"Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб - ревю

Ревю на първата книга.

   Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.

   Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине... 

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност!

   Със "Сборище на сенки" се завърнах към света на четирите Лондона, любимите Лайла, Кел и Рай и предизвикателствата, които ги следват неотлъчно. Обилна доза магия, немалко двубои и напрегнати битки, множество изненадващи и кулминационни моменти - продължението на "Четирите цвята на магията" не разочарова нито за секунда. 

   В. Е. Шуаб пише повече от превъзходно. От описанията ѝ на четирите напълно различни един от друг града, през постоянното присъствие на магията, до множеството екшън сцени, на които бях свидетел в предишната, а и в тази книга, тя винаги успява да задържи вниманието на читателя върху историята. А историята в "Сборище на сенки" успя да разгърне много по-мащабно магията в поредицата, представяйки Елементалните игри, в които магьосници от различни краища на невероятния свят, изграден от Шуаб, се изправяха един срещу друг. Екшънът и магията в Елементалните игри обаче не биха били на ниво без участието на любимите герои в тях.
   В "Четирите цвята на магията" Лайла Бард си създаде образа на едно независимо, силно и борбено момиче. И в тази книга го доразви. В продължението - "Сборище на сенки", тя научаваше повече за магията, която притежава и я изпробваше на практика срещу смъртоносни противници. Не изневеряваше и на чувството си за хумор, което показваше наяве и в най-напечените моменти (а в тази книга за нея те бяха доста). 
   За разлика от скитащата Лайла, Кел - смятаният за единствения останал жив антари, се чувстваше като в капан в кралския дворец, където дори принц Рай рядко успяваше да го разведри. Мислите му постоянно го водеха и към Лайла, за чието странстване нямаше никаква информация. Елементалните игри, в които той се включи, възвърнаха част от предишното му "аз", но отключиха нови конфликти с кралското семейство. 
   Не мога да пропусна да отбележа и развитието във връзката между Лайла и Кел, което имаше в тази книга. Двамата имаха малко моменти в нея, но какви само... Феновете, които ship-ват тази двойка (като мен) определено ще останат доволни от сцените между тях. Team Keila forever! 
   "Сборище на сенки" ни запознава и с някои нови, любопитни и интересни персонажи като забавния капитан на "Среднощно острие" - Алукард Емъри, който трудно спечели доверието на Лайла (както и тя неговото), но който смятам се превърна в един от приближените ѝ хора. Интересна беше и връзката му с кралското семейство на Червения Лондон и по-специално - с младия принц Рай, както и произхода му. Като антигерои в поредицата, освен Холанд, познат ни от предишната книга, на хоризонта се появява и странния образ на Осарон, който със сигурност ще създаде доста проблеми за героите в следващата книга, където вярвам, ще е и с ключова роля.

   "Сборище на сенки" е едно силно продължение на "Четирите цвята на магията", което събужда копнежа за още, и още от приключенията на Лайла и Кел и магията, съпровождаща всяка страница. Вече съм доста любопитна какво ни е приготвила авторката в следващата книга...