вторник, 25 август 2015 г.

Нещата, на които държа в книгите


1.ГЕРОИТЕ. Ако в една книга не ми допаднат героите, няма почти никакъв шанс книгата да ми хареса. Имам нужда да се влюбя в героите или поне да ме е грижа за тях.

~ Обичам добре изградени герои, които претърпяват промяна в характера. Определено ми харесва да проследявам развитието на героите - как постепенно превръщат слабостите си в сила. (като Джулиет в поредицата "Разбий ме")
~ Нещото, което много ме ядосва в книгите, са съвършените герои - особено пък, ако книгата е от името на момиче и то описва момчето, в което се влюбва като някакъв съвършен тип, с божествена физика и т.н. Просто не е реално! Всеки има слабости! Не понасям герои, които нямат минуси нито във външния вид, нито в характера. (Рен от "Проклятието на тигъра")
~ Обичам герои с чувство за хумор - повечето ми любими герои (да не кажа всички) имат чувство за хумор, затова може да се каже, че това е качество, на което държа. (Ейдриън, моята любов, е герой с уникално чувство за хумор)
~ Друго, на което държа, е героите да бъдат силни. Особено се дразня, ако момичето в книгите е представено като беззащитно и имащо нужда някой постоянно да го спасява.
~ Добре изразени чувства и емоции - това е другото, на което държа при героите. Да, искам и да са силни, но и да са чувствителни. Харесва ми когато мъжките персонажи в книгите изразяват чувствата си, а не са някакви корави типове, които смятат сълзите за слабост.

И въпреки че героите са най - важното нещо за мен в една книга, е имало и книги, в които не съм харесвала героите, но пък съм обиквала някои от другите неща, на които държа в книгите...

2.СВЕТЪТ. О, да - светът във фентъзитата и антиутопиите е нещо изключително важно за мен, заради което съм готова да повиша значително оценката си. Ще дам пример с трилогията "Гриша" - единственият герой, за когото ме беше грижа, беше Николай, но дадох високи оценки на трите книги, защото светът... СВЕТЪТ! - това беше един от най - добре изградените светове, за които съм чела. Сякаш обсеби въображението ми и се разтвори пред мен по един невероятен начин. Обожавам описанията, които прави Бардуго! Как изобщо е успяла да изгради такъв свят? Възхищавам й се!

3.СЮЖЕТЪТ. Малко е странно, че чак на трето място е сюжетът, но истината е, че не съм от онези хора, които държат чак тооолкова на оригиналност в сюжета. Разбира се, че го ценя и ако той е добре направен и измислен, с оригинални сцени  и грабващ, ще дам по - висока оценка (дадох доста по - висока оценка, отколко мислех да дам на "Любов по време на глобалното затопляне", заради оригинален сюжет), но смятам, че сюжетът за мен идва на трето място, защото ако се привържа към героите, ако са добре изградени и ако е наблегнато на чувствата между тях, няма да имам толкова голям проблем, ако той е простоват и с предвидими сцени (но със сигурност и няма да дам максимална оценка)

4.ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ. Книга без любовна история, не е книга, писана за мен. Ценя красиво написаните любовни истории - тези, които затаяват дъха ти само с дребни жестове и моменти. Обичам и любовта от пръв поглед, и по - бавно развиващите се романси - всичко зависи от това как са представени моментите между героите. Мразя любовните триъгълници! Разбиранията ми за любовта, не ми позволяват да вярвам, че някой е способен да се влюби в двама души едновременно. Вярвам, че човек се влюбва няколко пъти в живота си, но да бъдеш влюбен в двама души по едно и също време? За мен това не е истинска любов.

5.ДОБРИТЕ ДИАЛОЗИ. Да започна с това, че мразя дълги и отегчителни описания - ако се отегча от някое описание, обикновено го прескачам. И следователно обичам да е наблегнато на диалозите. Добрите диалози са свързани и с първото, на което държа - героите. Ако героите ми допаднат, обикновено се получават и добри диалози между тях. Изнервям се от глупавите въпроси и недомлъвките, обичам сарказмът.

6.КРАСИВАТА КОРИЦА. Това е последното в списъка, на което държа, но и то  е изключително важно за мен. Знам, че има хора, които смятат това за глупаво, но аз обичам да поглеждам към корицата и да се възхищавам на красотата й. Често ми се случва да си купувам книга САМО заради корицата - без да знам почти нищо за нея, което мисля, че говори достатъчно за това колко ценя кориците на книгите. Не си падам много по корици с хора - въпреки че се срещат и красиви такива ("Сълза" от Лорън Кейт и "Подменена" от Аманда Хокинг). Като цяло красивите корици за мен са прости, с немного елементи по себе си и НЕ СА ЧЕРНИ. Не понасям черния цвят и кориците в черно също не са ми от най - приятните. Изключение правят само "Аз съм номер четири" - заради Алекс Петифър... и "Синдер", "Скарлет" и "Крес"

1 коментар:

  1. Съгласна съм с теб. И аз не понасям дългите и скучни описания. Преди няколко дена прочетох "Престол и щурм" и Николай ми допадна страшно много. Също като теб и аз си обичам Ейдриън и ми беше трудно да се разделя с него след последната книга.

    ОтговорИзтриване