"Изгубих пътя" от Гейл Форман - ревю

   Когато Фрея губи гласа си по време на записите за дебютния си албум... 

   Когато Харун планира да избяга от дома си и от всички, които някога е обичал... 

   Когато Натаниел пристига в Ню Йорк само с раница, отчаян план и нищо за губене... 

   ... съдбоносен инцидент събира тримата на едно място.

   Скоро най-дълбоките им тайни започват да се разплитат. Заедно те ще направят опит да ги преодолеят и да потърсят пътя обратно към живота, който никога не е бил техен, но който винаги са искали да имат.

Сърдечни благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност!

   В "Изгубих пътя" Гейл Форман поднася на читателите не една, а цели три емоционални истории. Три истории на трима души, чиито пътища се преплитат, за да си помогнат един на друг в "битките", които водят и изборите, които трябва да направят. Истории за любовта, раздялата, израстването, изправянето срещу миналото, срещу истината и страховете. 
   Пристрастена съм към писането на Гейл Форман още от романа ѝ "Да остана ли?". Тази авторка определено има таланта да улавя човешките емоции и да ги пресъздава по най-докосващия, чувствен и реалистичен начин. Ситуациите в настоящето на героите, които беше създала, на пръв поглед обикновени, ежедневни, всъщност бяха такива, които сближаваха, даваха отговори на персонажите за това как да постъпят. Миналото им пък беше разгръщано постепенно, за да разкрие истории за разбито семейство, разбито сърце и разбит живот. Освен с емоционален стил на писане, Гейл Форман ме спечели и с три невероятни персонажа, към които се почувствах истински свързана.
   Единият от тях бе Фрея. Благодарение на забележителния си певчески талант и чаровно излъчване, тя беше една истинска знаменитост. След загубата на таланта си обаче, Фрея загубва и самата себе си. За да се "намери" тя се изправи пред своето минало - раздялата с баща ѝ, трудните взаимоотношения със сестра ѝ и постоянните неразбирателства с майка ѝ.
   Харун - другият главен герой, трябваше да поведе една различна битка от тази на Фрея. Той трябваше да се научи да живее със себе си, като признае сексуалната си ориентация пред семейството си. Но това не бе никак лесно в семейство, изповядващо исляма. Наистина харесах личностното развитие при Харун - осъзнаването му, че любовта не познава граници и смелостта му да се изправи пред истината.
   И Натаниел - една загубена душа в един напълно непознат град. Сякаш историята на Натаниел беше най-бавно разгърната, но затова пък и най-загадъчна и любопитна. До последно не се знаеше какво точно прави той в голям град като Ню Йорк, какво е загубил и какво търси. Каква беше ролята на баща му в живота му и защо тя го бе довела до състояние на безпомощност...
   Нелеп инцидент в Сентръл Парк успя да събере тези трима души заедно. Обикнах това, че за толкова кратко време, само ден, авторката успя да изгради наистина силна връзка между Фрея, Харун и Натаниел. Всеки един от тях беше като "патерица" за другия в даден момент (преносно, а на моменти и буквално). И независимо, че тези тримата едва се познаваха, връзката им се крепеше на едно тихо разбирателство, подкрепа и съпричастност. 

   Препоръчвам "Изгубих пътя" на всеки, който търси емоционално пътешествие. Пътешествие към историите на трима души, чиито животи неочаквано се преплитат, за да се изправят заедно пред съдбоносните решения, които ги очакват.