"Прикачен" от Рейнбоу Роуъл - ревю

   Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават. (Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот.

   Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си.
   Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува. Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории. Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи. Какво би й казал той…?

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Обичам „Прикачен”! Тя може би се подрежда веднага след „Фенка” в „класацията” ми на романите, написани от Рейнбоу. Обичам „Прикачен”, заради свежите нотки чувство на хумор, специфични за стила на Роуъл, обичам книгата и заради героите, които имат своите странности, но съм влюбена в тях въпреки това, а може би дори и именно ЗАРАДИ странностите. Обичам, обичам... глагол, който е неизбежно да не използвам, когато говоря за роман на Рейнбоу Роуъл.

   Линкълн работеше една от най – откачените професии, за които съм чела в книга и вероятно работата му би попаднала в една от онези класации „професиите, за които не сте чували”, а именно – четеше имейлите на хората! Това само по себе си звучи странно, дори леееко смущаващо, но всичко си има обяснение – шефът на Линкълн, който целеше да всее страх у служителите си и да отстрани тези, които не си вършат работата, а и „ненормалните” (lol). И така покрай работата на Линкълн се запознах и с Бет и Дженифър - две от служителките, които многократно нарушиха правилата, но той така и не посмя да докладва, защото... е, защото се пристрасти към тях и писмата, които си изпращаха. Честно казано, колкото и зловещо да звучи, беше по – скоро сладко, отколкото странно. Линкълн беше очарователен персонаж – стеснителен, често подценяващ се, с огромно сърце, което бързо-бързо се влюбваше, но и лесно биваше разбито.

   Бет беше романтичка, което незабавно я превърна в моя любимка. За жалост на романтичната ѝ натура, тя нямаше късмет в любовта – Крис, приятелят ѝ, рядко проявяваше нужното внимание към нея, да не говорим за категоричния му отказ да се обвърже сериозно и да създаде семейство – едно от най – големите желания на Бет. Бет имаше изключително чувство за хумор и винаги намираше правилните думи, които да каже на своята приятелка Дженифър, за да я накара да се почувства добре, което също я направи симпатична в очите ми. Дженифър, от своя страна, беше далеч от желанието за деца, но с течение на книгата се вижда как тя променя мнението си. Въпреки паденията и възходите, които преживя Джен, със забавна приятелка като Бет и прекрасен и мил съпруг като Мич, тя съумя да се справи и да продължи напред.

   Очарователно забавна, написана в типичния за Рейнбоу стил, книгата е идеална за следобедно излежаване или ден на плажа. Романтична, със симпатични персонажи, в които да се влюбите, много забавни, но и трогателни моменти – книжка, която да изгълтате за един ден!