"Не е препоръчително да се обиждат котки" от Елена Михалкова - ревю

   Казват, че котката носи късмет в дома. Но раираното коте, спасено от младата фотографка Светлана, като че ли не е чувало за това. Благообразната, трогателна животинка скоро се превръща в неблагонадеждния котарак Тихон, чийто разбойнически нрав въвлича Светлана в поредица злополуки, загадъчни събития, а накрая и в ужасно убийство. И не е само това – престъпникът започва да преследва младото момиче, което вероятно знае нещо уличаващо, макар само да не съзнава какво.

   Посегателствата над живота на Светлана следват едно след друго. Ще успеят ли младата фотографка и верният ѝ приятел от детинство да разобличат убиеца, преди да нанесе нов удар? Какво крият актьорите от една популярна театрална трупа? Кой е забил нож в гърба на техния драматург?

   Убиецът е лукав, но е пропуснал да отбележи едно: Не е препоръчително да се обиждат котки.

Благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета романа!

   Изключително симпатична, невероятно забавна, малко криминална, "Не е препоръчително да се обиждат котки" ме спечели на толкова много нива, че няма как да не побързам да пиша за нея. 

   Авторката Елена Михалкова определено доказва, че и юристите са заредени с чувство за хумор! Книгата съдържаше множество хумористични диалози, нелепи ситуации, забавни моменти. Самата криминална история беше неангажираща и лека, а разследването на двамата главни герои - Света и Дрозда, на моменти беше в стил ала "Мис Марпъл" или "Поаро", само че в една много по-забавна версия.

   Главната героиня - Светлана, работеше като фотографка, а последната ѝ задача беше свързана с фотосесии на участниците в една театрална трупа. Гостуването у една от актрисите и откриването на фалшив труп (манекен) обаче я замесиха в едно истинско убийство, превръщайки я в мишена на евентуалния убиец. С естествения си хумор, състрадателния си характер, леката си плахост на моменти, но ѝ готовността да достигне до истината за убийството, Света определено беше симпатичен и интересен за проследяване персонаж.
   Тихон, Тиша беше малкото сладко коте, спасено от Света, което преобръща тотално живота ѝ. И от дребните пакости и капризи, които бяха част от неговото ежедневие, до диалозите, които "водеше" със стопанката си, освен в сърцето на Света, то се настани и в моето. 

  Най-добрият приятел на Света от детинство - Дрозда, като горд стопанин на две котки, помагаше на Света с отглеждането и неуспешните опити за възпитаването на Тихон, а също и в разнищването на престъплението, в което главната героиня се бе оказала неволно замесена. Освен в изграждането на двата персонажа поотделно, авторката се беше постарала да изгради и едни силни приятелски взаимоотношения между тях. Света и Дрозда бяха свързани от множество неща като преживявания и интереси, а и двамата бяха толкова забавни, че комбинацията от всичко това ги превърна в едно невероятно дуо. 
   Артистите от театралната постановка, както и жертвата, също имаха своите индивидуални роли и характери, а импровизираното разследване на Дрозда и Света, ме караше да причислявам всеки един от тях сред заподозрените.

   

   Ако обичате котки (а дори и да не обичате), ако ви се чете нещо забавно, или пък нещо криминално, то няма да останете разочаровани, ако прекарате няколко часа в компанията на "Не е препоръчително да се обиждат котки". Ще минат неусетно, гарантирам ви ;)