"Изтръгнати от корен" от Наоми Новик - ревю

    Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова. Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото – все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

   "Изтръгнати от корен" – мрачна приказка, която ще ви пренесе в един пленителен свят на магия, тъмни заклинания, смели девойки, мистериозен Змей и ужасяваща гора, в която злото не спи. И докато читателят се наслаждава на приказните символи, мотиви и герои, изскачащи от страниците, романът го увлича и в една напрегната история, изпълнена с много битки и екшън, която през цялото време изненадва с обрати.

  Винаги съм обичала книгите, в които се усеща приказния полъх, какъвто беше случаят с „Изтръгнати от корен”. Атмосферата, която излъчваше романът, те пренасяше изцяло в един свят, познат от приказките, а образите на Змея, отвлечената Нешка, мрачната гора, споменаването на Баба Яга и т.н. бяха само част от нещата, които допринасяха за тази атмосфера. Авторката се беше постарала да изгради една детайлна картина на света в книгата – бедстващото селце, чиято единствена надежда за спасение бе Змеят, страховитият Лес, въплъщение на Злото, който обсебваше хората, безумието, обхванало жертвите след това...  но и заедно с тази мрачна обстановка – магията, която беше светлинката, способна да избави хората от целия този ужас и любовта, зародила се насред постоянните битки със злото. Вълнуващ стил на писане, пренасящ в също толкова вълнуващ свят - бях меко казана очарована!

   Колкото до героите - голяма част от тях ми допаднаха, като главната героиня - Нешка. Агнешка започна като една на пръв поглед обикновена героиня - едно от многото момичета в селото, притеснени от предстоящата поява на Змея, след която една девойка ще бъде отвлечена. И подобно на всички в селото, тя бе почти убедена, че отвлечена ще е най-добрата ѝ приятелка - Каша. Да, ама не! Пленена в замъка на студения и жесток на пръв поглед Змей, Нешка научава интересни неща за себе си, способни да променят не само нейното бъдеще, но и това на хилядите жертви на ужасяващия Лес. А защо не и да отнеме контрола на Леса завинаги?  И така от обикновено момиче, Нешка се превръща в силно и опасно такова, склонно да се впуска в самоубийствени мисии за живота на близките си и способно да изцеди магията си до последната капка, за да спре жестокия Лес. Но, разбира се, тя не би постигнала нищо от това, ако не беше другият главен герой - Змея. 

   Признавам, че не останах очарована от първата си среща със Змея. Той беше откровено груб, студенокръвен, отнасяше се с Нешка, като че тя бе някаква досадна муха, а и в началото нямах никаква идея какво точно причинява на момичетата и защо го причинява . Разбира се, в последствие авторката ни позволява да надникнем повече в образа му, да го опознаем и да видим мотивите, криещи се зад всички отвлечени девойки и стремежа му да запази малкото, все още непревзети от Леса, територии. Той влагаше всичките си усилия и в предпазването на хората, но леденото му на моменти сърце, често го правеше безчувствен към техните страх и страдания. Тук идва и моментът да спомена, че не само Змеят промени Нешка като я направи по-силна, но тя също промени него, правейки го по-жертвоготов и разтопявайки малко, по-малко студеното му сърце. 
   Връзката между Змея и Нешка едновременно ми допадна, и не ми допадна. Имаше няколко сладки момента между тях, както и един особено еротичен, но като цяло ми липсваше емоционалната връзка, независимо от личностните промени, настъпили у двамата, благодарение на познанството им. Струва ми се, че авторката ги събираше, а после твърде рязко слагаше граница между тях и ми се щеше да има повече споделеност - сцените, в които обединяваха магиите си, не ми бяха достатъчни. 
   Няколко дни след прочитането на романа, като че ли установих какво точно не ми беше наред с книгата и къде нещо ми липсваше, което е и причината да отнема една звезда. Второстепенните герои. Смятам, че те имаха своите "моменти на слава" и Новик бе отделила достатъчно сцени с тях, но ми се стори, че беше съсредоточила силите си върху изграждането на характерите на главните герои и за второстепенните... не бяха останали такива. Виждах героинята на Каша в началото като на момичето, примирило се със съдбата си (която се оказва не такава, каквато си мисли), а после и като на девойката в беда, бореща се с контрола на Леса, но като цяло не виждах никаква индивидуалност у нея. През цялото време ми се струваше, че стои в сянката на Нешка и това никак не ми се понрави. Не точно такъв е случаят с останалите второстепенни персонажи, като принц Марек или Соля, например - и ще повторя думите си от февруарската книжна равносметка - те бяха чаровни и забавни, но чисто и просто не ме спечелиха с нищо повече от това. 

   "Изтръгнати от корен" е една приказна история със зловещ полъх, носеща изумителна атмосфера, в която да се потопите! Книгата ще ви плени с магията, носеща се от страниците, различните приказни мотиви и образи, омагьосващите главни герои и изненадващите обрати. Напрегната история, в която битката със злото никога не е била по-ожесточена!