"Короната" от Кийра Кас - ревю

Ревю на четвъртата книга.

Ревю на "И заживели щастливо"

    Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
   Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади... Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

   „Короната” беше перфектният край за тази удивителна поредица – имаше ги моментите на изненада, обратите, невероятната трансформация на героинята, нежните и романтични мигове, характерни за всяка от книгите на Кас. Нямаше какво повече да искам – лично за мен краят беше съвършен.

   Фокусът в романа определено бе насочен към израстването на Идлин – инициацията, през която тя премина, множеството промени в характера й и зрялото й мислене. В тази книга Идлин трябваше да вземе много важни и ключови решения за страната си и начина, по който ще бъде управлявана тя за в бъдеще. Наложи й се да се изправи и пред много конфликтни личности, които се намесваха в управлението, трябваше да взема бързи решения спрямо тях и смея да твърдя, че се справи наистина забележително. Лично аз харесвах Идлин още в предишната книга, въпреки грубото й и детинско на моменти държание, но сега, виждайки я зряла, по – решителна от всякога, поемаща на плещите си тежестите на управлението, ме накара истински да се възхитя на характера й. Това, че сюжетът бе насочен основно към Идлин и нейната личностна промяна, попречи в романа да има повечко романтични моменти и на това да бъдат опознати по – добре момчетата, но лично за мен те бяха напълно достатъчни, за да усетя чувствата на Идлин към всеки един от тях.

   Останах малко или много изненадана от всеки един кандидат за ръката на Идлин. Разбира се, не мога да кажа с какво, поради спойлери. Това, което ми хареса в момчетата, беше тази силна подкрепа, която бяха за Идлин в този тежък за нея период. Те допринесоха много за положителното обществено мнение за бъдещата си кралица, защото бяха опознали истинското й лице и го изкараха наяве и пред народа. Изненадах се колко силно се бяха привързали към Идлин и как бяха готови на почти всичко за нея, а тя, от своя страна, им отвръщаше със същото.

   И накрая, но не по важност – Максън и Америка. Предишната книга завърши с инфаркта на Америка и едва ли е нужно да казвам колко тежко го понесе Максън. Връзката помежду им е една от  най – дълбоките и очарователни, за които съм чела и тази книга за пореден път затвърди това мое мнение. Отношението на двамата към Идлин, това, че й дадоха шанса да прави своите грешни и правилни решения, но и знаеха кога е необходимо да я посъветват и насърчат, ми доказа, че освен невероятни в любовта помежду си, са такива и в ролята си на родители.

   Уникален завършек! Кийра Кас ми даде най – неочаквания, но и желан край на една от най – обичаните от мен поредици. "Короната" съчетаваше в себе си любимите ми елементи от книгите досега - напрежението, сладките романтични моменти и трансформацията, през която в първите три книги премина Америка, а сега и нейната дъщеря.