочета и това е "Сякаш никога не се е случвало"  на Емили Ейдриън.

6.Series Saturday - Catch up on a series - Или втората книга от "Пърси Джаксън и боговете на Олимп", или третата.

7.Sunday Funday - Read a random book - Съмнявам се, че ще успея да я прочета за един ден, но все пак - "Огнената наследница" на Сара Дж. Маас

Постарах се да избера книги, които ще успея да прочета за този срок, но... ще видим. Призовавам всеки, който харесва readathon - а да се включи :) 

сряда, 15 юли 2015 г.

Няколко любими цитата от книги

Нямам навика да си записвам любими цитати от книги, но имах един период, в който го правех. Затова реших да извадя няколко от тях и да ги постна.


- "Разбивай сърцето ми. Разбий го хиляда пъти, ако искаш. И без това винаги ти е принадлежало"
Единствената

- "Ти си жестока към тези, които те обичат, Скарлет. Ти приемаш любовта им и я размахваш като бич над главите им"
Отнесени от вихъра

- "Ще мисля за това утре, когато събера повече сили да го понеса"
Отнесени от вихъра

- "Аз те обичам и ще те обичам, докато умра, а ако има и живот отвъд смъртта, ще те обичам и тогава"
Град от стъкло

- "Любовта не е нито морална, нито неморална. Тя просто е."
Град на изгубени души

- "Понякога е невъзможно да се върнеш назад. Понякога твърде много се е променило"
Град на небесен огън

- "Всички ние сме късчета от това, което си спомняме. Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат.  Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба"
Град на небесен огън

- "Любовта е стряскаща и понякога преходна. Но си струва риска и нервите. Струва си дори болката."
Видение в бяло

- "Някои неща в живота са извън твоя контрол. Можеш да превърнеш това в забавление или в трагедия"
Видение в бяло

- "Заради какво в живота си си струва да се пожертваш, ако не заради любовта?"
Вълче биле

- "Никога не си се борил за мен, както аз за теб. Аз бях гогова да се откажа от всичко, заради теб. Но ти не се отказа от нищо"
Въздигната

- "Понякога животът ни се променя така бързо, че промяната изпреварва разума и сърцето"
Ангел с часовников механизъм

- "Ако никой не те обича, съществуваш ли изобщо?"
Принц с часовников механизъм

- "Това ли беше любовта? Ако беше това, болеше. Имаше чувството, че пареченце стъкло се бе забило някъде в  него - в сърцето или в главата - туптеше, разкъсваше плътта му"
Ти срещу мен

- "Радвай се на това, което имаш, на всеки малък детайл, където и да си. Не мисли за това къде не си."
Последна саможертва

вторник, 14 юли 2015 г.

9 героя от книги, които не харесвам

Героите няма да са подредени в някакъв определен ред, а просто ще ги изредя. :)

- Мал от трилогията „Гриша” – Не се сещам за по – безличен персонаж от него. Не, сериозно – нито веднъж не ми направи някакво, каквото и да е било впечатление, затова така и не го харесах за всички три книги.

- Тес от трилогията „Легендата” – Мисля, че тя беше излишен персонаж в по – голямата част от книгата. Създаваше проблеми и нейната ревност от Джун, ме изнервяше. Мисля, че чак в последната книга започна да ми става мааалко симпатична. Не бих имала нищо против, обаче, ако я нямаше.

- Рен от поредицата „Проклятието на тигъра” – Както съм казвала и преди, неговият персонаж ми се струва прекалено… съвършен, а аз определено не харесвам такъв тип герои. И точно, защото ми се струва прекалено съвършен, ми изглежда и изкуствен на моменти.

- Кару от трилогията „Създадена от дим и кост” – Не знам какво не ми хареса в това момиче, но честно, не можех да я понасям. Изпитвах досада от присъствието й и това е основната причина книгата да не ми хареса.

- Травис от „Красиво бедствие” – Самото му поведение беше арогантно на моменти. Взимаше много глупави решения, а и никак, ама никак не ми допдаше това, че се биеше (мразя насилието, освен ако не е във фентъзи книга и да е срещу някакви зли същества/хора)

- Ди от поредицата „Лукс” – Би трябвало да обожавам тази героиня, защото е миличка, добричка, сладка, но още от пърата книга не успях да я харесам и това продължи до последната. Да не говорим, че и тя извърши няколко глупави неща, които допълнително ме подразниха.
 
