понеделник, 25 юли 2016 г.

Парченца от нашия живот от Хелън Дънбар - ревю

   Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги. 
   Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му. 

Благодаря изключително много на издателство AMG за възможността, която ми предоставиха!

   „Парченца от нашия живот” е една от онези книги, които бих описала като топла прегръдка. На моменти романът наистина ми идваше по – тежичък, отколкото ми се искаше с цялата болка и вина, които държеше в себе си героят, но в по – голямата част от сюжета се прокрадваха онези слънчеви лъчи, или иначе казано - всичко, което доказа на Кал, главният герой, че заслужава да изживее своя „втори живот”: приятелите и семейството – неотлъчно до него, бейзболът – бягство и спасително въже и... да, любовта – онова прекрасно чувство на първото влюбване.   
   Историята на Кал ми напомняше на една от онези, в които героят има почти съвършен живот и изведнъж... всичко се сгромолясва! НО само донякъде. Не мога да не се изкуша и да не сравня живота на Кал след и преди инцидента и да не разгледам онова, което той загуби, но и положителното, което му се случи. Преди катастрофата книгата представяше трима много, много добри приятели, готови на всичко един за друг, а след нея бяха само двама... Преди – един неуверен тийнейджър, който само в сънищата си срещаше „любовта”, след – един все още неуверен тийнейджър, който правеше първите стъпки към любовта. Преди – семейство, което нямаше време за задушевни моменти и споделяне, след – семейство, сплотено от болката. Могат да се извадят още, и още сравнения. Истината е, че Кал изгуби една част от себе си със загубата на най – добрата си приятелка, но с течение на романа проследяваме и множеството новости, които настъпват в живота му и които изненадващо са за негово добро.
   Спенсър, друго главно действащо лице, бе от онези най – добри приятели, които винаги знаят какво да кажат, а когато думите са излишни – да замълчат. Честно казано по отношение на неговия персонаж книгата ме изненада приятно – очаквах след загубата, поведението му да тръгне в съвсем друга посока, но се радвам, че грешах. Лизи беше героинята, към която бях малко по - критична. В книгата бе представена като много колоритен герой – редом до саркастичните коментари, които правеше през цялото време, стояха и болката, която несъмнено съпътства живота на дете с един незаинтересован родител, но и изкуството – голяма и важна част от живота ѝ, което беше като бейзбола за Кал – нейното спасително въже. Лично за мен Лизи бе противоречив персонаж – нямаше как да не я харесам, заради множеството "цветове", в които беше представена, но и мъничко да не я намразя, заради тази дразнеща на моменти упоритост. Идеята, която авторката бе заложила в сюжета (свързана с Кал и Лизи), не ми допадна - от една страна я смятам за излишна, а от друга - ако беше доразвита, можеше и да стане интересно.

   „Парченца от нашия живот” на пръв поглед е една мрачна и изпълнена с болка и тъга книга, но всъщност всяка нейна страница показва причини, заради които си заслужава да живееш и доказва, че лошите неща, които понякога ни се случват и загубите, които ни се налага да преживеем, могат да променят живота ни по неочакван начин в една положителна посока.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Прикачен от Рейнбоу Роуъл - ревю


   Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават. (Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот.
   Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си.
   Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува. Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории. Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи. Какво би й казал той…?


Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Обичам „Прикачен”! Тя може би се подрежда веднага след „Фенка” в „класацията” ми на романите, написани от Рейнбоу. Обичам „Прикачен”, заради свежите нотки чувство на хумор, специфични за стила на Роуъл, обичам книгата и заради героите, които имат своите странности, но съм влюбена в тях въпреки това, а може би дори и именно ЗАРАДИ странностите. Обичам, обичам... глагол, който е неизбежно да не използвам, когато говоря за роман на Рейнбоу Роуъл.
   Линкълн работеше една от най – откачените професии, за които съм чела в книга и вероятно работата му би попаднала в една от онези класации „професиите, за които не сте чували”, а именно – четеше имейлите на хората! Това само по себе си звучи странно, дори леееко смущаващо, но всичко си има обяснение – шефът на Линкълн, който целеше да всее страх у служителите си и да отстрани тези, които не си вършат работата, а и „ненормалните” (lol). И така покрай работата на Линкълн се запознах и с Бет и Дженифър - две от служителките, които многократно нарушиха правилата, но той така и не посмя да докладва, защото... е, защото се пристрасти към тях и писмата, които си изпращаха. Честно казано, колкото и зловещо да звучи, беше по – скоро сладко, отколкото странно. Линкълн беше очарователен персонаж стеснителен, често подценяващ се, с огромно сърце, което бързо-бързо се влюбваше, но и лесно биваше разбито.
   Бет беше романтичка, което незабавно я превърна в моя любимка. За жалост на романтичната ѝ натура, тя нямаше късмет в любовта – Крис, приятелят ѝ, рядко проявяваше нужното внимание към нея, да не говорим за категоричния му отказ да се обвърже сериозно и да създаде семейство – едно от най – големите желания на Бет. Бет имаше изключително чувство за хумор и винаги намираше правилните думи, които да каже на своята приятелка Дженифър, за да я накара да се почувства добре, което също я направи симпатична в очите ми. Дженифър, от своя страна, беше далеч от желанието за деца, но с течение на книгата се вижда как тя променя мнението си. Въпреки паденията и възходите, които преживя Джен, със забавна приятелка като Бет и прекрасен и мил съпруг като Мич, тя съумя да се справи и да продължи напред.

   Очарователно забавна, написана в типичния за Рейнбоу стил, книгата е идеална за следобедно излежаване или ден на плажа. Романтична, със симпатични персонажи, в които да се влюбите, много забавни, но и трогателни моменти – книжка, която да изгълтате за един ден!

вторник, 19 юли 2016 г.

Неизчезваща от Александра Бракен - ревю


   Руби никога не е искала да притежава способностите, които едва не й костват живота. А сега трябва да ги използва ежедневно и да влиза в умовете на враговете си по време на опасните мисии, които ръководи. В Детската лига я наричат Водач, но тя знае, че в действителност е нещо друго: чудовище.
   В тази втора част на поредицата ТЪМНА ДАРБА Руби се отправя на най-опасната си мисия досега - да достигне до истината за вируса, донесъл смъртта на повечето от децата на Америка и превърнал нея и останалите оцелели в мразени аутсайдери. И сякаш това само по себе си не е достатъчно, ами съдбоносната тайна е скрита във флашка в ръцете на Лиъм Стюарт - момчето, с което някога е виждала бъдещето си... и което сега не може дори да я разпознае.
   Руби е разкъсвана между старите си приятели от една страна и обещанието да служи на Лигата от друга. Ами ако спечелването на войната би означавало да изгуби самата себе си?

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   „Неизчезваща” е едно от онези продължения, които съдържат в себе си всички онези неща, които си харесал в първата книга, че даже и ги надминават. Екшънът в тази книга се вихреше с пълна сила, героите бяха изправени пред нови, още по – опасни ситуации, а онези топли взаимоотношения между персонажите, създадени в първата книга, продължиха да живеят и в тази.    
   Руби - героинята, която истински ме впечатли в първата книга и на която не престанах да се възхищавам и след втората. Тя продължи да бъде отново борбено, готово на всичко за приятелите си момиче. В „Неизчезваща” се сбъднаха най – лошите кошмари на Руби – да бъде превърната в оръжие и Лиъм да се намира в изключителна голяма опасност - да стане ходеща мишена. Колкото до това, че самата тя бе превърната в оръжие – още от първата книга се разбира, че Руби е достатъчно силна, за да не позволи да бъде контролирана за дълго и в тази книга тя го доказа. По отношение на дарбата си – във втория роман тя правеше Руби едновременно силна и непобедима, но и нерешителна и уязвима. Героинята все още криеше своите страхове от способностите си и това как те влияят на другите, което искрено се надявам да се промени в последната част.


