"Париж винаги си заслужава" от Никола Баро - ревю

   Розали Лоран отваря книжарница, в която освен другите красиви предмети продава и собственоръчно нарисувани „картички с пожелания“. Нейните собствени желания обаче
остават несбъднати. На всеки неин рожден ден от Айфеловата кула политат бутикови картички със съкровено желание. Напразно.
  В живота на Розали настъпва рязък обрат, когато в магазина й нахлува възрастен господин и се препъва в статива с картички. В суматохата тя не разпознава в лицето на начумерения посетител прочутия автор на детски книжки Макс Марше. Когато той й предлага да илюстрира последната му книжка, Розали възторжено приема. „Синият тигър” получава висока оценка от публиката и почетно място на витрината в книжарницата на Розали. Малко по-късно красив непознат нахлува вътре и се препъва в статива с картичките и младата жена усеща помахване от съдбата. Но преди да успее да се влюби в професора по литература от Ню Йорк, тя спретва с него първия им скандал. Защото този човек упорито твърди, че историята за синия тигър е негова...   

   „Париж винаги си заслужава” ме докосна по неочакван начин с изключително красивите си описания и пълнокръвните си персонажи! Съжалявам, че отлагах прочитането на книгата толкова дълго.

   Ще започна с това, което най – силно ме впечатли, а именно омагьосващите описания на автора – успях да заживея в Париж, бях истински опиянена от обстановката и почувствах атмосферата изцяло. Уличките, храната (ах, тези кроасани), Айфеловата кула и най – вече прекрасната книжарничка, притежание на главната героиня, бяха описани по очарователен начин и допринесоха за това да се потопя в книгата. Освен красивите описания, стилът на автора довеждаше и до онази лека тръпка на очакване какво точно ще се случи – и да, имаше доста изненади, поне според мен.

   Розали беше от онези героини, които умеят да мечтаят, а и да изпълняват мечтите си. Доказателство за това бе малката книжарница, която беше изградила, въпреки негативните коментари на майка си, и в която бе вложила цялото си сърце. Относно любовта – да, в началото на книгата Розали нямаше късмет и излизаше с крайно неподходяща за нея личност, но продължи да бъде романтична натура и да вярва в любовта, което истински ме вдъхнови. Героинята й определено успя да ме спечели с невероятната си артистичност, твърдоглавост и целеустременост.

   Робърт, преподавателят по литература, бе от онези персонажи, към които се привързваш постепенно, с всяко тяхно действие и всеки техен жест. Не мога да кажа, че бе любов от пръв поглед – в началото ми се стори прекалено „кисел”, а при първите си срещи с Розали бих го описала дори като агресивен. Това, което обаче ми хареса, беше, че следваше сърцето си, независимо от това, което му казваха близките - черта, по която много си приличаше с Розали. Връзката помежду им беше изградена постепенно, но и вълнуващо. Нямаше кой знае колко „моменти” помежду им, но дребните такива бяха това, което направиха взаимоотношенията им толкова интересни за проследяване.

   Накрая искам да кажа малко за самия сюжет – той бе смесица от романтика с щипка тайнственост. Историята, или по – скоро „драмата” около „Синият тигър”, се заплиташе  и ставаше все по – вълнуваща, като успя да преплете съдбите на Розали, Робърт и нейния автор – Макс Марше по напълно неочакван начин. Единствената ми критика е към излишната драма в края на книгата, която няма да издам, поради спойлери.

   Изпълнена с нежност и романтика, с невероятни описания на Париж, тази книга е идеална за любителите на красивите любовни истории.