"Алеа Аквариус: Повикът на водата" от Таня Щевнер - ревю

   Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не й е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Това са били последните думи на майка й, преди да изчезне. Как и защо родната й майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите й се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Херкулес". Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата й разкрива неподозирани способности и чувства. И оттогава нищо вече не е същото...

Много благодаря на издателство Емас за възможността да прочета романа!

   "Повикът на водата", макар и насочен към по-младата аудитория, ми се стори изключително приятен, забавен, носещ приключенския дух роман, в който открих засегнати и актуални теми от настоящето. Щевнер бе създала топли и очарователни персонажи, а приятелската шарена компания, която те създадоха, беше невъзможно да не ме спечели! Препоръчвам книгата именно за тези първи дни на това горещо лято, защото тя носи полъха на морски приключения, една забулена мистерия и много приятелски вълнения! 

   Стилът на Таня Щевнер беше насочен към юношите, а самата история беше поднесена леко, забавно и достатъчно поглъщащо, за да привлече детския интерес. Това, което ми хареса обаче бе, че освен голямата доза приключения, разкрити и неразкрити загадки, авторката бе засегнала и една много актуална за времето си тема - тази за замърсяването и в частност - това на водата. Смятам за важно да се пише по този проблем и Щевнер някак си бе намерила правилния език да се обърне към децата и заедно с това да обърне внимание и на тази тема. Посланието ѝ беше много ясно изразено, а именно, че вълшебният морски свят, дом на толкова морски обитатели, постепенно губи очарованието си и загива в резултат от човешката дейност.

   Героите, които авторката беше създала бяха колоритни и вълнуващи, а всеки един от тях допринесе с по нещо за историята. Не мога да не започна с главната героиня - Алеа, която съдбата реши да срещне с екипажа на Алфа Кру. Алеа беше героиня, която търсеше себе си, а по пътя си намираше неочаквани изненади за своето минало, настояще и бъдеще. Макар и толкова млада, тя трябваше да се изправи пред множество предизвикателства: неподозирани тайни за необичайната ѝ "болест", драматична история, забулена в мистерия за това как майка ѝ я е изоставила, опасност от това да се окаже в приемен дом и трудна раздяла с осиновителката ѝ... А през всички тези моменти, зад гърба ѝ стояха верните ѝ приятели от Алфа Кру, които мигновено спечелиха доверието ѝ.

   Сами беше най-очарователното и сладко нещо в цялата книга! Той беше най-малкият член на екипажа и винаги радваше с детската си наивност, положителност, но и остроумие! Без него книгата надали щеше да събужда толкова радостни усмивки. По-големият му брат - Бен беше "капитанът" на отбора. Той отговаряше за всички, влизайки в ролята на техен закрилник. Тес беше най-дръпната от отбора и доверието ѝ се печелеше много трудно, но пък беше изключително ценно. Обикнах сарказма ѝ, но не чак толкова това, че подхождаше със съмнение към всичко. И накрая - последният, присъединил се към групичката и безспирните им приключения - Ленокс, чийто образ бе обгърнат в мистерия, която определено имаше много общо с Алеа. Мистериозната история и около двамата, която бе едва загатната в тази първа книга, беше наистина вълнуваща, което прави чакането на следващата част мъчително. 

   Препоръчвам ви да прочетете романа! Препоръчвам ви и да го препоръчвате на по-малките читатели, защото съдържа множество приключения, морски мистерии и една невероятна приятелска компания, която ще ги забавлява, трогва и вълнува!