   Преди да пристъпя към други двама стари и добре познати герои, искам да обърна малко внимание и на новопоявилите се: Вида, вечно саркастичната приятелка на Руби, която несъмнено спечели симпатиите ми с това, че беше твърдоглава, забавна и дори, когато се правеше на пълен непукист, пазеше гърбовете на приятелите си. Джуд – очарователното момче,  в което, макар и на моменти страхливо, се влюбих, заради неговата привързаност към останалите, а и неочакваната смелост, която проявяваше в най – напечените ситуации. Колкото до Коул... неговият персонаж предпочитам да запазя в тайна.
   Обратно към вече познатите герои – Дунди и Лиъм (за съжаление любимката ми Зу нямаше участие в книгата, а само беше спомената на няколко пъти :(((). Честно казано, промяната при Дунди ми се стори най – голяма. Все още присъстваха някои отличителни черти на характера му като чувството му за хумор и онова заяждане с всеки, който не познава в „стил Дунди”, но в книгата личеше и болката от миналото и всичко преживяно, болката дори от онова, което му се налагаше да върши в настоящето. Не знам до каква степен това го беше направило по – силен и до каква - по – слаб, но определено в тази книга виждаме един променен Дунди. Лиъм бе героят, който с нищо не ме изненада и всъщност се радвам от този факт. Беше изключително да видя как бе съхранил любовта си към Руби в сърцето си. Той е един от най – себераздаващите се персонажи, за които съм чела и няма как да не го обичам, заради това.
   За втори път Александра Бракен ме впечатли с връзките, които постепенно изгражда между героите и това как те стават все по – сплотени и по – сплотени. Харесах и се смях от сърце на постоянните заяждания между Дунди и Вида, очаровах се от сестринската загриженост на Руби към Джуд, а да видя отново силната и несломима любов между Руби и Лиъм беше най – голямата награда за мен.

   Силното продължение на „Тъмна дабра” ни поднася още повече екшън ситуации, изненадващи и разтърсващи обрати и един финал, който би могъл да промени завинаги съдбите на героите и който ще ви държи на тръни до излизането на последната книга от трилогията!

неделя, 17 юли 2016 г.

The Elemental Book Covers Tag


Много благодаря на Теди за този таг :) От своя страна тагвам Гери и Илияна.

1.Намери книга с вода на корицата и книга със синьо на корицата.

 

2. Намери книга с огън на корицата и книга с червено на корицата.

 

3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено на корицата.

 

4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво на корицата.



5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.



сряда, 13 юли 2016 г.

Top 5 Wednesday (11)


От цяла вечност не съм правила подобен тип пост, но днешният топ 5 ми се стори изключително интересен, а именно - ТОП 5 на книги, които би ми се искало да имат продължение. Без съмнение тук мога да изкарам цял списък с такива, но се ограничих до тези пет. А ето ги и тях:

5."Легендата" от Мари Лу. - Тази трилогия далеч не завърши по начина, който ми се искаше. Може би трябваше да има още една - едничка книга, в която всичко, което се случи да се доразкаже и да има по -.... завършен вид.

4."Тези плитки гробове" от Дженифър Донъли. - Искам още книжки, в които главните персонажи разследват случаи и разгадават мистерии. Стилът на авторката е вълнуващ, а героите - изключително интригуващи. 

3."Фенка" от Рейнбоу Роуъл. - НУЖДАЯ се от продължение на тази книга, защото героите ѝ са П-Р-Е-К-Р-А-С-Н-И!

2."Ти срещу мен" от Джени Даунам. - Краят не ми се понрави напълно. В някаква степен беше завършен, но в друга... Искаше ми се да проследя как признанията на героинята ще се отразят на нея, семейството ѝ, взаимоотношенията ѝ с всички останали. Определено би могло да се направи и книга за след "края".

1."Революция" от Дженифър Донъли. - Познато име - отново Дженифър Донъли. Това е една от любимите ми книги и можете да предположите, че този самостоятелен роман ми беше крайно недостатъчен. Въпреки че имаше напълно задоволителен край, бих искала да видя още, и още, и още....

вторник, 12 юли 2016 г.

(Original Tag) Songs Book Tag


Вдъхнових се от този таг, като съставих списък от свои песни и въпроси към тях, съобразени със заглавието или съдържанието им. Надявам се да ви хареса :)

1.Ryan Star - Losing Your Memory: Книга, чийто сюжет сте забравили почти веднага след прочитането й
- "Хекс Хол", защото сюжетът й не се отличаваше с почти нищо, спрямо други книги от жанра и не остави никакъв отпечатък в съзнанието ми.

2.Fall Out Boy - Centuries: Съвременна книга, която заслужава да бъде запомнена за дълги времена
- "Игрите на глада" и в някакъв смисъл мисля, че тя ЩЕ бъде запомнена.

