"Сълза" от Лорън Кейт - ревю
Книгата „Сълза” ни запознава с живота на
17-годишната Еврика – момиче, загубило майка си в трагична катастрофа,
предизвикана от ураган. Тя така и не преживява новината за смъртта на майка си и след неуспешния опит за самоубийство, единствените, за които я е грижа, са
приятелите й Брукс и Кат и двамата й доведени брат и сестра.
Еврика крие една тайна: в живота си е плакала
един-единствен път и тогава майка й, по незнайно какви причини, й забранява да
плаче повече. Нещата стават още по – мистериозни, когато завещанието на майката
към нея е: медальон, загадъчен камък и книга на древен език.
Освен всичко, Еврика се сблъсква и с Андър -
мистериозно момче, което се появява накъдето и да се обърне, но към което е
силно привлечена. След запознанството си с Андър, Еврика разгадава завещанието и
се изправя пред истината за това защо не може да плаче и за това какво
причиняват сълзите й, а тя е повече от унищожителна.
Първо искам да благодаря на издателство „Интенс”,
че ми предоставиха възможността да прочета книгата.
А сега към съдържанието: Книгата беше много
динамична и изпълнена с напрежение от началото до края. Потопи ме изцяло в един
свят на легенди, мистерии и древни тайни. Историята за мен беше оригинална,
защото досега не съм чела книга, в която се разказва за Атлантида. Легендата, описана
в мистериозната книга, т.нар. „Книгата на любовта”, беше разказана от Лорън Кейт
по много красив начин (може би дори тази част ми е любима от книгата). Героите
също бяха изградени много добре. Беше ми любопитно какво ще се случи с всеки
един от тях, беше ме грижа за тях.
Ще започна с главната героиня – Еврика. Тя
определено не бе от онези силни женски персонажи, защото беше съсипана от
смъртта на майка си и без желание за живот, но смятам, че до края на книгата
ние виждаме у нейния харектер една промяна: тя става по – силна и смела и поне
малка частица от сърцето й е излекувана от дълбоката скръб, в която бе
попаднала. Това, че не можеше да плаче, беше доста странно за мен… Аз плача постоянно – на книги, на филми, на хубави моменти, на лоши. Как човек
успява да не плаче?
Андър. Той ми беше толкова мистериозен през цялото
време… Така и не го разгадах до края на книгата, затова нямам търпение да науча
повече за него от следващата. И въпреки, че не го разбирах, ми хареса страшно
много като персонаж. Цялата тази грижовност, която проявяваше към Еврика, че
дори и това, зловещо на моменти, преследване. Нямаше как да не харесам
любовната история между тях двамата, защото тя беше описана по наистина красив
начин, а и беше свързана с легендата от „Книгата на любовта”, която, както казах,
бе една от любимите ми части.
Брукс. Трябваше да спомена и него, защото той е
част от нещо като любовен триъгълник. Казвам „нещо”, защото аз лично през
цялото време го приемах просто като приятел на Еврика и така и не можех да си
представя да има романтични взаимоотношения с нея, въпреки това (няма да издам
точно какво), което се случи между тях двамата. Просто тя е предопределена за Андър и
точка! Иначе като персонаж той също беше много интересен (особено в края) и съм
убедена, че в следващата книга историята около него ще стане още по – любопитна.
„Сълза” е книга, която ще спира дъха ви с всяка своя страница. Пълна с напрегнати моменти, интересни персонажи, красива любовна история и много мистерия, тя ще ви откъсне от ежедневието и ще ви прехърли в един епичен свят на тайни и загадки. А след края на книгата, няма да имате търпение да държите в ръцете си втората част.
Тъкмо си я купих преди няколко дни, ревюто ти ме накара да я грабна веднага от рафта!
ОтговорИзтриванеРадвам се и се надявам да ти хареса и на теб :))
ИзтриванеВеднага ще си я взема заедно с втората.Ако някой знае кога или дали ще излиза и трета много моля да ми каже. :)
ОтговорИзтриванеЗа съжаление авторката се е отказала да е трилогия и книгите са само две :(
Изтриване