- Гейл от „Игрите на глада” – Хммм, не мога да си спомня какво точно не харесах у него, но имаше нещо, защото през цялото време бях „тийм Пийта” и не понасях Гейл (значи все трябва да имам някаква основателна причина)

- Мисти от поредицата „Саванти” – Сигурно ще ви се стори глупаво за причина, но не мисля, че тя беше достатъчно смела… Да не говорим, че по отношение на връзката й с Алекс, ми се стори, че се унижава (никое момиче не заслужава да се отнасят така, както се отнасяше Алекс с нея)

- Етиен от „Целувка за Ана” (не ме мразете) – Обожавам Ана и Етиен! Но Етиен като персонаж… Беше нерешителен и докато излизаше с Ели, правеше някакви романтични неща с Ана. Не може така! Не беше справедливо за нито една от двете. 

Не мога да се сетя за друг персонаж, за да станат 10, затова го оставям така. Вероятно се очакваше да кажа, че не харесвам и Америка от "Изборът", но истината е, че аз всъщност я харесвам като персонаж. Тя просто бе един герой, който ме изнервяше през цялото време със своята нерешителност, но се привързах толкова бързо, че нямаше как да ми стане антипатична. 

понеделник, 13 юли 2015 г.

Кралици на красотата от Либа Брей - ревю

   „Кралици на красотата” на Либа Брей проследява историята на няколко момичета, участнички в конкурса „Мис Тийн Мечта”, които след самолетна катастрофа, попадат на „необитаем” остров и са принудени да се справят с условията за живот на острова, които са напълно различни от тези, с които са свикнали. След известно време, прекарано на острова, момичетата  разбират, че той далеч не е необитаем и осъзнават, че са се забъркали в нещо много сериозно – нещо, което би застрашило живота им. Картинката става още по – необичайна, когато на острова попадат и група пирати.


  Толкова забавна и истинска – тази книга определено ме накара да се засмея неведнъж, а едновременно с това, показваше чрез чувство за хумор много истини за нашия свят и ме накара да се замисля за доста от тях. Книгата представя проблеми като расизмът, сексизмът, наложените стереотипи и т.н. Тя засяга теми като феминизъм, хомосексуалност, транссексуалност, но не ги представя по сериозен и тежък начин, а с много чувство за хумор и лекота. Затова и смятам, че тя не от онези напрягащи четива, а напротив – книгата е много отпускаща и приятна.
Книгата беше доста различна за мен. Нещо ново, което определено ми хареса. Имаше богато разнообразие от герои – не само като характери, лични истории, но и откъм сексуална ориентация и начин на мислене. Сериозно беше застъпена темата за феминизма и за това как жените са приемани просто като красиви лица, които не бива да мислят и да имат мнение. В ролята на представителка на феминизма, беше Адина, която се бе включила в конкурса, за да разбие всички тези стереотипи за жените. Иска ми се да вярвам, че сме стигнали до този етап, в който жените и мъжете са равнопоставени и мисля, че в някаква степен това е така, но все още има и случаи, в които личи полова дискриминация. Един пример - не във всички семейства, но в някои, независимо, че и мъжът и жената работят, жената е домакинята в къщата, а мъжът не прави… нищо. Редно ли е това?
  Както казах, сред героите имаше и такива с различни видове сексуална ориентация – бисексуалност и хомосексуалност. Мнението ми по този въпрос е, че любовта е безгранична и никой не избира в кого да се влюби. Такава любовна история имахме между Соси (обожавам Соси и страстта й към танците) и Дженифър и мисля, че малкото моменти, които имахме с тях, бяха сладки. Друга двойка бяха Петра (транссекуална)  и Санджин (капитанът на пиратите) – не мисля, че дори се замислях за факта, че Петра е транссекуална. Просто ги приемах като една нормална двойка и определено им симпатизирах.
Почти всяко едно от момичетата имаше семейна драма, която при повечето от тях се състоеше в това, че семействата им, им бяха наложили насилствено да участват в тези конкурси за красота, като по този начин постепенно бяха убили уникалността на момичетата. На острова те имаха възможността да бъдат себе си и да се преоткрият като характери. Точно това ме и накара да променя мнението си за повечето от тях, което имах в началото. Хареса ми цялата тази сплотеност, която постигнаха постепенно в книгата, въпреки множеството различия помежду си.
Чувството за хумор на авторката струеше от всяка страница на книгата – от диалозите на момичета, през  забавните „рекламни паузи”, до бланките на главните героини.

