"Правилата на привличането" от Симон Елкелес - ревю

 Ревю на "Перфектна химия"

   След като се забърква с опасна банда в Мексико, седемнайсетгодишният Карлос Фуентес е изпратен да живее в Колорадо при по-големия си брат Алекс. Но той не желае да следва пътя, който брат му е предначертал за него, записвайки го в местната гимназия. Вместо това иска да продължи да живее „на ръба“ и сам да определя съдбата си. Изпълнен с бунтарски дух, Карлос много скоро се забърква в неприятности, натопен за притежание на наркотици от наркобарон с влиятелни връзки. За да не бъде изключен от училището, Карлос е изпратен да живее в дома на бившия наставник на Алекс – професор Уестфорд.
   Когато Карлос среща Киара, дъщерята на професора, която е целеустремено и добро момиче, той е шокиран от чувствата, които започва да изпитва към нея. Тя по нищо не прилича на момичетата, които обикновено го привличат, но двамата много скоро откриват, че в сърдечните дела правилата на привличането надделяват над социалните различия.

Благодаря на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

   „Правилата на привличането” ме върна към онова топло чувство, което изпитвам само когато чета книга на Симон Елкелес. Въпреки наивните сцени, изпълнени с клишета за „лошото момче”, „доброто момиче”, „невъзможната любов” и т.н., книгата ме докосва с любовта, която изпълва страниците на романа – любовта към семейството, за което си готов на абсолютно всичко, любовта към приятелите, до които си винаги, в най – трудните им моменти и любовта към най – близкия ти човек, за когото си готов да дадеш живота си.
    Карлос и Киара бяха коренно различни от героите в предишната книга – Бритни и

Алекс. Ако Алекс се опитваше да избяга от света на наркотиците и престъпността, от който казват, че няма излизане, то Карлос нямаше никакъв проблем да живее в него, а дори напротив – в много моменти той се стремеше КЪМ него. Ако Бритни беше като чуплива кукла Барби, която на пръв поглед е съвършена, то Киара бе спортна натура, която не се тревожеше за външността си и обожаваше автомобилите. Карлос – момче, което търси опасността и е със завидна доза чувство за хумор и Киара – влюбеното в спорта и колите момиче, което може да се притесни само и единствено от говорния си дефект.
   Както може да се предположи, Карлос и Киара са съвършената НЕсъвършена двойка – въпреки множеството перипетии и трудности, недоверие и опасности, те винаги успяваха да намерят пътя един към друг, да преглътнат егото си и да повярват в любовта си. Връзката им промени в малка или голяма степен и двамата. Карлос от търсещ опасността, се превърна в бягащ от нея, а Киара като че ли вече не таеше такива притеснения от заекването си. И докато съм на темата двойки/връзки в книгата – радвам се, че Елкелес не беше забравила и други двама свои герои – Бритни и Алекс, продължавайки да ни показва проблемите и пререканията, пред които е изправена тяхната любов.
   Книгата беше изпълнена със забавни моменти, които героите с невероятно чувство за хумор ни поднесоха. Освен Карлос, друг, изключително свеж герои, бе приятелят на Киара – Тък, който по всяко време беше готов да раздразни Карлос с някоя своя реплика. Малкото братче на Киара, от своя страна, очароваше със своята невинност и упоритост. Освен забавни, имаше и доста опасни сцени – Симон Елкелес и в тази книга продължи да ни въвежда в сложните взаимоотношения на наркодилъри и босове.

   Макар “Правилата на привличането” да не ме изненада откъм сюжет, тя ме впечатли с топлите връзки, които бяха изградили помежду си персонажите, различните им характери, емоционалността, с която беше пропита и едновременно нежните, опасни и забавни моменти.