"Верижна реакция" от Симон Елкелес - ревю

Ревю на "Перфектна химия"

Ревю на "Правилата на привличането"

   Луис Фуентес е добро момче, умно и забавно, а голямата му мечта е да стане астронавт. Той винаги е бил предпазван от безмилостния гангстерски свят, който едва не е разрушил живота на двамата му по-големи братя. Ала това не го е спирало да поема рискове – Луис неспирно търси следващото предизвикателство.
   Ники Крус знае, че всички момчета лъжат, за да получат това, което искат. В живота си тя следва две прости правила: 1) Не вярвай на момче, което казва „обичам те“; 2) Никога не се забърквай с момче, което живее в южната част на Феърфийлд. Родителите й са мексикански преселници, но като дъщеря на лекар, тя се чувства много по-близка със съседите си от северната, привилегированата част на града, отколкото със съучениците си мексиканци, членове на бандата „Кървавите латиноси“. 
   Да накара Ники да даде шанс на момче от гетото, е най-голямото предизвикателство за Луис, докато не се оказва мишена на новия главатар на „Кървавите латиноси“, който му разкрива съдбовна тайна за семейството му. Оптимистичната визия на Луис за блестящото му бъдеще е разрушена и той започва да се пита доколко всичко, в което е вярвал, е истина и дали кръвта на „лошо момче“, която тече във вените му, не е предопределила съдбата му…

Благодарности на издателство Ибис за възможността да прочета книгата!

   С последната си книга от тази емоционална трилогия, Симон Елкелес отново не ме изненада откъм сюжетно действие, но май това е нещото, което харесвам в нейните книги... Като че ли понякога просто имам нужда от „и заживели щастливо”.
   Във финалната книга, авторката отново ни поднася двама герои, изпълнени с чувство за хумор, но и купища проблеми зад гърба си. В сюжета на книгата продължават да се наблюдават, подобно на предишните романи, теми като наркотиците, парите, семейството, доверието и не на последно място – любовта.

 Имах чувството, че героите в този роман са най – уязвимите от представените ни досега. Ники Крус – момичето с мексикански корени, с които не се гордееше много-много, до последно се бореше с проблема си с доверието, възникнал след тежък и болезнен за нея период. Темата, която Елкелес засяга, смятам за най – важната от разглежданите до момента в книгите ѝ – вероятно, защото е актуална и мисля, че много момичета са били, а и вероятно в момента са в положението на Ники. Промяната, която претърпя тя, беше забележителна – от момичето, което беше издигнало стена срещу непознатото и прехвърляше собствените си страхове върху приятелите си, тя се превърна в момичето, което не се страхуваше да пристъпи собствените си правила и да се изправи срещу най – големите си страхове.
   Луис Фуентес не може да се каже, че ми беше любимец и въпреки всичко няма как да не отбележа неговите качества  - той беше най – ексцентричният от братята и търсеше „тръпката” на съвсем различно място от наркотиците, а именно – в спорта! Беше и най – целенасоченият, бих казала и най – ерудираният. За съжаление ми се стори и крайно наивен и податлив на манипулации. Малките неща го караха да изпада в крайности, а това на моменти ми се струваше доста дразнещо.
   Колкото до романтичната част на книгата – казах, че страшно много се радвам за щастливия край, но ми се искаше авторката да ме изненада с цялото действие преди края. Връзката между Ники и Луис протече по подобен на предишните две книги начин – в началото двамата герои не се понасяха, а в последствие чувствата се появиха на хоризонта. Не можеше ли в книгата да има различни от тези „любовно-омразни” взаимоотношения? Това, което ми допадна по отношение на романтиката, бе как Елкелес отново ни позволява да надникнем в моменти от бъдещето (всъщност в конкретната книга – настоящето) на две други любими двойки – Бритни и Алекс и Карлос и Киара. Беше очарователно да видя как големите братя дават съвети от личен опит на по - малкия си брат, а и как семействата им се разрастват, как се обичат и как се изправят винаги заедно срещу трудностите.

   Това беше и краят на една от най – романтичните и трогателни поредици, които съм чела. Поредицата беше изпъстрена с емоции: омраза, любов, страст, страх... Засягаше въпроси като това на какво си способен да защитиш семейството си, а и от какво си готов да се лишиш в името на любовта. Засягаше и множество сериозни и интересни теми като дрогата, невъзможните понякога мечти, недоверието в останалите, а и в самия себе си, вярата, че има надежда, но и изгубената такава, а и ЛЮБОВТА – любовта във всичките ѝ форми: семейната любов, приятелската такава и любовта към любимия човек...