"Леговище на сънища" от Либа Брей - ревю
Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ѝ да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?
Изключителни благодарности към издателство Емас за предоставената възможност!
Ето че година по-късно се завръщам към света на "Ясновидците" с продължението - "Леговище на сънища", което предоставя шеметни обрати, ужасяващи тайни, хумор и романтика в компанията на любими герои като Ийви, Сам, Джерико, Хенри, Тета, Мемфис, както и на някои новопоявили се такива. Нямаше какво повече да искам от Либа Брей, която пише повече от увлекателно, създавайки една мрачна атмосфера, в която е невъзможно да не се потопиш изцяло...
В "Леговище на сънища" Либа Брей не изневери на стила си и ме разходи из нюйоркските улици и някои от най-мрачните кътчета на града с детайлните си описания. Всъщност, това е може би нещото, което най-много обичам в писането на Брей - описанията и тази жива картина на града Ню Йорк, а и на живота в него през 20-те години, която изгражда.
Освен поглъщаща обстановка, Брей се бе постарала и за интересните сюжетни линии. Най-напрегнатата според мен в тази книга бе свързана с един новопоявил се персонаж от Китайския квартал - епицентърът на събитията в романа, в лицето на бродещата из сънища Лин Чанг, както и един от любимците ми в предишната книга - Хенри, притежаващ същата дарба. Водени от копнежите си, двамата се впуснаха в едно опасно приключение в страната на сънищата, което им донесе освен сладки моменти, така и горчиви такива, свързани със зловещи тайни от миналото, причини за преследващите хората смъртоносни кошмари в настоящето. Допадна ми колко бързо двамата изградиха приятелски взаимоотношения и макар късно осъзнавайки грешките си, се обединиха от сходната си дарба, освен в преследването на личните си цели, така и за общото благо и разрешаването на една смъртоносна загадка.
Мечтая за двойката "Ийви-Сам" още от "Ясновидците", затова бях страшно благодарна на авторката, че те бяха друга сюжетна линия от романа. "Леговище на сънища" ни предостави Ийви във вихъра на кариерата си като гадателка и Сам, борещ се за музея на чичо ѝ, но обстоятелствата принудиха двамата да се обединят по един неочакван начин и да влязат в образа на двойка влюбени. Не е изненадващо, че оттук произлязоха доста забавни моменти. Забелжителното дуо обаче успя, освен да се забърка в неприятности, и да оползотвори времето си заедно, разкривайки малко от миналото на Сам и прословутия проект "Бъфало".
Колкото до Тета и Мемфис - те преживяха както няколко разтапящи сърцето моменти, така и някои сътресения във взаимоотношенията си, а всеки от тях се бореше и със свои вътрешни конфликти и дилеми. При Мемфис те бяха обвързани с лечителската му дарба и околните, всячески опитващи се да се възползват от нея, а при Тета - с миналото и тайната, поверена единствено на най-добрият ѝ приятел - Хенри.
За разлика от предишната книга, персонажът на Джерико в тази остана някъде назад, следван от вечно влюбената в него Мейбъл, за което не съжалявам, понеже честно казано не им симпатизирам много. Съжалявам обаче за това, че Уил - чичото на Ийви, също нямаше почти никакво участие, тъй като наистина исках да науча повече за него. Появата му почти в края на романа ми даде надежда, че все пак ще го видим с по-ключова роля в следващата част.
И като казах краят... Краят на "Леговище на сънища" зададе началото, а може би по-скоро продължението на няколко доста интересни завръзки, свързани най-вече с образите на Сам - неговата майка и ролята му в света на Ясновидците и Тета и нейното минало, които нямам никакво търпение да проследя в следващата книга!
Освен поглъщаща обстановка, Брей се бе постарала и за интересните сюжетни линии. Най-напрегнатата според мен в тази книга бе свързана с един новопоявил се персонаж от Китайския квартал - епицентърът на събитията в романа, в лицето на бродещата из сънища Лин Чанг, както и един от любимците ми в предишната книга - Хенри, притежаващ същата дарба. Водени от копнежите си, двамата се впуснаха в едно опасно приключение в страната на сънищата, което им донесе освен сладки моменти, така и горчиви такива, свързани със зловещи тайни от миналото, причини за преследващите хората смъртоносни кошмари в настоящето. Допадна ми колко бързо двамата изградиха приятелски взаимоотношения и макар късно осъзнавайки грешките си, се обединиха от сходната си дарба, освен в преследването на личните си цели, така и за общото благо и разрешаването на една смъртоносна загадка.
Мечтая за двойката "Ийви-Сам" още от "Ясновидците", затова бях страшно благодарна на авторката, че те бяха друга сюжетна линия от романа. "Леговище на сънища" ни предостави Ийви във вихъра на кариерата си като гадателка и Сам, борещ се за музея на чичо ѝ, но обстоятелствата принудиха двамата да се обединят по един неочакван начин и да влязат в образа на двойка влюбени. Не е изненадващо, че оттук произлязоха доста забавни моменти. Забелжителното дуо обаче успя, освен да се забърка в неприятности, и да оползотвори времето си заедно, разкривайки малко от миналото на Сам и прословутия проект "Бъфало".
Колкото до Тета и Мемфис - те преживяха както няколко разтапящи сърцето моменти, така и някои сътресения във взаимоотношенията си, а всеки от тях се бореше и със свои вътрешни конфликти и дилеми. При Мемфис те бяха обвързани с лечителската му дарба и околните, всячески опитващи се да се възползват от нея, а при Тета - с миналото и тайната, поверена единствено на най-добрият ѝ приятел - Хенри.
За разлика от предишната книга, персонажът на Джерико в тази остана някъде назад, следван от вечно влюбената в него Мейбъл, за което не съжалявам, понеже честно казано не им симпатизирам много. Съжалявам обаче за това, че Уил - чичото на Ийви, също нямаше почти никакво участие, тъй като наистина исках да науча повече за него. Появата му почти в края на романа ми даде надежда, че все пак ще го видим с по-ключова роля в следващата част.И като казах краят... Краят на "Леговище на сънища" зададе началото, а може би по-скоро продължението на няколко доста интересни завръзки, свързани най-вече с образите на Сам - неговата майка и ролята му в света на Ясновидците и Тета и нейното минало, които нямам никакво търпение да проследя в следващата книга!
"Ясновидците" беше само началото на една зашеметяваща поредица! "Леговище на сънища" е още по-загадъчна, мрачна, вълнуваща и помитаща, а краят ѝ остави в мен чувството за трепетно очакване на третата част!
Коментари
Публикуване на коментар