"Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз - ревю

„Вещиците от Ийст Енд” разказва историята на три вещици: Джоана и двете й дъщери – Ингрид и Фрея. След забрана за използване на магия, трите се стараят да водят нормален живот без нея в малкото и незабележимо градче Норт Хемптън - Фрея като барманка, а Ингрид като местната библиотекарка. Този нормален живот е напът да се промени, когато трите нарушават забраната и започват да използват магия. Ингрид, за да помага на жителите на града да се справят с проблемите си, Фрея съвсем „невинно” добавя от своята магия в питиетата на клиентите, а майка им използва магията си, за да впечатли малкото момченце Тайлър, към което е силно привързана. Дребните магии, които правят постепенно прерастват в нещо по – голямо. Междувременно нещо злокобно е обзело града – стари врагове с нови лица застрашават не само техния живот, но и този на жителите на града. Трите са принудени да разплетат загадката и да се справят с последиците от миналото си.

Хиляди благодарности на издателство Еклиптик за възможността да прочета книгата! :)

Замислих се с какво първо да започна и реших да е с това, че книгата има наистина страхотни описания, които помагат да се пренесеш в това незабележимо градче, заедно с цялата му обстановка и герои. Аз съм човек, който не обича описанията, но в тази книга те ми помогнаха много, за да се откъсна от ежедневието и да се пренеса при героите. Докато четох книгата усещах аромати на билки, представях си картини на това как изглежда градчето, а образите на персонажите ми се сториха изключително живи. Освен добре описаната обстановка, книгата ни поднася и много обрати, изненади и бързо развиващо се действие.

Обичам да коментирам героите, затова ще започна с Ингрид, която ми беше любимката от трите дами. Тя беше много състрадателна, особено към приятелите си и въпреки че бе привърженик на спазването на правилата, реши да ги наруши, когато стана въпрос за живота на най – близките й хора. Хареса ми нейната дарба да вижда бъдещето, въпреки че не я видяхме в действие много, много в книгата. Хареса ми това, че беше по -  сериозна и разумна от сестра си. По отношение на любовния й живот – получихме мъничко любовна история в края на книгата, за чието развитие нямам търпение в следващата книга.

Фрея не беше точно моя тип герой, но авторката я беше изградила много ясно като персонаж – тя бе необуздана, жива, първична, отдадена на страстта. Затова и нямаше проблем да се впусне в нова връзка с брата на годеника си, към когото за кратко време се влюби. И така се създаде любовният триъгълник – Фрея, влюбена в двамата братя. Казвала съм много пъти, че мразя любовните триъгълници, но при този беше различно, защото годеникът й – Бран, почти не присъстваше в книгата и тя имаше много малко моменти с него. Общо взето историята беше съсредоточена върху връзката й с Килиън. Все още не съм много сигурна какво мисля за тях двамата. В началото изобщо не ги харесвах, но в края на книгата, когато имах сглобени парченца от историята им, си помислих, че в бъдеще може и да ги харесам като двойка.

И последна, но не по важност – Джоана. Това, което ми хареса в нейния характер беше, че уважаваше личното пространство на дъщерите си и не беше от онези обсебени от живота на децата си майки. За сметка на това беше много привързана към момченцето Тайлър - синът на прислужницата им. Техните моменти всъщност бяха едни от най – сладките в книгата, защото тя постоянно се опитваше да го направи щастлив, като често се обръщаше към магията за тази цел.

„Вещиците от Ийст Енд” предлага прекрасни описания, които те пренасят в книгата, добре изградени персонажи, чиито характери са живи и е лесно да си ги представиш, много магия, обрати, затаяващи дъха моменти и неочакван край, който те оставя в трепетно очакване на следващата книга.