Острието на предателя от Себастиен де Кастел - ревю

В миналото Мантиите са били смели войни, служещи на Краля и борещи се със злото в името на това справедливостта да възтържествува. Но Кралят им бива обезглавен и Херцозите са новите управляващи. Сега Мантиите са просто скитници, смятани за страхливци за това, че са допуснали Кралят им да умре. Разпръснати, разединени и с тайни мисии, възложени им от починалия Крал, които самите те не са сигурни, че могат да изпълнят. Историята се съсредоточава върху Предводителят на някогашните Мантии - Фалцио и двамата му смели приятели – Кест и Брасти. Скитащи по земите, прескачащи от работодател на работодател, тяхната едничка цел е да изпълнят последните тайни мисии от Краля. Защото той може да е мъртъв, но споменът за него и неговата доброта все още живее в сърцата на Мантиите. Изправяйки се пред различни опасности, много битки и защитаващи слабите и невинните, тези трима войни се опитват да се справят с несправедливостите и тираничното управление на Херцозите.

Много благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност!

Книгата бе наситена с геройски постъпки, представени бяха много различни образи и определено откъм стил на писане беше нещо ново за мен. Това, което държа интереса ми през цялото време, бе напрежението, че във всеки момент може да се случи нещо неочаквано. Имах това чувство и в битките, в които Мантиите трябваше да се впуснат, и когато бягаха и се криеха от враговете си, а и във всяко едно действие от страна на управляващите.
Както казах имаше богатство от персонажи. Ще започна с главния такъв - Фалцио. Дали заради трагичното си минало, или тежкото си настояще, той беше доста непредсказуем по отношение на характера си. Имаше моменти, в които беше много спокоен, рационален и такива, в които избухваше и ставаше смъртоносен съперник. Възхитих се на тази негова вярност към починалия Крал, дори и след смъртта му. Възхитих се и на тази негова възвишена цел да донесе справедливост и да въведе поне някакъв ред, в този хаус, който са причинили Херцозите.
Относто Кест, нямам кой знае какво изградено мнение, защото той през цялото време беше много тайнствен и загадъчен. Започна да открива повече от характера си чак към края на книгата, но се надявам в следващата да се разкрие окончателно.
Брасти беше голям образ. Със страхотно чувство за хумор, той се забавляваше дори и в напрегнатите моменти на книгата, с което забавляваше и мен. Присъствието му внасяше една лекота при четенето.
Женските образи бяха основно в лицата на Валиана и Алайн. О, а да не пропускам и Херцогинята, за която няма какво да кажа, освен, че бе ужасно зла и жестока. Валиана харесах още от първата страница, в която авторът ни запозна с нея. Нищо, че в началото бе в образа на разглезена принцеса, която иска винаги да става нейното. Някак си имах усещането, че не е толкова жестока, колкото родителите си и ето, че това усещане си имаше и разумно обяснение. Алайн бе невероятно смела и изключително силна за възрастта си. И макар на моменти да не успяваше да сдържи сълзите си, след всичко, което й се случи, смятам, че прие загубите и разкритията геройски.

Екшън, неочаквани разкрития, мъст и богатство от образи – това ни дава първата книга от поредицата „Мантиите”.

Коментари