3.Tove Lo - Not On Drugs: Книга, която толкова силно ви е обсебила, че сте били като "дрогирани", докато сте я чели
- Книгата, която чета в момента - "Неизчезваща" от Александра Бракен. 

4.Mkto - Classic: Класическа любовна история
- Ще бъда крайно предвидима с отговора си и ще кажа "Гордост и предразсъдъци"

5.Nick Jonas - Jealous: Ревнив герой
- Спомням си, че Деймън от поредицата "Лукс" си падаше ревнивец. О, а също и Селена Сардотиен в някои моменти...

6.Pink - Fucking Perfect: Герой, който обичате именно заради недостатъците му
- Ейдриън от "Кръвни връзки"

7.Selena Gomez - Revival: Герой, минал през голяма трансформация
- Почти всички герои от книги минават през трансформация на личността. Смятам да се спра на Ирис от "Най - хубавото място на света е точно тук"

8.Bruno Mars - Runaway Baby: "Лошо момче" от книга, което сте харесали
- Магнус от "Паднали кралства", но впоследствие. В първите две книги изобщо не го харесвах.

9.Jessie J - Do It Like A Dude: Kickass героиня
- За да не залагам все на едни и съща имена, ще кажа Мер от "Алена кралица"

10.Hailee Steinfeld - Rock Bottom: Двойка, преживяла множество "падения" и "възходи" във връзката си
- Роуз и Димитри - те преживяха наистина много сътресения във връзката си.

Обикновено тагвам по трима души, но този път ще си позволя да тагна двойно повече: АдиТедиЮлиYuliaМери и Памела :)

понеделник, 11 юли 2016 г.

Крадецът на книги от Маркъс Зюсак - ревю

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ!
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:
*едно момиче
*известен брой думи
*един акордеонист
*няколко фанатични германци
*един еврейски юмручен боец
*и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!


   Наистина не знам как е възможно една книга да разбие сърцето ти толкова много пъти и то по толкова различни начини... Това е една от най – красиво написаните книги, които съм чела, но и една от най – съкрушителните. Книга за смъртта, която настига хората рано или късно, за спасителната сила на книгите и за човешкото, останало в човеците. Посланията, които носи книгата, се докоснаха до сърцето ми и ще останат там дълго, дълго.

  Втората световна война. Маркъс Зюсак определено бе избрал един много болезнен период от историята. Въпреки историческия фактор, романът беше съсредоточен върху емоционалността, човешките взаимоотношения, отражението върху душите на хората, което дава войната, в своята светла и тъмна страна. Независимо че не се наблягаше на самата война, тя се усещаше върху всяка една страница на книгата, заради жертвите, които взимаше, надеждите, които угасяваше, страхът, който събуждаше. Мислех си, че описанията, които прави Зюсак се нижат леко, преди да осъзная, че очите ми са напълнени със сълзи. Наред с нежните, сърцераздирателни, а понякога дори забавни моменти между героите, идваха и тежки такива, които ми бе трудно да си представя и изживея.
    Освен откъм стил, сюжет и описания, романът беше наситен и с прекрасни персонажи, към които ми бе невъзможно да не се привържа. Лизел, главната героиня и нейната история - трудният път на малкото момиченце от нейното изоставяне, смъртта на брат ѝ, приемането ѝ в новото семейство, както и новите загуби, които трябваше да преживее. Това пристрастено към книгите дете, което за пореден път доказа силата на книгата – бягство от ужаса на ежедневието и спасител на души. Доведеният баща на Лизел – един от най – прекрасните герои, съществували някога, при когото добротата беше безгранична и който доказа, че различията могат и да обединяват. Руди, вечният бунтар, съучастникът в престъпленията на Лизел, момчето с лимонената коса, чиято съдба никога няма да преглътна. Макс - рзличният, оцеляващият, борецът, който беше спасен от книгите и думите. И Смъртта – разказвачът, събирачът на души с нежни ръце, който неизбежно се превърна в част от героите със своята чувственост към цветовете и съпричастност към съдбите на персонажите.

   Вероятно никога няма да мога да опиша чувствата и мислите си за тази книга, но за мен тя бе едновременно тъжна и прекрасна. Романът успяваше по забележителен начин да пресъздаде тежката война, отнела толкова невинни животи, успяваше да създаде едни очарователни персонажи, които градяха връзки помежду си, разрушими само в смъртта, но най – вече романът успяваше да предаде няколко ценни послания за книгите, живота и смъртта, и добротата. 

събота, 9 юли 2016 г.

Хари Потър и Философският камък от Дж. К. Роулинг - ревю

    В тиха вечер пред вратата на една от къщите на тиха уличка е оставено момченце с мълниевиден белег на челото... Десет години по-късно порасналият Хари Потър научава, че е магьосник и дете на магьосници, и отива да учи в най-доброто училище за магия и вълшебство - "Хогуортс". Предстоят му учебни занимания с магии и отвари, часове по вълшебство и трансфигурация, изключителни постижения върху летяща метла в спорта на магьосниците куидич. Храбър, съобразителен и подкрепян от верните си приятели, Хари успява да запази самообладание дори в невъобразимо тежки ситуации и да сломи Волдемор - най-могъщия Черен магьосник.

   ОБИЧАМ тази книга! Реших, че това е най – подходящото изречение, с което да започна. Съжалявам, че не гледах с добро око на поредицата и толкова дълго я пренебрегвах, но „по – добре късно, отколкото никога”. Романът ме спечели в абсолютно всички категории: персонажи, стил, сюжет, действие...
   Въпреки скептицизма, с който подходих, се влюбих в книгата още на първата страница. Не очаквах Дж. К. Роулинг да пише така увлекателно и със сигурност не вярвах, че една детска книга ще ме спечели до такава степен. Романът ще се хареса на по – младите читатели, защото езикът е лек, описанията – забавни, а атмосферата изключително тайнствена, вълшебна, приказна. Относно героите – Роулинг се бе доближила максимално до детското поведение и мислене, за да изгради едни свежи и пълнокръвни персонажи.
  (Спойлери!) Хари, Рон и Хърмаяни – невероятното трио, което ме спечели с  приключенията си - във всяко, от които, бяха заедно. Ако приятелството между Хари и Рон беше мигновено – сближени от вълнението, Малфой и голямо количество бонбони, то с Хърмаяни работата беше по – сложна... В началото те най – откровено ѝ се дразнеха, а и аз да си призная – тя беше досадничка с постоянните си забележки, но една определена ситуация, в която Рон и Хари проявиха смелост, ги направи най – добри приятели.
   Книгата изобилстваше от изненадващи и интересни моменти, като сред тях най – вълнуващи за мен бяха: Хагрид (общо взето, всички моменти с него бяха страшно забавни), куидич мачовете, срещите на Хари с огледалото Еиналеж, трите изпитания за Хари, Рон и Хърмаяни и КРАЯТ – краят, който ме накара да се усмихна. 

   Аз лично нямам търпение да намеря време и да се гмурна отново във вълнуващия свят на Хари Потър. Магия. Тръпка. Забавление.

петък, 1 юли 2016 г.

Какво прочетох през месец юни


Предвид многото неща, които ми се случиха през този месец, е цяло чудо, че попаднах на толкова страхотни (че и дебелички) четива. Ето и кои са те:


1.Любовен пасианс - Александра Потър. Това си беше типичното лятно четиво. Книжката беше забавна, но аз лично се дразнех постоянно на двамата главни персонажи. Беше си предвидима, което е нормално за жанра... С три думи: не ми хареса. Четеше се бързо, но  не се отличава от множеството чиклит книги (да подчертая, че харесвам жанра и дори имам любими книги от него). Оценка: 2/5 звезди.
2.Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас. Ревю - тук. Оценка - 5/5 звезди.

3.Убийства по списък - Малкълм Роуз. Това, което едновременно ми хареса и не ми хареса в книгата, бе бързото действие. Аз съм почитателка на бързо развиващото се действие, което в книгата го имаше, но всичко ставаше толкова бързо, че на моменти не разбирах какво точно се случва. Характерът на главния персонаж не беше доизпипан и изобщо не ми допадна. Единственото, което ми хареса в книгата, беше напрежението от това кой е убиецът. Оценка: 3/5 звезди.

4.Уинтър - Мариса Мейър. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

5.Бялата кралица - Филипа Грегъри. Ревю - тук. Оценка - 4/5 звезди.

6.Илумине - Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Ревю - тук. Оценка - 5/5 звезди.

7.Ема - Алегзандър Маккол Смит. Ревю - тук. Оценка - 3/5 звезди.