"Вещиците от Ийст Енд" от Мелиса де ла Круз - ревю

Хиляди благодарности на издателство
Еклиптик за възможността да прочета книгата! :)
Замислих се с какво първо да започна и реших да е
с това, че книгата има наистина страхотни описания, които помагат да се
пренесеш в това незабележимо градче, заедно с цялата му обстановка и герои. Аз
съм човек, който не обича описанията, но в тази книга те ми помогнаха много, за
да се откъсна от ежедневието и да се пренеса при героите. Докато четох книгата
усещах аромати на билки, представях си картини на това как изглежда градчето, а
образите на персонажите ми се сториха изключително живи. Освен добре описаната обстановка,
книгата ни поднася и много обрати, изненади и бързо развиващо се действие.
Обичам да коментирам героите, затова ще започна с
Ингрид, която ми беше любимката от трите дами. Тя беше много състрадателна,
особено към приятелите си и въпреки че бе привърженик на спазването на
правилата, реши да ги наруши, когато стана въпрос за живота на най – близките й
хора. Хареса ми нейната дарба да вижда бъдещето, въпреки че не я видяхме в
действие много, много в книгата. Хареса ми това, че беше по - сериозна и разумна от сестра си. По отношение
на любовния й живот – получихме мъничко любовна история в края на книгата, за
чието развитие нямам търпение в следващата книга.
Фрея не беше точно моя тип герой, но авторката я
беше изградила много ясно като персонаж – тя бе необуздана, жива, първична,
отдадена на страстта. Затова и нямаше проблем да се впусне в нова връзка с
брата на годеника си, към когото за кратко време се влюби. И така се създаде
любовният триъгълник – Фрея, влюбена в двамата братя. Казвала съм много пъти,
че мразя любовните триъгълници, но при този беше различно, защото годеникът й –
Бран, почти не присъстваше в книгата и тя имаше много малко моменти с него. Общо
взето историята беше съсредоточена върху връзката й с Килиън. Все още не съм
много сигурна какво мисля за тях двамата. В началото изобщо не ги харесвах, но
в края на книгата, когато имах сглобени парченца от историята им, си помислих, че
в бъдеще може и да ги харесам като двойка.
И последна, но не по важност – Джоана. Това, което
ми хареса в нейния характер беше, че уважаваше личното пространство на дъщерите
си и не беше от онези обсебени от живота на децата си майки. За сметка на това
беше много привързана към момченцето Тайлър - синът на прислужницата им. Техните
моменти всъщност бяха едни от най – сладките в книгата, защото тя постоянно се опитваше
да го направи щастлив, като често се обръщаше към магията за тази цел.
„Вещиците от Ийст Енд” предлага прекрасни
описания, които те пренасят в книгата, добре изградени персонажи, чиито
характери са живи и е лесно да си ги представиш, много магия, обрати, затаяващи
дъха моменти и неочакван край, който те оставя в трепетно очакване на
следващата книга.
Гледах сериала и определено ми хареса, но все не попадам на книгата,за да я прочета,а изглежда много интересна.
ОтговорИзтриване