  И така – това беше едно много леко и приятно четиво, на което се наслаждавах и четох до късно през нощта. С лекото си чувство за хумор, носещо много смях, се потопих в приключенията, които изживяват момичетата на „необитаемия” остров. В книгата имаше любовни истории и малко екшън, които да донесат и напрежение и емоции. Засягаща сериозни теми, книгата няма да ви отегчи, а ще ви забавлява през цялото време.

неделя, 12 юли 2015 г.

The Sick Book Tag

Благодарности на Юли, че ме е тагнала :)


1.Диабет - сладка книга, наистина сладка. 
- "Теория за любовта от пръв поглед" на Дженифър Смит.

2.Едра шарка - книга, която си прочел веднъж и никога повече няма да прочетеш. 
- "Пленница на смъртта". Никога повече няма да си го причиня!

3.Грип - книга, която се разпространява като вирус.
- "Здрач", "Въглен в пепелта" (много я обсъждат напоследък), "50 нюанса сиво"...

4.Цикъл - книга, която четеш всеки месец, година или просто често. 
- И аз не препрочитам книги, но често препрочитам любими моменти от поредиците "Кръвни връзки" и "Игрите на глада"

5.Безсъние - книга, която те е държала будна цяла нощ. 
- Последната книга, която прочетох - "Кралици на красотата"

6.Амнезия - книга, която е забравена и се е провалила да остави траен отпечатък в теб, трайно впечатление. 
- "Ридание" и "Балада" на Маги Стийвотър - всичко около тези книги ми е като в мъгла - не си спомням нито момент от тях...

7.Астма - книга, която те остави без дъх. 
- "Игрите на глада" и "Онесени от вихъра"

8.Недохранване - книга, която не дава храна за размисъл 
- "Влюбен до безумие" - нищо от книгата нямаше смисъл. Н-И-Щ-О! (съжалявам, ако на някого му е любима)

9.Travel sickness - книга, която те отведе на пътуване през времето и пространството. 
-  "Скъпоценни камъни", "Гондола на времето"

Тагвам: ИлиянаЕва, ЗинетиКалина :)

петък, 10 юли 2015 г.

Среднощна корона от Сара Дж. Маас - ревю


   След тежки препятствия Селена Сардотиен печели конкурса за нова убийца на кралството. Но тя далеч не е лоялна към короната - Селена крие тайни дори и от най-близките си довереници.
Докато се преструва, че работи за принца, й предстои да бъде подложена на още страховити изпитания. Особено когато новата й задача би могла да застраши всичко, за което я е грижа. А на хоризонта се задават много по-опасни врагове - такива, които заплашват да унищожат целия й свят, и които със сигурност ще принудят Селена да направи избор.
Въпросът е на кого би могла да бъде лоялна една наемна убийца и за какво най-много би искала да се бори тя?


