"Девети ноември" от Колийн Хувър - ревю

Ревю на "Споделени тайни"
Ревю на "Жестока любов"

   В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
   На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

Благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета романа!


   От досега прочетените романи на Колийн Хувър, този е най-малко любимият ми. Историята беше романтична, емоционална, на моменти трагична, но ми липсваше тази привързаност или поне симпатия към героите, която изпитвах в другите книги на авторката. 
   Колийн Хувър притежава таланта да създава докосващи истории, пропити с драматизъм, но същевременно и четящи се бързо, ненатоварващи и леки. Това е и от основните плюсове и на тази книга. В историята имаше драматични моменти, които обаче бяха смекчавани от любовната история, развиваща се между двамата главни герои, както и от тяхното чувство за хумор. Книгата беше от името и на двамата, което бе необходимо, за да бъдат представени "травмите" от миналото, присъставащ в животите им.


   Главната героиня Фалън понасяше тежките белези на миналото. Белези в преносен и в буквален смисъл. След пожар, който обезобразява половината ѝ лице, тя губи бъдещето си на актриса. В книгата беше проследена връзката с ужасния ѝ баща, неуказващ ѝ никаква подкрепа и потъкващ и без това ниското ѝ самочувствие. И макар доста несигурна в себе си, Фалън все пак се престрашава да последва новите си мечти и да израсне като една доста по-уверена жена от момиченцето в началото.
   Бен се появи в живота на Фалън като един чаровен и харизматичен спасител, който обаче криеше твърде много тайни от миналото си. Тайни, които далеч не беше готов да сподели с Фалън. Ще излъжа, ако кажа, че харесах персонажа на Бен. Страстта му да пише, неговата творческа натура, вероятно беше единственото привлекателно нещо в него... И може би донякъде отношението му към децата. Собственическото му поведение, постепенното разгръщане на историята му от миналото, свързано с майка му, грешките, които бе допуснал обаче ме отдалечаваха от него и ме караха да гледам към героя му с все по-неодобрителен поглед. 


   Един от основните ми проблеми в тази книга беше романтичната история. Колкото и симпатична да беше тази "среща", която двамата главни герои си устройваха веднъж годишно, смятам за невероятно, несериозно и нереалистично изграждането на силната връзка, която авторката се опитваше да втълпи, че съществува между двамата. Не отричам сладките и емоционални моменти между тях, които определено ги сближиха, но и не ги смятам за достатъчни за тази връзка, която те изградиха, а и за устояването ѝ на всички препятствия, през които преминаха. 

   Макар и според мен най-слабият роман от Колийн Хувър досега, "Девети ноември" притежава от чара на другите книги на Хувър като лекият стил на писане, романтичните моменти в нея и чувството за хумор, характерно за героите ѝ, така че ако сте почитатели на жанра, може би все пак трябва да дадете шанс на книгата. 

Коментари