"Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън - ревю
Книгата разказва историята на Пърси Джаксън – 12 – годишно момче, което не
знае, че е син на не кой и да е, а на бог Посейдон. След битка с минотавър,
Пърси разбира кой е и попада в лагер за деца като него – синове и дъщери на
богове и богини. Приключенията му тепърва започват, след като му е дадено за
задача да върне мълнията на Зевс, а към това предизвикателство се присъединяват
и двамата му верни приятели - Анабет и Гроувър. Нищо не е такова, каквото
изглежда и скоро тримата се сблъскват с много опасни врагове и предатели.
ВЛЮБЕНА съм в книгата и нямам търпение за останалите части. Не знам защо отлагах толкова много прочитането на книгата, но истината е, че беше уникална. В началото се притеснявах от факта, че героите са прекалено малки и че няма любовна история, (доколкота знам, по някое време в поредицата има и любовна история, но поне в тази книга нямаше) но истината е, че това изобщо не ми попречи да обикна книгата. Не съм убедена, че мога да опиша с думи как ме накара да се почувствам.
Първото, с което ще започна, е това по какъв начин беше написана самата
книга – много лековат стил на писане, с много забавни моменти, без да
затормозява с излишна информация, като успява да събуди интерес към гръцките
богове. Искрено се възхищавам на Рик, че е успял да опише по такъв интересен
начин боговете, а и цялата история с техните наследници. Имаше, освен
достатъчна доза чувство за хумор и много напрежение и екшън – книгата беше пълна
с битки, изправяния срещу чудовища и богове и много моменти, в които човек
затаява дъх.
Няма как да се оплача и от героите – Пърси е… толкова смел и интелигентен
за 12 – годишно момче. Всъщност мисля, че така и не успях да си го представя
толкова малък. Просто начинът, по който мислеше и действията му не говореха за
това, че е толкова малък.
Анабет беше доста упорита. Вярна приятелка и също толкова смела, тя беше
още един персонаж, в който се влюбих. Нямам търпение да науча нещо повече за
нейната история от детството.
Гроувър допълваше триото със забавните моменти, за които допринасяше в
книгата. Хареса ми страшно много как работеха тримата като екип и за връзката,
която изградиха по време на книгата.
Книгата събуди у мен интерес към боговете, какъвто не съм си представяла,
че ще изпитам. Беше написана с много чувство за хумор, имаше много напрегнати
ситуации, а героите, с които ни запозна Рик, бяха повече от страхотни. Влюбих
се в нея още от първата страница и в грабващия стил а автора, който държи
интереса ти до последната. Нямам търпение да изпитам още приключения с Пърси
Джаксън, приятелите му и гръцките богове.
Коментари
Публикуване на коментар