"Парченца от нашия живот" от Хелън Дънбар - ревю

   Кал е звездата на училищния отбор по бейзбол, а бъдещето пред него сякаш е пълно с възможности. Той и двамата му прекрасни приятели Лизи и Спенсър смятат, че заедно могат да преминат през всякакви трудности. Един ден обаче се случва непоправимото - трагичен инцидент разкъсва живота им на парченца и ги променя завинаги. 
   Кал губи двете неща, на които държи най-много – бейзбола и Лизи. Когато се събужда в болница и осъзнава какво се е случило, той е обзет от чувство за вина, а един глас в главата му не му дава покой. След като разбира, че е преживял сърдечна трансплантация, Кал започва да сънува странни сънища, а мислите и чувствата му стават все по-объркани. Но изпитанията тепърва предстоят. Той трябва да се изправи пред най-големите си страхове и да разбере истината за новото сърце, което бие в гърдите му. 

Благодаря изключително много на издателство AMG за възможността, която ми предоставиха!

   „Парченца от нашия живот” е една от онези книги, които бих описала като топла прегръдка. На моменти романът наистина ми идваше по – тежичък, отколкото ми се искаше с цялата болка и вина, които държеше в себе си героят, но в по – голямата част от сюжета се прокрадваха онези слънчеви лъчи, или иначе казано - всичко, което доказа на Кал, главният герой, че заслужава да изживее своя „втори живот”: приятелите и семейството – неотлъчно до него, бейзболът – бягство и спасително въже и... да, любовта – онова прекрасно чувство на първото влюбване.   

   Историята на Кал ми напомняше на една от онези, в които героят има почти съвършен живот и изведнъж... всичко се сгромолясва! НО само донякъде. Не мога да не се изкуша и да не сравня живота на Кал след и преди инцидента и да не разгледам онова, което той загуби, но и положителното, което му се случи. Преди катастрофата книгата представяше трима много, много добри приятели, готови на всичко един за друг, а след нея бяха само двама... Преди – един неуверен тийнейджър, който само в сънищата си срещаше „любовта”, след – един все още неуверен тийнейджър, който правеше първите стъпки към любовта. Преди – семейство, което нямаше време за задушевни моменти и споделяне, след – семейство, сплотено от болката. Могат да се извадят още, и още сравнения. Истината е, че Кал изгуби една част от себе си със загубата на най – добрата си приятелка, но с течение на романа проследяваме и множеството новости, които настъпват в живота му и които изненадващо са за негово добро.

   Спенсър, друго главно действащо лице, бе от онези най – добри приятели, които винаги знаят какво да кажат, а когато думите са излишни – да замълчат. Честно казано по отношение на неговия персонаж книгата ме изненада приятно – очаквах след загубата, поведението му да тръгне в съвсем друга посока, но се радвам, че грешах. Лизи беше героинята, към която бях малко по - критична. В книгата бе представена като много колоритен герой – редом до саркастичните коментари, които правеше през цялото време, стояха и болката, която несъмнено съпътства живота на дете с един незаинтересован родител, но и изкуството – голяма и важна част от живота ѝ, което беше като бейзбола за Кал – нейното спасително въже. Лично за мен Лизи бе противоречив персонаж – нямаше как да не я харесам, заради множеството "цветове", в които беше представена, но и мъничко да не я намразя, заради тази дразнеща на моменти упоритост. Идеята, която авторката бе заложила в сюжета (свързана с Кал и Лизи), не ми допадна - от една страна я смятам за излишна, а от друга - ако беше доразвита, можеше и да стане интересно.

   „Парченца от нашия живот” на пръв поглед е една мрачна и изпълнена с болка и тъга книга, но всъщност всяка нейна страница показва причини, заради които си заслужава да живееш и доказва, че лошите неща, които понякога ни се случват и загубите, които ни се налага да преживеем, могат да променят живота ни по неочакван начин в една положителна посока.