"Тайният портал" от Ева Фьолер - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.

    Този път задачата на Ана и Себастиано се очаква да е лесна - просто трябва да придружат един инженер в Лондон, в 1813 година. Но озовавайки се в миналото, мисията им се оказва повече от опасна: някой разрушава наред порталите на времето и единствено те двамата могат да го спрат. Представяйки се за несметно богати брат и сестра с благороден произход, Ана и Себастиано са приети в кръговете на висшата аристокрация. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят не само с напористи ужажори, но и да разкрият кой е истинският злосторник. А когато всички портали са разрушени и завръщането им в настоящето е възпрепятствано, играта наистина загрубява...

Хиляди благодарности към издателство Ибис, които ми предоставиха възможността да прочета романа!

   "Тайният портал" е последната книга от трилогията "Пътуване във времето", в която Ана и Себастиано се озоват в миналото на европейки градове, като този път това беше Лондон. Завършекът на тази толкова любима поредица нямаше как да бъде по-приятен, динамичен и неочакван. И макар да затворих последната страница с лека тъга, Фьолер се беше постарала да не ми липсва нищо в тази последна част - от хуморът и романтичните моменти между Ана и Себастиано, през бляскавите описания, до напрегнатите екшън сцени и дуели.
   Първата книга беше едно страхотно начало на трилогията и ме накара да искам още и още от приключенията на Ана и Себастиано, с втората имах леки проблеми, които обаче не ми попречиха да ѝ се насладя, но тази, последна книга беше най-добрата от трите. Лондонските описания, пищните балове и бляскавите имения, постоянно дебнещите опасности от улиците, "забраненият" романс между Ана и Себастиано, които в тази книга се представяха за брат и сестра, драматичните им взаимоотношения с останалите герои, бяха всичко необходимо, за да направят романа любимия ми от поредицата! Освен драмата, романтиката и екшъна, книгата дава и отговори на всички въпроси, изникнали през останалите книги и особено на най-любопитния от тях: каква наистина е ролята на старите.

   Ана определено израсна като героиня през тези три книги. Да, тя запази в себе си огромното си чувство за хумор, а шантавите ѝ идеи и нелепи ситуации присъстваха и в тази книги, но в тази книга видях много повече от разумната ѝ страна. Още във втората книга забелязах, че Ана престана да бъда наивното и уплашено момиченце, а бе винаги готова да действа, да се жертва дори в името на каузите и задачите, които им поставят.  В книгата тя се сблъска с множество ухажори, кандидати за сърцето ѝ, но любовта ѝ към Себастиано и тук беше безгранична, а чувствата ѝ не можеха да бъдат заглушени, дори и заради ролята, в която двамата бяха влезли. 

   Още от първата книга си "падам" по Себастиано и вечната му готовност да защити Ана с цената на всичко. Тук обаче той успя да се забърка в, характерните по-скоро за Ана, комични ситуации и интриги, породени от наивност. Когато ситуацията от комична стана сериозна обаче, Себастиано отново влезе в ролята на смелия "рицар", който сме свикнали да виждаме.

   И тук, както в първите две части, имаше достатъчно любопитни второстепенни герои, които печелят с личните си истории, драми и взаимоотношения.  Най-интересно за мен беше вкарването на образа на известния английски художник Джоузеф Уилям Търнър, около чието спасяване първоначално се заплета сюжета, но който се оказа с ключова роля и през останалата част на романа. Симпатичният обожател на Ана, засипващ я с комплименти - Джордж, малко нахалната ѝ, много хитра и упорита приятелка Ифи, забавната и леко луда прислужница Бриджет, бяха малка част от колоритните второстепенни герои в тази книга. 

   Един прекрасен завършек на една обична поредица! Насладих се на всяка една страница от тази последна част и макар Ана и Себастиано да ми липсват, това намигване в края на книгата за тяхното бъдеще, ми се струва повече от задоволително!