"Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън - ревю

   Книгата разказва историята на Пърси Джаксън – 12 – годишно момче, което не знае, че е син на не кой и да е, а на бог Посейдон. След битка с минотавър, Пърси разбира кой е и попада в лагер за деца като него – синове и дъщери на богове и богини. Приключенията му тепърва започват, след като му е дадено за задача да върне мълнията на Зевс, а към това предизвикателство се присъединяват и двамата му верни приятели - Анабет и Гроувър. Нищо не е такова, каквото изглежда и скоро тримата се сблъскват с много опасни врагове и предатели.

   ВЛЮБЕНА съм в книгата и нямам търпение за останалите части. Не знам защо отлагах толкова много прочитането на книгата, но истината е, че беше уникална. В началото се притеснявах от факта, че героите са прекалено малки и че няма любовна история, (доколкота знам, по някое време в поредицата има и любовна история, но поне в тази книга нямаше) но истината е, че това изобщо не ми попречи да обикна книгата. Не съм убедена, че мога да опиша с думи как ме накара да се почувствам.

Първото, с което ще започна, е това по какъв начин беше написана самата книга – много лековат стил на писане, с много забавни моменти, без да затормозява с излишна информация, като успява да събуди интерес към гръцките богове. Искрено се възхищавам на Рик, че е успял да опише по такъв интересен начин боговете, а и цялата история с техните наследници. Имаше, освен достатъчна доза чувство за хумор и много напрежение и екшън – книгата беше пълна с битки, изправяния срещу чудовища и богове и много моменти, в които човек затаява дъх.

Няма как да се оплача и от героите – Пърси е… толкова смел и интелигентен за 12 – годишно момче. Всъщност мисля, че така и не успях да си го представя толкова малък. Просто начинът, по който мислеше и действията му не говореха за това, че е толкова малък.

Анабет беше доста упорита. Вярна приятелка и също толкова смела, тя беше още един персонаж, в който се влюбих. Нямам търпение да науча нещо повече за нейната история от детството.

Гроувър допълваше триото със забавните моменти, за които допринасяше в книгата. Хареса ми страшно много как работеха тримата като екип и за връзката, която изградиха по време на книгата.

   Книгата събуди у мен интерес към боговете, какъвто не съм си представяла, че ще изпитам. Беше написана с много чувство за хумор, имаше много напрегнати ситуации, а героите, с които ни запозна Рик, бяха повече от страхотни. Влюбих се в нея още от първата страница и в грабващия стил а автора, който държи интереса ти до последната. Нямам търпение да изпитам още приключения с Пърси Джаксън, приятелите му и гръцките богове.