"Прокудената наследница" и "Пропукано кралство" от Ерин Уот - ревю

Ревю на "Парцалена принцеса" 

Ревю на "Стъклен принц" и "Пясъчен замък"

Последните две книги от поредицата за семейство Роял бяха посветени на Истън Роял и Хартли Райт - една новопоявила се, свежа героиня. И тези две последни книги всъщност ми харесаха най-много от цялата поредица. Дали защото Истън и Хартли ми бяха еднакво симпатични персонажи, или защото връзката им не се развиваше така рязко и нереалистично бързо, както тази между Ела и Рийд... А предполагам и двете взети заедно.

   "Прокудената наследница" се разказваше от името на Истън в дните след като брат му Рийд заминава за колеж. Проследяваше живота му в гимназията и опитите им с Ела да запазят "мира" в гимназията след заминаването на Рийд. Но най-вече проследяваше запознанството му и постепенното привързване към новопоявилата се гимназистка Хартли Райт...

   Хартли бе първият персонаж, който харесах изцяло в поредицата за Роял. Самостоятелна и независима, тя знаеше как да отстоява мнението си, да преследва целите си, кога да се довери и кога - не. А на всичко това я беше научило трудното минало, свързано със семейството и най-вече баща ѝ.

   Хартли определено не се влюби от пръв поглед в Истън, а двамата съумяха да изградят едно силно приятелство, основаващо се на споделяне и взаимна подкрепа. И лично за мен връзката им бе далеч по-интересна за проследяване и очарователна от тази на Рийд и Ела. 
   Краят на "Прокудената наследница" беше шокиращ и тъжен, но и откриващ много въпроси за последната - пета книга...

*Следващите абзаци съдържат спойлери за "Прокудената наследница".

   "Пропукано кралство" този път бе от името и на Хартли, и на Истън - един доста голям плюс в сравнение с предишната книга, където бе само от името на Истън, а действието ѝ започваше там, където свършва това в "Прокудената наследница". Един от близнаците Роял - Себастиан, изпада в кома след тежка катастрофа, а причинилата катастрофата - Хартли, губи паметта си. Това се превърна и в повод семействата на Хартли и Истън да се изправят едно срещу друго, докато двамата седяха по средата между всичко това, водени от лични чувства и колебания.

   Книгата беше особено жестока към Хартли, която се бореше с мъглявото си минало, липсата на спомени, опитите на околните да я объркат за това какво представлява и загнездилата се вина в нея след катастрофата. Истън трябваше отново да изгради моста помежду им, припомняйки ѝ за силното момиче, което е била и за взаимоотношенията помежду им.

    "Пропукано кралство" беше прекрасен финал на историята на Хартли и Истън, която даде и мечтаното "и заживели щастливо" за тази на Ела и Рийд - със сигурност почитателите на романтиката ще останат доволни.

   "Прокудената наследница" и "Пропукано кралство" определено успяха да ме изненадат приятно като ми предоставиха романтичната история, която исках. Хартли и Истън бяха персонажи, за които четях с удоволствие, а приятелството им, прераснало в нещо повече от това, бе повече от очарователно.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгите!