"Гласът на любовта" от Мия Шеридан - ревю

   Когато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

  Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче....

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

   Прочувствена и драматична, "Гласът на любовта" беше книга за кошмарите от миналото, сблъсъкът с него, загубената връзка с общността на един млад мъж, забулени семейни тайни, но най-вече за любовта и нейната целебна сила. 

   Влюбих се в емоциите, които носеше романът. Драматичните моменти в него бяха наистина прочувствени, а историите от миналото и на двамата главни герои - пресъздадени по възможно най-добрия и докосващ начин. Стилът на писане на Мия Шеридан ме направи съпричастна към драматичното минало и изпълнено с перипетии настояще на героите, а самите те бяха реалистично изградени. 

   Бри се бореше с миналото и тежко престъпление, на което става свидетел и при което бе загубила баща си. Кошмарните спомени от него я преследваха, а бягството в малко градче, където да започне отначало, ѝ се струваше като единствено решение. А в малкото градче, на което се спира - Пелион, Бри откри както добри хора, на които да разчита и които да ѝ помагат с новото начало, така и любовта...

   Арчър се чувстваше добре, живеейки своя изолиран живот, до момента, в който не се появи Бри и не му показа какво наистина е Живот. Той, подобно на Бри, бе преследван от миналото си и един трагичен инцидент, отнел не само родителите му, но и възможността му да говори. Неговото минало съдържаше и доста неизвестни, семейни забулени тайни и отговори, които бяха способни да разтърсят не само настоящето и бъдещето на Арчър, но и това на града...

   Към любовната история в романа подхождам доста колебливо. Тя донякъде ми хареса, донякъде - не чак толкова. Както казах, харесах емоционалността в романа, което ми допадна и във връзката между Бри и Арчър - интимността в общуването помежду им и споделеността, която съществуваше между тях. Това, че авторката беше направила връзката им толкова динамично развиваща се и физическа (някои от сексуалните сцени просто ги прескачах, защото бяха прекалено много и ми идваха в повече), далеч обаче не ми хареса.
   Изпитах известно разочарование и от второстепенните герои и това колко "демонизирани" бяха някои от тях. Като ченгето на града - Травис, който си падаше по Бри и правеше всичко възможно, за да ги раздели с Арчър. Или неговата майка - един крайно нереалистичен персонаж, по мое мнение, която беше представена като "Круела Девил" на малкото градче Пелион. Искаше ми се авторката да бе поработила повече над второстепенните си персонажи и техните истории.

   Мия Шеридан предоставя една емоционална история, която трудно оставя читателя безразличен. История, в която някъде сред цялата болка и тъга, се ражда любовта, която не познава граници.