      Веднага след като баща ми приключи с книгата, я грабнах аз. И беше УНИКАЛНА. Без съмнение в тази книга имаше повече екшън, емоции, магия, отколкото в първата. С продължението на "Стъкленият трон" преминах през много крайни чувства, особено по отношение на Каол. Имаше голямо израстване на всеки един от персонажите, а действието се развиваше бързо и във всеки един момент се случваше нещо интересно. Да, тази книга, определено ме държа будна до късно през нощта и ми хареса повече от първата.
     В книгата Селена се показа като истински асасин, но едновременно с това, показа и своята човешка страна. Не мисля, че бих могла да й простя, ако изпълняваше нарежданията на краля и убиваше невинни, затова и се радвам, че не го правеше. Беше смела, защото това бе един доста голям поет риск, предвид, че кралят е жесток и безмислостен към враговете, а в предишната книга Селена не му беше от любимките. Селена също се проявяваше като безмилостна, когато животът на близките й бе застрашен – това бяха едни от любимите ми сцени, защото тогава показваше колко е силна и как не бива да бъде подценявана само защото е жена. Тя продължи да се задълбава във всички магически и мистериозни неща, ставащи в кралството, благодарение на което получихме много отговори - някои от които шокирищи като за това как точно кралят е успял да пороби толкова народи и какъв е начинът да бъде спрян. В книгата се разбира и тайната за самата Селена, от която не смятам, че бях особено изненадана, но пък имаше достатъчно други моменти, в книгата, които да ме изненадат и шокират.
     Както казах, с Каол преминах през тооолкова крайни емоции. В началото го харесвах страшно много - обожавам моментите му със Селена, както и невероятното му чувство за хумор. Мисля, че почти успях да го обикна, защото със Селена бяха наистина сладки и смятам, че бяха подходящи един за друг... НО се случи смъртта на Нехемия, която ме разтърси, защото тя ми беше един много интересен персонаж и не заслужаваше това, а за смъртта й донякъде виня Каол и това, че нямаше достатъчно доверие на Селена. Може би нямаше да може да се направи нищо, дори и да й бе казал, но постоянно се замислям за това "ако" - "ако й бе казал"... После той ме изненада със своята смелост и жертвоготовност, за да защити Селена, но в края на книгата, мисля, че изпитах едно безразличие към него – от толкова изпитани емоции, накрая стигнах до тази. 
    Обичам Дориан! Всъщност го обичам още от предишната книга и чувствата ми  към него не се промениха и след тази. Мисля, че във втората книга започна неговото израстване като персонаж, което се доказва с факта, че се опълчи на баща си (въпреки че имаше помощта на съмнителния герой Роланд). Също така откри за магията в себе си – това ме изненада. Нямам търпение да проследя какви точно ще са дейстията му по отношение на магията, която притежава, в следващата книга. Мисля, че също така беше смел (за принц, със сигурност не колкото Каол) в моментите, когато със Селена, а после със Селена и Каол се изправяха срещу чудовищата. От малкото, което получихме за него в тази книга, мисля, че той ще бъде добър и справедлив крал и нямам търпение баща му да умре, за да видим него като крал. По отношение на връзката му със Селена – след тази книга не мисля, че са подходящи един за друг и ги харесвам много като приятели, но не и като нещо повече.

     Сара Дж. Маас отново бе описала по забележителен начин цялата обстановка в книгата. Тя беше изпълнена с напрегнати моменти, в които Селена показваше огромната си сила, със забавни такива, които проследихме в отношенията межу Каол и Селена, с мистериозни, в които Селена се потапяше в тайните на замъка, а да не забравяме и романтичните моменти, които получихме от Селена и Каол. Определено препоръчвам тази поредица, която без съмнение е една от любимите ми.

сряда, 8 юли 2015 г.

The Summer Book Tag


Независимо, че вече направих един летен таг, реших да направя и този... Видях го в този блог и ми хареса, така че да започвам! 

1.Намери книга, която те кара да мислиш за лятото.
- Ще се спра на две книги, на кориците, на които има плаж: "Последна песен" и "Заедно на път"

 

2.Коя книга прави деня ви по-хубав? 
- Книгите на Стефъни Пъркинс винаги биха ми оправили настроението, а и всички леки книжки, в които има сладки любовни истории.

3.Намери жълта книжна корица:
<<<=

4.Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?
- Никога не ми е било удобно да чета на плажа, но мисля, че чиклитите са доста подходящи, защото не те карат да се задълбочаваш и да мислиш, а и са отпускащи.

5.Коя книга изпълнена с екшън те накара да тичаш за сладолед?
- Без да се замислям, ще кажа "Игрите на глада" на Сюзан Колинс. 

6.Като слънчево изгаряне, коя книга те остави с болезнен край?
- "Опал" на Дженифър Л. Арментраут и "Аз преди теб" на Джоджо Мойс.

7.Като залез, коя книга те остави с красив/хубав край?
- Много са. Всъщност, почти всички книги, които чета имат щастлив край.

8.Коя книжна корица ти напомня за залеза?











9.Коя е поредицата, която се надявате да прочетете това лято? 
- Най - много искам да прочета "Даровита" от Кристин Кашор и "Най - тъмните сили" от Кели Армстронг.

Тагвам ЛиянаГабиАна и  El Sch :))