"Мираж" от Сомая Дауд - ревю
В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.
Благодаря на издателство "Егмонт" за предоставената възможност!
"Мираж" е жестока, брутална, напрегната, но и екзотична, приказна, романтична. "Мираж" успя едновременно да ми даде това, което очаквах, но и да ме изненада.
Светът на "Мираж" не бе нещо ново и невиждано. Поробени народи, живеещи бедно и в нищета и властващи, къпещи се в лукса, но и омразата на голяма част от народа. Бунтовници, подготвящи отмъщение и жесток крал-поробител, готов със своя план Б. Това, което направи историята на "Мираж" привлекателна, не беше светът ѝ. Поне за мен. А езикът. Езикът на "Мираж" беше поетичен и пленителен, а сюжетът на книгата, макар на моменти кървав и брутален, се развиваше подобно на приказка. Приказка за едно момиче, откъснато от семейството си и попаднало в жестокия свят на поробилото го кралство...
Амани приличаше досущ на бъдещата кралица на Андала - принцеса Марам, което породи и плана всеки път, когато имаше опасения, че принцесата я грози опасност, тя да заема нейното място. Амани привидно склони глава пред поробителите си, но запази вътрешния си гняв и го използва мъдро по-късно в романа. Героинята ѝ ме изненада с поведението и сдържаността си спрямо ситуацията, в която беше изпаднала и ме впечатли с мъдрите си ходове, отношението си към принцеса Марам и емпатията, с която подходи към нея.
Като се изключат външните прилики между Амани и принцеса Марам нямаше други сходства и за мен лично принцесата бе по-интересната от двете героини. Марам криеше миналото, настоящето и бъдещето си под маската на жестокост и фалшива апатия. Историята ѝ бе само загатната, а вътрешните ѝ терзания и мисли останаха скрити за читателя и ги виждахме единствено през погледа на Амани. За мен принцесата има потенциал да бъде изградена като едни положителен образ на добър и справедлив управник, което се надявам да видя в следващата книга.
Третият по-важен герой в книгата бе Идрис - годеникът на Марам. Няма да е спойлер, ако издам, че Амани и Идрис далеч не останаха безразлични един към друг. Всъщност голяма част от сюжета се въртеше именно около тях и тяхната романтична връзка. Нежните сцени между тях и зараждащата се любов помежду им беше в пълен контраст със света и несигурните времена, в които живееха, но пък точно това правеше и любовната им история по-сладка и... забранена.
"Мираж" постави началото на една екзотична фентъзи поредица за две привидно еднакви момичета, участнички в една и съща битка, но водещи различни борби. А какъв ще е края за всяка една от тях, ще очаквам да науча в продълженията на поредицата...
Коментари
Публикуване на коментар