"Светлината, която не виждаме" от Антъни Доер - ревю

   Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Природоисторическия музей, където той работи като пазител на ключовете. Когато е на шест, Мари-Лор губи зрението си. Двустранно перде. Нелечимо. Места, които са ѝ били познати, се превръщат в лабиринти, изпълнени с опасности. Но истинската опасност предстои – войната започва и немците окупират Париж. Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало при чичо ѝ. Младото момиче се бори с трудностите и постепенно става ключов агент на Съпротивата.

   Вернер Пфениг отраства в бедно миньорско градче в Германия със сестра си Юта. Един ден двамата откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. За него радиото се превръща в страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.

   Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.

   „Светлината, която не виждаме” е една от най – красиво написаните книги, които някога съм чела! С невероятните си описания, тя ме пренесе във времето на Втората световна война, където няколко герои, много различни един от друг, преплетоха съдбите си и изживяха едни от най – мъчителните мигове в живота си. Книгата прескача през годините, после се връща обратно, за да ни разкаже за детството и израстването на персонажите и по този начин успява да изгради силна връзка между героите  и читателя.

   Описанията бяха тези, които най – силно ме впечатлиха в книгата. Те успяха да пресъздадат по един много реален начин самата обстановка в романа и много ясно си представях местата, на които се развиваше действието (Франция и Германия). Описанията донесоха и голяма доза емоционалност на книгата – именно чрез тях успях да изпитам страха и паниката на хората, а по – късно и тяхната смелост. Втората световна война определено беше събитието, около което се движеше сюжетът на книгата, но самата война не беше изведена на преден план, а по – скоро чувствата на героите и това какво тя ги принуждаваше да правят.

   Привързах се изключително много към Мари-Лор, главнана героиня, чийто живот успях да проследя от ранно детство до дълбока старост. Тя премина през този тежък за нея период с помощта на няколко второстепенни герои като изключителния й баща, който се грижеше за нея с невероятна нежност, после прачичо ѝ Етиен, който на моменти може и да бе странен, но беше много великодушен, мадам Манек, която се превърна в майка за Мари-Лор и беше тази, която отключи борбеността у това малко момиче и не на последно място Вернер, чието кратко познанство спаси живота ѝ. Мари беше сляпа, но това не попречи да продължава да вижда красотата – красотата на литературата и морската пещера с охлювчета, която постоянно я зовеше. Тя бе един изключителен персонаж, който ме вдъхнови и разчувства.

   Животът на Вернер, другият главен персонаж, отново бива проследен от ранно детство. Той също беше изключителен герой, но имаше съдба, по – тежка дори и от тази на Мари-Лор. Отраснал в сиропиталище с единствения си роднина – сестра си Юта, той беше принуден да я изостави за една война, в която нямаше желание да участва. Като човек на науката, той беше използван умело от немците, за да засича радио честотите на Съпротивата. Цялата жестокост на войната и терорът, на който се нагледа в академията, му бяха чужди и може би неговите глави бяха най – тежки за мен.

   Книгата представя и живота на един герой, който аз причислявам към отрицателните персонажи – Фон Румпел. Болен от рак, той се бореше за живота си, като бе готов на абсолютно всичко, за да се добере до диаманта „Лумналото море” – камъкът, който осигурява вечен живот на притежателя си, но смърт за обкръжаващите го. Въпреки че го разглеждах по – скоро в негативен план, Фон Румпел бе също толкова интересен за проследяване. Той беше обсебен от диаманта и това да го притежава и чаках всеки следващ негов ход за откриването му.

   Любовната история се разви за изключително кратко време и беше една нищожна част от книгата. Въпреки това ми бе един от най – любимите моменти, защото преплете съдбите на двамата ми любими главни герои. Любовта обаче беше неизменна част от книгата: любовта на един баща към неговата дъщеря, любовта на една майка към единствения ѝ син (майката на Фредерик), любовта на едно момиче към нейния брат.

   Книгата е с изключително красив стил на писане и прекрасни описания, пресъздаващи по невероятен начин обстановката. Тя е едно емоционално пътешествие между страници, разказващи за животите и оцеляването на няколко забележителни герои по времето на Втората световна война.