"Гондолата на времето" от Ева Фьолер - ревю
Ана е едно седемнайсетгодишно момиче, което прекарва лятната си ваканция във
Венеция, заедно с родителите си. Всичко върви нормално, докато не се натъква на
една червена гондола, а червените гондоли не са типични за Венеция. По време на
събитието „Историческа регата” тя е бутната от едно симпатично момче, а после
спасена отново от него. Преди да се върне обратно на кея, обаче, всичко около
нея се размива и тя се озовава в… 1499 г. Там тя трябва да свикне с
всекидневния начин на живот, който е без добре познатите й технологии и
козметика. А едновременно с това, й се налага да предотврати събитие и да се изложи
на множество опасности, за да успее да се върне отново в своето време. В
приключението й в миналото се намесва и симпатичното момче, което я е бутнало и
спасило по – рано и към което тя започва да има силни чувства…
Не са много книгите с пътуване във времето или пък съвременните книги, в
които действието се развива в миналото, затова и много се зарадвах на
излизането на тази книга. Останах доста доволна от нея. Хареса ми това как
авторката беше пресъздала толкова добре живота през този период и успях да си
представя как са живели хората тогава, а и как се чувстваше Ана от гледната точка на съвременен човек, свикнал с технологии, козметика, лекарства и т.н.,
попаднал в миналато.
Освен с пресъздаването на обстановката, аторката се беше справила добре и с
изграждането на персонажите. Харесах Ана, защото тя беше много естествен герой,
в който лесно можеш да се превъплътиш. Не криеше това, че я е страх и че иска
да се върне на всяка цена в своето време, но едновременно с това, проявяваше
голяма смелост, когато трябваше да спаси и да помогне на приятел. Страшно ми
допадна цялата тази идея с мисията в миналото, с това как трябва да предотврати
събитие, за да се върне обратно в своето време. Магията на маската, за която се
разбира чак в края – също. Изобщо, имаше страхотни елементи в книгата, които ми
харесаха.
Себастиано. Няма как да не се съглася с Юли, че той е мнооого по – добър от
Гидиън. Обожавам чувството за хумор у мъжките персонажи, а той имаше такова. Честно
казано си го представях като някакъв рицар, който пътува във времето
насам-натам и винаги спасява положението.
Останалите герои също бяха страхотни и успях да се привържа и към тях – Барт,
който беше много добър приятел и на Себастиано и на Ана, Клариса, със своите
недостатъци и постоянни лъжи (това, че постоянно си измисляше, а Ана й се
връзваше, беше доста смешно), Мариета, към която в началото имах малко
негативно мнение, но в последствие харесах.
Относно любовната история – при нея имах проблем. Не знам защо, но така и не
можах да ги харесам като двойка. Струваше ми се, че не са много подходящи един
за друг… Просто имах такова чувство и то не ме напусна до края на книгата. Може
би ми трябваха повече „моменти” между двамата, по – задушевни разговори и повече
опознаване между самите тях. Любовната история в книгите е нещо важно за мен,
затова се надявам със следващите книги да успея да ги почувствам като двойка.
„Гондолата на времето” е перфектната книга, в която да се впуснете, ако
търсите пътуване във времето, магия и ако обичате Италия. Книгата ще ви пренесе
във Венеция през 1499 г., с леките си описания, а там ще се изживеете
изпитанията, които са поднесени на Ана. Магия, екшън и романтика – това е само
малка част от книгата.
Коментари
Публикуване на коментар